ГЕОМАГНЕТЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Физ. 1. Магнитно поле на Земята и околоземното космическо пространство; земен магнетизъм.
2. Дял от геофизиката, който изучава пространственото разпределение и измененията на земното магнитно поле.
ГЕОМАГНЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Физ. Който се отнася до земния магнетизъм. Геомагнитно поле. Геомагнитни полюси.
О Геомагнитна буря. Физ. Големи изменения с неравномерен характер на геомагнитното поле, които продължават от няколко часа до няколко денонощия повсеместно или в определени райони на Земята и се отразяват на физическото състояние на живите организми. Геомагнитна изолиния. Физ. Линия върху географска карта, която съединява точки с еднаква стойност на земния магнетизъм. Геомагнитна карта. Физ. Географска карта, на която с изолинии е показано разпределението на земният магнетизъм. Геомагнитно поле. Физ. Естествената зона, в която се проявява земния магнетизъм, дължащ се вероятно на електричеството в земното ядро.
ГЕОМАГНИТОМЕТЪР, -ът, -а, мн. -три, след числ. -търа, м. Физ. Уред за измерване на геомагнетизма.
ГЕОМЕТРЙК, мн. -ци, м. Рядко. Геометър. Прекрасното владеене на древни езици и на математика определило Бароу като виден преводач на античните геометрици (Архимед, Евклид, Аполоний). Ив. Въжаро-ва, ИН (превод), 21.
ГЕОМЕТРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до геометрия; геометрически. Изумителната геометрична дарба на Нютон се открива в специалните оптически теореми. Ив. Въжарова, ИН (превод), 332-333. Лобачевски спечелва безсмъртна слава със създаването на нова геометрична система, известна под името геометрия на Лобачевски. ВН, 1961, бр. 2955, 4. Правоъгълник, страните на който се намират в златно отношение, има за окото на човека най-красива форма, и се строи естествено, без каквито и да е геометрични знания. Матем., 1967, кн. 2,46.
2. Който съдържа фигури като линии, триъгълници, четириъгълници, кръгове и под. Във втората си статия (..) Попов публикува преоисторическата находка от Деве-барганската могила, ..: каменни оръдия, кости и глинени съдове с геометрични рисунки, между които срещаме точки, прави, криви. Р, 1927, бр. 240 и 241, 3. Той слагаше на коленете си тетрадка или купчина листа и започваше да разчертава геометрични орнаменти: преплетени квадрати. А. Гу-ляшки, ДМС, 80. В градовете с правилен геометричен план (Монпазие) пазарният площад, оформен с галерия, имал също правил-на квадратна форма. Т. Горанов и др., ПА, 27. Шевица с геометрични мотиви. Геометрични форми.
О Геометричен стил. Изк. Стил в един от ранните стадии от развитието на старогръцкото изкуство (1Х-УШ в. пр. н. е.), при който в украсата на вази, златарски произведения и др. преобладават линии, кръстове, окръжности и под., както и стилизирани във вид на геометрични фигури растения, животни и хора. Геометрична линия. Мат. Линия, която се образува при пресичане на геометрични повърхнини. Геометричните повърхнини се пресичат в геометрични линии. Сте-реом. IX кл, 3. Геометрична повърхнина. Мат. Повърхнина, която е граница на геометрично тяло. Геометрична прогресия. Мат. Редица от числа, всяко от които е рав-но на предходното, умножено с едно постоя-нно число, напр. 1, 3, 9, 27, 81, ... или 32, 16,
8, 4, 2, 1, 1/2, ... Геометрична фигура. Мат. Крайно или безкрайно множество от точки, разположени в равнината или пространството поотделно или заедно, напр. точка, три точки, лъч, отсечка, права линия, триъгълник, куб и под. Триъгълникът и четириъгълникът са геометрични фигури. Геометрично място .Мат. Точка или съвкупност от точки в равнината или пространството, които са свързани с някакво условие за разположението на нещо. Друго известно произведение на Архимед е „За спиралите“. В него той разглежда свойствата на една крива, която понастоящем, в негова чест, се нарича Архимедова спирала (..). Тя може да се разглежда като геометрично място на точка М. Матем., 1967, кн. 2, 2. Геометрично тяло. Мат. Вид геометрична форма, напълно ограничена с части от повърхнини, като куб, конус, кълбо и др. Ако изучаваме само формата, големината и взаимното положение на телата, без да се интересуваме от другите им свойства, казваме, че изучаваме геометрични тела. Планим. УП кл, 3.
ГЕОМЕТРЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Геометричен. Геометрически рисунки. Геометрически форми. Геометрически мотиви.
О Геометрическа линия. Мат. Геометрична линия. Геометрическа повърхнина.
Мат. Геометрична повърхнина. Геометрическа прогресия. Мат. Геометрична прогресия. Геометрическа фигура. Мат. Геометрична фигура. Геометрическо място. Мат. Геометрично място. Геометрическо тяло. Мат. Геометрично тяло.
ГЕОМЕТРЙЧЕСКИ. Нареч. от прил. геометрически; геометрично. Изменението на състоянието на дадена система .. се изобразява геометрически с някаква линия. Матем., 1966, кн. 5, 5. Понеже проломът от кулата до устието си е съвършено, геометрически прав, аз постоянно виждам отво
