той, като гледаше Кантакузеновия пратеник втренчено, за да му запомни лицето. Ст. Загорчинов, ДП, 310.
ДВОР1
628
двойно-
ДВОЙНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. С две еднакви части, напр.: двойноколенчат, двойно-опорен.
2. На два пъти, двукратно, напр.: двой-нопречупващ, двойнодестилиран.
3. По два начина, напр.: двойнодишащ, двойнодействуващ.
ДВОЙНОДИШАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Двойнодишащи риби мн. Зоол. Подклас риби, дишащи с хриле и бели дробове, широко разпространени през де-вонския период, пет вида от които сега живеят в Америка, Австралия и Африка. Dipnoi. В края на девона се появили двойнодишащи риби и първите земноводни стего-цефали. Р. Христов и др., Г, 107. Киткопе-рестите риби са били подобни на живеещите и днес в Австралия и другаде двойнодишащи риби. Биол. X кл, 131.
ДВОЙНОИЗПЪКНАЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Физ. За леща — който е с изпъкнала в две посоки повърхност. От изпъкналите лещи най-често се среща двойноизпъкнала-та. Тя може да се разглежда като тяло, ограничено от две пресичащи се сфери. Физ. УП кл, 106.
ДВОЙНОКОПЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Зоол. Чифтокопитен. Тя [дивата свиня] е единственият представител на не-преживните двойнокопитни животни из нашите гори. П. Петков, СП, 39.
ДВОЙНОПЕРЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Бот. За лист — който се разклонява във форма на две листчета, като две пера.
ДВОЙНОПЕРЕСТО. Нареч. от двой-ноперест. Листата [на лайката] са разположени по стъблото последователно. Те са приседнали и двойнопересто насечени, с тънки нишковидни дялове. Бтн VI кл, 130.
ДВОЙНОТАРЙФЕН, -фна, -фно, мн. -фни, прил. За електромер — който отчита по две тарифи съответно на двата периода от денонощието. Двойнотарифните електромери имат два броителни механизма.
ДВОЙСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има две различни или две противоположни качества или същини; двояк. Поетът-мислител се чувствува надвесен над две бездни, изпитва двойствено чувство: наред с песимистичните мотиви в произведенията му прониква и възхищение от здравето и хубостта на трудовия народ. Цв. Минков, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. Привечер, когато куриерът донасяше последната поща, тя се измъчваше от двойственото желание да побегне навън или да зарови с две ръце в пъстрия куп. Л. Михайлова, Г, 152-153. Помислеше ли за царствения град — двойствено чувство изпълваше душата му; възхищение и тъга. А. Гуляшки, ЗВ, 334.
2. Който е неискрен, двуличен. — Трябва да приемеш предложението на лекаря — .. — И да отидеш в кабинета му .. Това означаваше преди всичко да водя двойствена игра с доктор Лилков и да злоупотребя с добрината му. П. Вежинов, ЗНН, 31. Аз можех всякак да ненавиждам писалката и канцеларския стол, но да излагам партийното учреждение с ракията си — нямах сърце. Но и за двойствен живот нямах сърце. А. Гуляшки, ЗР, 264.
О Двойствено число. Грам. Граматическа форма в склонение или спрежение в някои езици (старобългарски, старогръцки и др.), която означава две лица или два предмета. От съществителните ръка и нога имаме за множествено число форми ръце, нозе, които в старобългарски език са се употребявали като такива за двойствено число. Л. Андрейчин, БГ, 74.
ДВОЙСТВЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от двойствен. Бляскаво бъдеще я очакваше, императорският град й поднасяше почестите на княгиня. И както при всички нейни желания, тъй и сега, странна двойственост раздели душата й. Ст. Загорчинов, ЛСС, 34. За хората не беше лесно да разберат неговата двойственост, играта, която играеше в живота, когато си придаваше вид на сериозен и делови човек .. Всъщност той беше човек на удоволствията. П. Славински, ПЗ, 293. Актьорът е едновременно и творец, и материал. Тая двойственост служи като негова характерна черта. Н. Лилиев, Съч. Ш, 286. От съществителните ръка и нога имаме за множествено число форми ръце и нозе, които в старобългарски език са се употребявали като такива за двойствено число. Днес формата е запазена, но двойствеността в значението е изтрита. Л. Андрейчин и др., БГ, 74.
ДВОЙЦА ж. Обикн. в съчет.: На двой-ца. Диал. В двоумение. Те са йоще на двойца
— ша вървят ли, не щат ли. СбНУ XIV, 216.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник на Н. Геров, 1908.
ДВОЙЧИЦА ж. Умал. от двойка. Шук-ра, .., както никога с особено доволство ме гледаше .. А докато раздавах другите бележници, доста силно се захвали на децата около нея: 'Двойчици ми е писала/" Л. Александрова, ИЕЩ, 141.
ДВОР1, дворът, двора, мн. дворове, дворища, нар.-поет. двори и диал. дворе, след числ. двора, м. 1. Незастроено място, обикновено заградено, в непосредствена близост до къща, обществена постройка или вътре между няколко постройки. В къщата на Аврам Немтур не живееше никой. Заключена стоеше широката й порта, дворът й бе за
