Яхиябил суров и деспотичен човек. П. Цолов, Й, 22.
2. За характер, нрав, чувство и под. — който показва или изразява склонност към деспотизъм; деспотически. Когато на ръката му блеснаха триъгълните жълти нашивки, у него неочаквано се пробуди едно деспотично чувство и той започна да вилнее и да тероризира съвсем безпричинно младите войници. Св. Минков, Избр. пр, 21. Той бил хубавец, способен младеж,.., но амбициозен до замайване.. И над всичко отгоре — с деспотичен нрав, винаги подозрителен и ревнив като ага. А. Гуляшки, ЗР, 293.
3. Който е основан на деспотизъм, който се отличава с абсолютна власт, произвол и насилие; деспотически. Борбата на народните маси против деспотичната династия Цин и феодалите се разразила с голяма сила. Ист. УШ кл, 112-113. Вярвали, че той [фараонът] е получил сила и власт от боговете. Такава неограничена царска власт се нарича деспотична. Ист. V кл, 23-24. Деспотично управление. Деспотичен режим.
ДЕСПОТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Деспотичен (във 2 и 3 знач.). За да централизират властта, те [управниците] създадоха оная сложна административна машина, която характеризира всяка деспотична страна. Г. Георгиев, Избр. пр, 48. Кой предава народните хора, кой открива очите на сляпото правителство и кой поддържа деспотическата империя? — Чорбаджиите. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 204. Най-голямата част от законодателите имаха един дух тесен и деспотически, който им ограничи погледите в областите, на които те бяха управители. И. Адженов, ВК (превод), 16. В най-далечното старо время дес-потическите властители на Азия и Египет карали поданиците си да правят такива сгради, развалините на които и досега трябува да ни учудват. Лет., 1874, 151.
ДЕСПОТЙЧЕСКИ. Остар. Нареч. от прил. деспотически; по деспотичен начин, деспотично. Правителството., изпратило войска и заптии да преследват немирниците.. Чорбаджиите от своя страна добили мрачно настроение,.., с младежите захвана-ле да са обръщат по-строго и по-деспоти-чески. 3. Стоянов, ЗБВ I, 137. Кубо Сома, светский владетел, и Данро Сома, вероиз-поведний владетел, управляват деспотически тази държава [Япония]. С. Бобчев, ПОС (превод), 219.
ДЕСПОТЙЧНО. Нареч. от деспотичен; деспотически. Към подчинените си той се отнася крайно деспотично.
ДЕСПОТЙЯ ж. 1. Само ед. Истор. Форма на държавно устройство и управление, главно в държавите на древния Изток (Аси-рия, Вавилония, Египет, Индия, Иран, Китай и др.), която се отличава с абсолютна власт на владетеля и пълно безправие на поданиците; деспотизъм.
2. Истор. Държава, която има такава форма на държавно устройство и управление.
3. Истор. Област, управлявана от деспот; деспотство.
4. Само ед. Рядко. Потисничество, тирания, деспотизъм. Дълго си блъсках главата, за да открия водораздела в халищарското изкуство, невидимата граница между канона и дивното разнообразие, между изключителната свобода и традиционната деспо-тия. Н. Хайтов, ШГ, 16.
— От гр. беалотбСа.
ДЕСПОТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на деспот. Лепа Маро деспотова, / деспо-това, господова, / лепа Мара турчин води / турчин води цар Мурад бей. Нар. пес., СбНУ ХЬУШ, 73.
ДЕСПОТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до деспот, присъщ на деспот. Деспотска държава. Деспотски режим. Дес-потско достойнство. Деспотско владение. 2. Рядко. Който проявява деспотизъм; деспотичен, деспотически. Деспотска власт.
ДЕСПОТСКИ. Нареч. от прил. деспотски; като деспот, както е присъщо на деспот.
ДЕСПОТСТВАМ и ДЕСПОТСТВУ-ВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Властвам, управлявам като деспот, тиранин.
2. Прен. Имам прекомерно голяма власт, много силно влияние върху нещо или някого. В много случаи либералите злоупотребиха със своята сила. „Вишегласието, пишеше Бурмов до един свой приятел, не само господства, но и деспотства“. С. Радев, ССБ I, 247.
ДЕСПОТСТВО, мн. -а, ср. Истор. 1. Само ед. Власт, положение, достойнство на деспот.
2. В съчет. с притеж. местоим. в а ш е, т в о е, негово, техни — обръщение към деспот (в 4, 5 и 6 знач.) за израз на уважение. — Болярин Игрил поздравлява твое деспотство и севастократорство и праща дарове за теб, за деспотицата и севастократорица-та. Ст. Загорчинов, ДП, 468.
3. Област, управлявана от деспот; деспотия.
— Всички тия боляри ще доведат деспота в Тропната зала да се поклони на царицата.., както е редно и прилично, защото ние сме царство, а държавата на нашия гостенин е само деспотство и ние стоим по-горе от него. Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 269. Гости у Хръз имаше едва ли не всяка вечер
— боляри от цялото деспотство и от двете царства. Д. Добревски, БИ, 23.
ДЕСПОТСТВУВАМ. Вж. деспотствам. ДЕСТАБИЛИЗАЦИЯ ж. Книж. Намаляване или нарушаване на стабилността, на устойчивото състояние на нещо; дестабилизиране. Действията на монополистите мо
