же да доведат до дестабилизация на паза-
а. 24 часа, 1997, бр. 222, 20. Със своите ействия опозицията цели дестабилизация на политическата обстановка в страната.
ДЕСТАБИЛИЗИРАМ, -аш, несв. и се., прех. Спец. Унищожавам, разрушавам или намалявам стабилността, устойчивостта на нещо. Сарториус е за енергични действия. Той вярва,че ще му се удаде да дестабилизира неутринови системи. А. Радева, С (превод), 110. дестабилизирам се страд.
ДЕСТАБИЛИЗИРАНЕ, мн. няма, ср. Спец. Отгл. същ. от дестабилизирам и от дестабилизирам се. Дестабилизиране на маслена емулсия. Дестабилизиране на молекули.
ДЕСТИЛАТ м. Спец. Продукт, получен чрез дестилация. Винен дестилат. Дестилати на земното масло. Петролни дестилати. Бензинът е първи дестилат на нефта.
— Нем. Destillat.
ДЕСТИЛАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който се отнася до дестилат, който е получен чрез дестилация. Участъците за десертни гроздове (..) и сортовете, които се използват за приготвяне на дес-тилатни вина се разполагат на равни и с по-богати почви места. М. Мичев и др., 3, 100.
ДЕСТИЛАТОР м. Спец. 1. Уред, инсталация за дестилиране. Електрически дести-латори. Найлонови дестилатори.
2. Специалист, който извършва дестилация.
ДЕСТИЛАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, Спец. Прил. от дестилация. Дестилационен апарат. Дестилационна апаратура. Дестилационни газове. Дестилационно отделение.
ДЕСТИЛАЦИЯ, мн. няма, ж. Спец. Процес на изпаряване и следващо втечняване на парите, при който става пречистване на течност от разтворените в нея твърди вещества или разделяне на смес от летливи течности на съставните й части. За някои цели е необходимо водата да бъде съвсем чиста, без разтворени в нея вещества. Такава вода се получава чрез дестилация. Хим. УП кл, 1965, 18. Така полученият живак., се пречиства чрез дестилация. Хим. IX кл, 1950, 64. Отделянето на различните съставни части на нефта се нарича фракционна дестилация. П. Мандев, СПБ, 36.
О Суха дестилация. Хим. Загряване на твърди органични вещества (каменни въглища, шисти, торф, дърво и др.) в отсъствие на въздух, при което се получават летливи продукти и въглен. Коксът се получава чрез суха дестилация на каменни въглища.
— От лат. destillatio 'капене, течене' през фр. distilldtion или нем. Destillation.
ДЕСТИЛЙРАМ, -аш, несв. и се., прех. Спец. Подлагам някакво вещество на дестилация, извършвам дестилация. Решило се да се изпробват найлоновите дестилатори. Теоретически те трябвало с помощта на слънчевата топлина да дестилират морската вода и да я превърнат в пивка. ВН, 1960, бр. 2690, 4. // Получавам някакъв продукт чрез дестилация, дестилирам се страд.
ДЕСТИЛЙРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от дестилирам като прил. Обикн. в съчет.: Дестилирана вода. Спец. Вода, която е получена чрез дестилация, която е очистена от разтворените в нея примеси. За да се усвои по-бързо от организма едно лекарство, то трябва да се разтвори в подходящ разтворител (спирт, дестилирана вода,., и dp.). Н. Тонкин, НЗЛ, 32. Известно е, че чиста дестилирана вода не пропуща електрическия ток. Хим. IX, кл, 1950,31.
ДЕСТИЛЙРАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от дестилирам и от дестилирам се. Пълното отделяне на течности, които образуват смес, става чрез многократно дестилиране. Д Дестилиране на морска вода.
ДЕСТЙНА. Вж. десетина.
ДЕСТИНАЦИЯ ж. Спец. 1. Крайна точка на полет.
2. Въздушна линия (обикн. поддържана редовна). След като престана да лети по дес-тинацията до Ню Йорк, "Балкан " се готви да закрие и линията София — Йоханесбург. ДТ, 1999, бр. 114,4.
— От лат. destinatio.
ДЕСТРУКТЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който е свързан с деструкция; разрушителен. Деструктивен процес. Де-структивни промени. Деструктивно преработване на нефта.
— От фр. destructif.
ДЕСТРУКТИВЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Отвл. същ. от деструктивен. Тези способи са и път към пълен де-структивизъм, към самоцелен психологизъм, към субективизъм. Съвр., 1975, кн. 2,
85.
ДЕСТРУКТЙРАМ, -аш, несв. и се. Спец. 1. Прех. Нарушавам или разрушавам нормалната структура на нещо. Те [основите].. деструктират нитроцелулозата, образуват с нея алкохолати и пр. В. Кабаива-нов и др., ТП, 369.
2. Непрех. Рядко. Променям нормалната си структура; разрушавам се. Не е изключено някои полимери да деструктират и образуват въглеводороди с разклонена верига. М. Герасимов, ХН, 206. деструктирам се страд.
ДЕСТРУКТЙРАНЕ, мн. няма, ср. Спец. Отгл. същ. от деструктирам и от деструктирам се.
ДЕСТРУКТОР м. Спец. Апарат, устройство за раздробяване на твърди тела. Отпадъците.. се подават на късове до 30 кг в
