ДЕСЕРТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от десерт. Десертен крем. Десертни прибори.
О Десертно вино. Вино, което се отличава с високо съдържание на захар. Десертно грозде. Общо название на различни видове грозде, подходящи за прясна консумация, но не за производство на вино. Десертни лозя. Лозя, от които се добива, получава такова грозде.
ДЕСЕТ, -тте и (диал.) -ттях, числ. бройно. 1. Числото 10. а) Самост. и нечленувано. За означаване на абстрактно количество от толкова единици. Девет и едно е равно на десет. А Десет по десет прави сто. А Десет се дели на две без остатък. А Десет е четно число, б) В съчет. със същ. За означаване броя от толкова конкретни предмета. Десет години,.. — оттогава ни вест, ни кост от тебе. Елин Пелин, Съч. 11,160. Наместо десетте [божи] заповеди,.., на скри-жалите на своя живот и поезия той туря удна единствена заповед: аз. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 97. Когато ми ти казваш, че трябва да са ожена, то аз съм готов за твоята воля и десет пъти да са ожена... Л. Каравелов, Съч. П, 69. В един сантиметър има десет милиметра. А Пръстите на двете ръце са десет, в) Разг. В съчет. с числ. бройно пет, девет, единадесет, дванадесет, петнадесет, двадесет: пет-десет, девет-десет, десет-единаде-сет и т. н. За означаване на приблизително количество (брой), ограничено според чис-лителните от съответните съчетания. Ще си почина тук десет-петнайсет минути и ще продължа за гарата. Л. Стоянов, X, 162. След девет-десет години България ще бъде член на Европейския съюз. • Самост. или в съчет. с 4acá. Момент от денонощието, до който са изминали толкова часа, смятани от полунощ или от средата на деня. Днес лекцията ще започне в десет часа преди обяд. А Часът сега е десет без пет минути. А Ще дойда точно в десет.
2. Като същ., ср. Писменият белег, цифрата
10 (X). Арабско десет. Римско десет. Вместо това пет напиши едно десет. • В съчет. със същ. номер. Протокол номер десет. Трамвай номер десет.
О Дай napá да се закачиш, дай десет да се откачиш. Разг. За досаден човек, натрапник, от когото мъчно можеш да се освободиш, ако се обърнеш за нещо към него.
— Друга (остар.) форма: д е с я т рус.
ДЕСЕТ- и десето-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се състои от десет еднакви части, който съдържа, има десет еднородни единици, напр.: десетгодишен, десетгодишна, десетдневка, десетмесечен, десетметров, десетпро-центов, десетсантиметров, десетто-нен, десетчасов, десетгнезден, десе-тоок, десетоплоден, десетострунен, десетостъпен и др.
ДЕСЕТАК, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1. Разг. Банкнота или монета от десет лева, десет стотинки и под.; десетарка2, десетач-ка.
2. Разг. Период от десет години (обикн. за. възраст на човек). — Не си узрял още, Спи-ре! — ..Ти пълниш вече петия десетак,.., а не знаеш, че като заиграе голямата балтия, не те пита куко ли си, пипе ли си! Н. Антонов, ВОМ, 167.
3. Диал. Тъкан, наснована на десет глави (Н. Геров, РБЯ).
4. Диал. Съд с вместимост десет единици. Стоян Петкана продава / на връли турци бошняци / за шиник жлъти жлътици, / десетак бели грошове. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 286.
5. Диал. Сукман от десет клина (Вл. Георгиев и др., БЕР).
6. Диал. Въже, дълго десет метра, или пояс, дълъг десет педи (Ст. Младенов, БТР).
ДЕСЕТАР, -ят, -я, мн. -и, м. Десетник. Всеки десетар трябва., да организира работата в десетката си. ОФ, 1950, бр. 1850, 2. През един студен декемврийски ден., се бяхме събрали десетарите на партийната организация. ВН, 1960, бр. 2742, 2. Сичките десетари биле сбрани при управителите и войводата. НБ, 1876, бр. 35, 136.
ДЕСЕТАРИН, мн. десетари, м. Остар., сега простонар. Десетар.
— Л. Иванович, Четование или война с чети. Букурещ, 1873.
ДЕСЕТАРКА1 ж. Десетничка. Когато стана дума за десетарки и всички се спотаиха,.., то Вачовица се отдели от сцената и дигна ръка. — Пишете мен... Ст. Даскалов, СД, 489.
ДЕСЕТАРКА2 ж. Разг. Банкнота или монета от десет лева; десетак, десетачка. — Ето, давам ти още десет лева,.. Доволна ли си? Петрунка пое десетар ката,.., обърна се и хукна навън. Кр. Григоров, ОНУ, 145.
ДЕСЕТАРСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от десетар; десетнически. Чрез десе-тарския апарат трябва., да се издири подлежащият на ремонт земеделски инвентар на ТКЗС и на частните стопани. ОФ, 1950, бр. 1852, 1. v
ДЕСЕТАЧЕ, мн. -та, ср. 1. В миналото
— монета със стойност 10 пари. Жълтиците ги правят от злато,.., а дребните пари, каквото петачета, десетачета, ги правят от мед. П. Р. Славейков, ПЧ, 21-22. Дядо Костас нищо не искаше от него, даваше му бакърени десетачета. Д. Талев, ГЧ, 256.
2. Разг. Монета със стойност 10 стотинки; десетак, десетачка.
— Друга (остар.) форма: десятаче.
ДЕСЕТАЧКА ж. 1. Разг. Банкнота или монета от десет лева, десет стотинки и под.;
