зов, Съч. ХХП, 12. Божура ходеше,..л из село, но сега сама и задяната с дете. И. Йовков, СЛ, 70. Старци са молят богу горещо, / жените плачат, пищят децата. Хр. Ботев, Съч. 1929, 37. Бавноразвиващи се деца. Безпризорни деца. Дете пеленаче. Дете годиначе. Дребни деца. Невръстни деца. Храна за деца. Плача като дете. • За човек, който не е достатъчно зрял, който се отличава с душевна чистота, неопитност, наивност. Лисавета: Срамота е. Приятели от двадесет години, да се скарат за чуждите хора. Павел: Иванчо, дай ръката. Ние сме дърти деца с тебе. Ив. Вазов, Съч. ХУШ, 139. В тихата всекидневна,., жена му бе привела глава над вечния тишлайфер.. Какво дете е тя, не може да сподели с нея нищо сериозно! Ем. Станев, ИК Ш-1У, 355. Прен. Галъов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към любима жена. „Скъпа моя Лизо!.. Мило дете, знам, че ти ме мислиш при прекрасните босфорс-ки брегове.“ Ив. Вазов, Съч. ХП, 72. — Слав-ке, не плачи! Огорчих ли те?... Оскърбих ли те с моята любов?... Дете, прости ми! Елин Пелин, Съч. I, 139. О, хубаво дете, дете безгрешно, / виж, май си веч отива нав-сегда. Д. Дебелянов, Ст, 1936, 22.
2. Син или дъщеря; рожба, чедо. — Тате, ела бе... Зарад мен ела! Свидно ми е, татко. Деца сме ти, а ти бягаш от нас. Елин Пелин, Съч. Ш, 29. — Знам какво ще ми кажеш, знам... Имам имот, нали? Имам земя, като умра ще я оставя на децата си, нали тъй? Й. Йовков, ПГ, 38. Вие едно дете ли сте? Братя, сестри нямате ли? Св. Минков, РТК, 101. Доведено дете. Заварено дете. Извънбрачно дете. • Обр. Ний всички сме деца на майката земя, / но чужда е за нас кърмящата й град. Хр. Смирненски, Съч. I, 1932, 100. И ти и ази сме деца / на същата родителка, на мощната природа. Ст. Михайловски, СБ, 84. // Малкото на животно или птица; рожба. Някога тя имаше две деца, две малки лъвчета, но те отдавна се бяха изгубили от очите й. Св. Минков, ПК, 22. Со колчето се сви разтреперано от студ и преживян ужас.. Соколицата-майка търсеше детето си. Елин Пелин, Съч. П, 198.
3. Само мн. По-младото поколение, потомците (обикн. при противопоставаянето му на старото, предишното поколение). Между тях отдавна се набираше и се готвеше да избухне една от ония люти и неизкореними вражди в селата, които опълчват един сре-щу другиицели родове, предават се от бащи на деца. Й. Йовков, Ж 1945, 14-15. Искам да извадя бащи и деца едни срещу други. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 5. Не чакайте всегда сполука, / но в себе вярвайте всегда
— / такваз е земната наука! / Напред, бащи! Напред, деца! Ст. Михайловски, МУ, 6. Филмът отразява социалната действителност в тази страна и проблема на поколенията, проблема бащи и деца.
4. Прен. Със съгл. опред. и несъгл. опред. с предл. на. Човек, който е представител на определена среда, епоха и др. Овчарите, не-злобивите деца на полета, това са хората, които по-често от всички други се спират върху всеки остатък, върху всяка следа от миналото, мечтаят, замислят се върху тях... Й. Йовков, Разк. ПГ, 70. В дълбокото подножие на тия върхове имало село,.. Жителите му, същи горски деца, живеели вол-но, като тия планински орли, които не знаят страх и предели. Елин Пелин, Съч. I, 104. Разбирам смъртния копнеж и тайната ви жажда, / летци, моряци, вий, велики донжуани, / които за живота земен чужденци се раждате — / деца на въздуха, простора, океана! Е. Багряна, ЗМ, 99. Деца на своя век.
5. Само мн. Разг. Обикн. в обръщение. За изразяване на покровителствено, нежно, бащинско отношение (обикн. в обръщение на стар човек към по-млади от него хора). Събранието бе някак глухо.. И всред тая ледена тишина, някъде изотзад се прокашля старец.. — Бре, деца — заговори бащински той — това е земя. С нея шега не става. Кр. Григоров, Н, 115-116. —Деца! Ставайте! Каня ви на обед в „Раците“!... ВН, 1960, бр. 2857, 4.
О Бабино дете. Диал. Плацента; последък. Галено дете. Разг. Човек, който е ограден с особено внимание, който е обичан, предпочитан пред другите. Галено дете на съдбата. Книж. Човек, който има изключителен успех в живота или голяма щшродна дарба. Да идеш (отидеш) с деца на баня, да ти изядат сапуна. Разг. Подигр. Употребява се, за да се подчертае, че някой сам си е създал неприятности, като се е заангажирал да извърши някаква съвместна работа с човек, който се е оказал съвсем неподходящ и който, вместо да му помага, му пречи. Дете в майка проплака (заплака, пропищя); дете в майка ще проплаче (ще заплаче, ще пропищи). Разг. Страданията, мъките причинени от зверствата, жестокостите на някого достигнаха (ще достигнат) най-висока степен, станаха (ще станат) нетърпими. — Реките почервеняха от християнска кръв. Дете в майка проплака. Д. Талев, ПК, 549. — В Ад-жар дошли аскери... Дете в майка ще пропищи. М. Марчевски, П, 10. Страшни ще времена да настанат за нашия народ, дете в майка ще да заплаче. 3. Стоянов, ЗБВ I, 292. Дете в майка разплаках (ще разплача). Разг. Страшни жестокости извърших (ще извърша), големи страдания причиних (ще причиня). — Вие ги [хайдутите] криете и храните. Живи ще ви одера. Селото ще запаля. Дете в майка ще разплача. На кол ще ги набуча, на огън ще ги опека!... К. Петка-нов, X, 147. Конаре по онова време не изпати,.., но конарци се наслушаха на разни
