и нощувките екскурзията ще ни струва около сто лева.
ДЕНУДАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Геол. Който е свързан с денуда-ция, който е резултат от денудация. Денуда-ционните земетресения се образуват вследствие на удара, който се получава при пропаданията на част от земните пластове в подземни пещери. Гр. Николаев и др., 139. Денудационни равнини. Денудационни повърхности. Денудационни зони. Денудационни процеси. Денудационни форми на релефа.
ДЕНУДАЦИЯ, мн. няма, ж. Геол. 1. Съвкупност от процеси на разрушаване на скалите по земната повърхност и на пренасяне (от водата, вятъра, ледовете и др.) и натрупване на продуктите от това разрушаване в ниските части на релефа.
2. Стесн. Отнасяне на продуктите от извет-рянето (разрушаването и химическото изменение на минералите), което улеснява по-нататъшното развитие на изветрителните процеси. В планинските райони могат да се наблюдават най-различни скали, разкрити от денудацията и ерозията — масивни, зърнести, наслоени, нетслоени и пр. П. Мандев, СПВ, 6-7. През течение на много милиони години ерозията и денудацията са изравнили тези горди планини и са позволили на морето наново да залее техните дънери. Пр, 1952, кн. 6, 23.
— От лат. сюпис1айо 'оголване'.
ДЕНУДЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Геол. Подлагам на денудация. Верижните планини, едни от най-величествените постройки на земната кора, се намират все по ръбовете на сегашните или някогашните континенти.. За тяхната [на планините] младост говори и алпийският характер на върховете им; външните земни сили още не са имали достатъчно време, за да денуди-рат и изравнят тези величествени архи-тектонически постройки. Пр, 1952, кн.6, 21. денудирам се страд.
ДЕНУДЙРАНЕ, мн. няма, ср. Геол. Отгл. същ. от денудирам и от денудирам се.
ДЕНЧЙК, мн. -ци, м. Остар. Денщик. Нося тези вещи от каруцата, даде ми ги денчикът, па не мога да намеря вратата, г-н подпоручик. Т. Влайков, БСК, Ш, 272. — Момчето ми, бабо, солдатино, нали е при капитанино? — Ха, денчикът ли? Ив. Вазов, Съч. VII, 107.
ДЕНЩЙК, мн. -ци, м. Остар. Ордина-рец; вестовой, денчик. — Какво заповядвате, г-н поручик! -попита плахо денщикът, като се повърна и спря пак „емирна“ при вратата. Т. Влайков, Съч. Ш, 19. Настъпи продължително мълчание, прекъснато от офицера, който дойде с денщика си да вземе ботушите. Ст. Чилингиров, ХНН, 63.
— От рус. денщик.
ДЕНЯ нареч. Остар. и диал. През деня, денем; дене. Противоп. нощя. Живея съвършено бедно, дрипите, които имах, са съдраха, и мен ма е срам да изляза деня по улиците. Хр. Ботев, Съч. 1929, 384. — Ами Глуханека? — Той сега доде. Трябва да е спал, нали пази нощя. Знам го аз как пази тоз дембелин, и деня спи, и нощя спи. Й. Йовков, ЧКГ, 66. Що ми са триста прозорци, / когато мога всякога / да гледам деня слънцето / и вечер ясен месечка. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 10, 940. Слънце деня я целува, / ветрец я нощя милува. Мис., 1896, кн. 1, 10.
О Деня и нощя; деня-нощя. Остар. и диал. Непрекъснато, постоянно; денем и нощем. Най-напред войските, които бяха заминали към Кюстенджа и Тулча, започнаха да се връщат набързо — точеха се деня и нощя, е дъжд, в кал, в студ, гладни, изнемощели. Й. Йовков, ЖС, 126. Господарската трапеза беше сложена,.., под лозата, между бистрия и студен чучур на барата, който като лястовичка пееше деня и нощя, и между високите бухлати чемшири, що се тъмнееха край зида. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 9. Около стените деня-нощя ходи стражата. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 159. Изгубата на децата й произведе такава скръб, щото много пъти са бояла да не загуби свястта си, не преставала да ги вика деня-нощя. Й. Ненов, ЧГ (превод), 38.
ДЕНЯ СЕ, -иш се, мин.св. -их се, несв., непрех. Диал. Обикн. в съчет. Ден се дени. Нар.-поет. Настава ден, разсъмва; разденва се. Петлите пеят, ден ми се денит, / пущай ме, бяла Митро, да станем. Нар. пес., СбНУ XI, 53.
ДЕПАЛАТАЛИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. Езикозн. 1. Звукова промяна, при която меки или омекчени съгласни звукове загубват мекостта си и преминават в съответните твърди, като напр. в диалектните форми мола вм. моля, спа вм. спя, учитела вм. учителя и др.; затвърдяване. Противоп. палатализация.
2. Заместване на стари палатализирани съгласни с нови твърди в случаи като: пони-жавам>понизявам; спущам>спускам; защищавам>защитявам и пр. Противоп. палатализация.
ДЕПА ЛАТ А Л ИЗЙР АМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Езикозн. За мек или омекчен съгласен звук — загубвам мекостта си, палаталността си, превръщам се в съответния твърд звук; затвърдявам. Противоп. палатализирам се.
ДЕПАЛАТАЛИЗЙРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от депалатализирам се. Езикозн. За мек или омегчен съгласен звук
— който е загубил палаталността си, който е станал твърд; затвърден. Противоп. пала-тализиран.
