страхотии — дете в майка разплакали ха-ирсъзите. В. Мутафчиева, ЛCB I, 120. Дете голомеше. Нар.-поет. Прозвище на дете-юнак в народните песни. — Добро утро, дете големеше! / Идеш ли да те фатам побратим, / побратима по свети йованство. СбБрМ, 268. Дете на природата. Книж. Човек, който живее сред природата, който е далеч от цивилизацията и не е засегнат от нейните отрицателни влияния; чист, непок-варен и наивен човек. Кой е попадал в магията и хитрите клопки на самодивите? Това бяха пастирите, деца на природата. Й. Радичков, СР, 74. Като попско дете на задушница, наяждам се(нахранвамсе, ями под.). Разг. Много, до насита (се наяждам, нахранвам, ям). Гугувичето стоеше в гнездото, ядеше като попско дете на задушница и растеше. А. Каралийчев, ПС III, 81. Нахранил се огладнелият сиромах като попско дете на задушница. А. Каралийчев, ТР, 108. Много баби, хилаво (килаво) дете. Разг. Казва се за нещо, в което се месят мнозина, та не излиза добро. Нямам ни дете, ни коте; нямам дете, нямам коте. Разг.
1. Нямам деца, бездетен съм. — Четири години Кундураджийкина Начовица нямаше ни дете, ни коте, че сетне като взеха да се тръшкат — всяка година и все момчета... Г. Караславов, С, 114-115. — Само двама сме, аз и съпругата ми; нямаме ни дете, ни коте. Г. Райчев, ЗК, 17. 2. Живея сам и не съм обвързан с никакви семейни грижи и задължения. Други нищо не даваха.. Можех ли да им се гневя аз, дето нямах ни дете, ни коте, щом тия люде утре щяха сами да подлагат ръка и да просят за децата си? А. Дончев, ВР, 312. От дете. Разг. От времето, когато съм бил малък, от много ранна възраст. Тя се отдаде на къщата си и стана робиня на Еньо, когото обожаваше още от дете. Елин Пелин, Съч. Ш, 137. Сираче от дете, Рада от много години живееше под един покрив с хаджи Ровоама. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 66. — Ас Йосифа ние се знаем от деца, приятели сме. И. Йовков, ЧКГ, 20. От стара майка (стар баща) дете. Разг. Много хитър, опитен човек. Ставам (не ставай) дете. Разг. Държа се, постъпвам (не се дръж, не постъпвай) глупаво, неразумно.
— Василе, ти дете ставаш.и Чакай да намерим парите, че тогаз. Й. Йовков, ЖС, 95.
— Райко, -.. — не ставай дете. Гост ти е дошъл, пък ти мълчиш като пукъл. Ст. За-горчинов, ДП, 480. — Казак, не ставай дете... Не е хубаво така!... — Никого не познавам! На-зад! — изрева Казакът. Г. Караславов, СИ, 161.
— Друга (диал.) форма: д й т е, мн. д я ц а.
ДЕТЕ частица. Диал. Обикн. в съчет. с частица да2. За подкана към действие; хайде, хайдете. — Кажи си, харесват ли ти се тия момичета?.. — Кажи, кажи,.. Сега та-мам сме се тъй събрале, дете барем да я сторим някаква, де. Т. Влайков, РП I, 104. Дете да вървим.
ДЕТЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е на дете, от дете. Право мери в детевата коня. Ст. Младенов, БТР I, 526.
ДЕТЕКТИВ1 м. 1. Служител на полицията или частно лице, които се занимават с разследване на престъпления и издирване на престъпниците. — Какво не опитах: полиция, вестници, радио, детективи — напраз-но! Сякаш потъна [синът] в земята. П. Бобев, К, 99. Той следеше неприятелските параходи с педантичната точност наиучен и с будното внимание на детектив. Й. Йовков, Разк. П, 17. — Живеете на третия етаж на улица Раковски 69,.. Още подробности? — Вие да не сте детектив? — пошегува се момичето. М. Грубешлиева, ПП,
136. — Мисис Никърбокър съобщи вече на частните си детективи да я чакат на пристанището в Ню Йорк. Ал. Бабек, МЕ,
60.
2. Остар. У нас — таен полицейски агент. Трябваше да се поведе., борба с левите елементи, да се заинтересуват правителството, полицията,.., да се пуснат детективи между работниците в складовете. Д. Димов, Т, 62. Още съществува., изпълнителният комитет на организацията, но всичките нишки на революционната му дейност са в ръцете на ловкия полицейски офицер., и детективите му. В. Геновска, СГ, 198.
— От англ. detective. — Друга (простонар.) форма: де-д е к т й в.
ДЕТЕКТИВ2 м. Разг. Приспособление, устройство, което се поставя в ключалка, за да се направи невъзможно отключването от външно лице. Купих нов детектив за външ-ната врата.
ДЕТЕКТЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни. Рядко. Прил. от детектив1; детективски.
ДЕТЕКТИВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до детектив1, който е свързан с детектив. Предприятието за частни детективски проучвания.. — както и приляга на подобно тайнствено учреждение — е дълбоко скрито в дъното на някакъв лабиринт от стари сгради. Б. Райнов, НН, 422. Детективско бюро.
◇ Детективски роман (литература, филм). Книж. Вид криминален роман (литература, филм), чийто главен герой е детектив1, а сюжетът е посветен на разкриване на някакво загадъчно престъпление. Вземаше [Ирина] сънотворни хапчета, спеше до къс-но през деня, а след това четеше детективски романи, които обсебваха съзнанието и притъпяваха мисълта. Д. Димов, Т, 654. Дядото се взира глупаво във вечерния вестник, ала мисълта му лети другаде и разсеяният му поглед минава набързо през събитията в Абисиния,.., през подлистни-
