3. Като същ. десни(те), мн. Хора, които са политически консервативни. Той умее., с всички да е добре. Обичат го еднакво и леви, и десни. М. Грубешлиева, ПИУ, 184. Активизирането на десните и екстремисти-ти се обяснява с огромния успех на предизборния митинг на компартията.
О Дясна ръка, съм, ставам на някого. Разг. Пръв, най-добър помощник (съм, ставам) на някого. Той се казваше Продан и бе отрок, ала беше станал дясна ръка на болярина, много приближен на господаря си. Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 227. — На тебе,.., съм хвърлил око отколе и ще те направя помощник. Дясна ръка ще ми бъдеш.
А. Каралийчев, СР, 74. С лявата <си ръка> ли да се кръстя (прекръстя), с дясната ли! Разг. Като възклицание за изразяване на недоумение, недоволство, възмущение от нещо нередно, необичайно, да се чудиш и да се маеш. — На велик петък хоро играеш, а си тръгнал при светицата Куна да ходиш. С лявата ли да се кръстя, с дясната ли и аз не зная! К. Петканов, МЗК, 149.
ДЕСЕН м. 1. Шарки, фигурки тъкан, хартия, мушама и др., щамповани или образувани от преплитането на нишките. В Аси-рия,.. се оформила килимарска промишленост, която достигнала твърде високо ниво на развитие както в разнообразието на десените, така и по оцветяването им. Д. Велев, К, 5. През годината бе усвоено производството на 35 нови вида платове в 180 нови десена с около 720 разцветки. ВН, 1953, бр. 303, 1. В нашите жилища трябва да има простор, уютност и удобства,.. — леки, безпретенциозни мебели, тъкани завеси и тапицировка с приятни жизнерадостни цветове и десени. НК, 1958, бр. 35, 4. // Разш. Съвкупност от цветове и фигури, шарки върху тъкан, декоративна хартия, мушама и др.
2. Разг. Цвят на тъкан, хартия и др.
— Фр. dessin.
ДЕСЕНАТОР м. Спец. Художник, който изработва, рисува десени за платове. Понякога се връщаше много отчаяна. „Не ни харесват десените... Даваме още брак... лоши ни са основите“ — казваше тя и започваха съвещания с десенатори, с тъкачи, с бояджии. К. Калчев, СТ, 86. Сърцатият колектив на мострената тъкачница се стреми да задоволява нарасналите изисквания на гражданите. Десенаторите на предприятието изпълняват една много трудна задача — да модернизират народ-ното творчество.
— От фр. dessinateur.
ДЕСЕНАТОРКА ж. Спец. Жена десена-тор.
ДЕСЕНАТОРСКИ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от десенатор. Десенаторско бюро. Десенаторско отделение.
ДЕСЕНЗИБИЛИЗАТОР м. Фотогр. Вещество, което намалява чувствителността на фотографски материали към червена или зелена светлина. Десензибилиза-торите служат,.., за намаляване на цвето-чувствителността на снимачните материали.
— От лат. de- 'без-' + sensibilis 'чувствителен, осезаем'.
— Друга форма: десенсибилизйтор.
ДЕСЕНЗИБИЛИЗАЦИЯ, мн. няма, ж.
1. Мед. Намаляване или отстраняване на алергичното състояние на организма, на повишената му чувствителност към някои нови ващества, главно чужди белтъци.
2. Фотогр. Намаляване чувствителността на фотографски материали към червена или зелена светлина, което прави възможно проявяването при по-ярко осветление.
— Друга форма: десенсибилизйция.
ДЕСЕНЙРАМ, -аш, несв. и се., прех. Спец. Поставям, отпечатвам десени върху плат, хартия и др. десенирам се страд.
ДЕСЕНЙРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от десенирам и от десенирам се като прил. Върху който има, поставен е flecèH (в 1 знач.). За гладката едноцветна материя по-лесно се избира модел, докато десе-нираният плат налага съобразяване с особеностите му. Т. Кръстев и др., ТГДО, 5. Когато в късните следобедни часове яркото слънце е на заник, вие имате нужда от лека връхна дреха. Предлагаме ви два ансамбъла: десенирана рокля с едноцветно манто и едноцветна рокля с десениран жакет. Л, 1965, кн. 2, 3. Десенирана материя.
ДЕСЕНЙРАНЕ, мн. няма, ср. Спец. Отгл. същ. от десенирам и от десенирам се. Отделение за десениране на платове.
ДЕСЕНИРОВКА ж. Спец. 1. Десениране.
2. flecèH. Съвременният човек води напрегнат обществен и културен живот. Това особено важи за обитателите на големите градове. Затова задачата на неговото жилище е да даде желаната отмора на своя стопанин. Това се постига с опростени и неизморяващи очите форми и цветове без шарки и усложнени десенировки. НТМ,
1962, кн. 1, 29.
ДЕСЕНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от flecèH. Я виж ти какви шикозни десенчета взеха да вадят нашите хора... Не ги давам за европейските. К. Калчев, СТ, 32.
ДЕСЕРТ м. Нещо сладко — плодове, сладкиши и др., — което се поднася след ос-новното ядене на обяд или на вечеря. Вечерята наближаваше към своя край. Бяха стигнали до десерта. Д. Спространов, 127. Селянчето ми предложи за преядка (десерт) цели върхари с малини и лешници. Ив. Вазов, Съч. XVII, 64.
— От фр. dessert.
