ДЕПАЛАТАЛИЗЙРАНЕ, мн. няма, ср. Езикозн. Отгл. същ. от депалатализирам се; депалатализация, затвърдяване.
flEIIAPTAMÈHT м. Книж. 1. В дорево-люционна Русия и някои други държави — отдел в министерство или в друго висше държавно учреждение. Но когато е дума за династия, не споменавайте името на Русия. Приказвайте ми за императорски дом, за азиатски департамент, но името на Русия оставете на мира. Това име е чисто и неопетнено и в сърцето на народа. В. Ге-новска, СГ, 189. Върховна съдебна инстанция [в царска Русия след 1861 г.] бил касационният департамент при държавния сенат. Ист. X кл, 106.
2. В САЩ и Швейцария — название на министерство.
3. Административно-териториална единица във Франция. Според съобщение на в. Юма-ните" вчера в Лапалис (департамент Алие) са се събрали над 1000 представители на населението на 4 френски департамента — крайморска Шаранта, Вандея, Дьо-Ceep и dp. ВН, 1958, бр. 2053, 1.
4. Нов. Учебно-научно подразделение в университет според научната област. В Нов български университет беше открит нов департамент.
О Държавен департамент. Министерството на външните работи на САЩ.
— От фр. département. — Друга (остар.) форма: д е п а р-тембнт.
ДЕПАРТДМЕНТАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Остар. Департаментен. В Швейцарската република, дето числото на френци, италианци и немци е почти равно, може се-кий депутатин да употребява в департа-менталните съвети който ще от тези три язика. Лет., 1873, кн. 5, 158.
flEÜAPTAMÈHTEH, -тна, -тно, мн. -тни. Книж. Прил. от департамент; департа-ментски. — Чифлика си х. Добрев умело ок-ръглил още като беше департаментен префект, но закупената турска воденица с кория при Соево, недалеч от чифлика, примамваше към едно възможно сливане на двете тез владения за сметка на селските и държавни землища там. А. Страшимиров, Съч. I, 135.
ДЕПАРТАМЕНТСКИ, -а, -о, мн. -и.
Книж. Прил. от департамент; департаментен. Останалите 3/4 [от членовете на сената във Франция в 1870 г.] били избирани за 7 години от делегатите на окръжните и департаментски съвети, в които преобладавали богатите. Ист. X кл, 128.
ДЕПЕРСОНАЛИЗАЦИЯ, мн. няма, ж.
1. Философ. Социол. Обезличаване на личността, потискане на нейната индивидуалност. Френският публицист Жан Блок-Mu-шел в книгата си .. нарича похода на младите „Първата революция на XX век“, в който главното е протестът против деперсонализацията и йерархията в институциите. А, 1978, кн. 376, 150.
2. Мед. Болестно разстройване на самосъзнанието, характеризиращо се с отчужденост от собствените мисли, емоции, действия и др., с мъчително чувство за изгубване на своята идентичност. Деперсонализацията се наблюдава обикновено при депресия и шизофрения.
— От фр. dèpersonnalisation, нем. Depersonalisation.
ДЕПЕСАР, -ят, -я, мн. -и, м. Нов. Разг. Член или последовател на политическата формация „Движение за права и свободи“ (ДПС). Хасан разпръснал двулитрова бутилка с нафта в заседателната зала. Лумнал огън, а 12-те заседаващи депесари започнали да го гасят. 24 часа, 2001, бр. 144,4.
ДЕПЕСАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Нов. Разг. Който се отнася до депесар или до политическата формация ДПС. Все повече сини знамена ще се развеят над депесарс-ките крепости. 24 часа, 1998, бр. 153, 8. Отношението към Русия не може да бъде нито социалистическо, нито християндемократическо, нито депесарско. А само на-ционалноотговорно, българско. ДТ, 2000, бр. 281, 1. Депесарска политика. Депесарско поведение.
ДЕПЕША ж. Остар. Книж. Телеграма. В ъгъла на тази стая стоеше прост писмен стол от невапсани дъски, претрупан от купове книжа, депеши и руски вестници. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 48. — В такъв случай, докато чакам решението на вашето правителство, ще съобщя с шифрована депеша поставените от вас в разговора ни въпроси. Ст. Дичев, ЗС I, 284. След малко в телеграфопощенската станция той [Зла-таров] зареди гъсти редове на дълга депеша. А. Страшимиров, Съч. I, 351.
— От фр. dépêche през рус. депеша или рум. depe§ä.
ДЕПЕШЙРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Остар. Книж. Телеграфирам. — Господин капитан, ще депешираме в Пловдив, да пратят друг машинист. Ив. Вазов, HP, 24.
ДЕПЕШЙРАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от депеширам.
ДЕПИГМЕНТАЦИЯ ж. Спец. Изчезване на пигмента, временна или постоянна загуба на нормалната пигментация, на нор-малното оцветяване на кожата или на други тъкани; депигментиране.
ДЕПИГМЕНТЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Причинявам, предизвиквам де-пигментация. депигментирам се страд. ДЕПИГМЕНТЙРАМ СЕ несв. и св., непрех. За кожа или друга тъкан — загубвам нормалната си пигментация, нормалното си оцветяване. При някои заболявания кожата често се депигментира.
ДЕПИГМЕНТЙРАНЕ ср. Спец. Депиг-ментация. С основание се изтъква на първо
