До Съдебната палата ще пътувате с двойката, на която ще се качите на площад Славейков.
6. Разг. Вид вълнена прежда, чийто конец се състои от две нишки, пресукани заедно. Блузата е изплетена от двойка прежда. Л Тази прежда е двойка.
ДВОЙКАДЖИЙКА ж. Разг. Пренебр. Слаба ученичка, която редовно получава двойки; двойкарка. Никой не би познал в снажната, сериозна булка — .. — довчерашната палава пакостница — вечната двой-каджийка Шура. Г. Стаматов, Разк. II, 52.
ДВОЙКАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Пренебр. Слаб ученик, който редовно получава двойки; двойкар. Тия самонадеяни хора бяха в повечето случаи полуинтелигентни младежи с амбицията да станат един ден големи журналисти. Доскорошни двойка-джии по български език, те бяха се заловили с една професия, за която лековерно се смятаха призвани. М. Кремен, РЯ, 217. Докато добрите ученици играят през ваканцията, двойкаджиите ще наблягат на уроците и в началото на следващата година ще се явят на изпит добре подготвени. М. Марчевски, ГБ, 254. Пък ние се бояхме от математиката, а от класната — никак. Даже двойкаджиите и те не се бояха от нея. Ем. Манов, МПЛ, 34.
ДВОЙКАР, -ят, -я, мн. -и, м. Разг. Пренебр. Двойкаджия. Но на контролното колко ще изкара, / щом книга не похваща, не чете? /Ах, двойките са, братя, / за двойка-ря/ и утре пак ще го споходят те! Цв. Ангелов, НП, 80.
ДВОЙКАРКА ж. Разг. Пренебр. Двойка джийка.
ДВОЙНИК1, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1. Човек, който по външност изключително много прилича на някой друг. В Триест живее двойник на Рудолфо Валентино. Казват, че приликата с покойния артист е поразителна. Той се казва Джордано Венту-рини. К, 1926, бр. 94, 3. Аз тръгнах други образи да диря, / да търся глина и длето, и плам / и твоя двойник, който да позира — / да мога втори път да те създам. Д. Дамянов, ПОС, 26. // Човек, който по характер или по някое качество напълно прилича на друг. Вторият човек в него, новороденият, не го измъчваше — той беше се слял със своя реален двойник. Ем. Манов, БГ, 123. Макар че беше антипод на Кръстьо Станчев по цвета на брадата, по важността в походката и по самомнението, той бе негов истински двойник. М. Кремен, РЯ, 227.
• Обр. Шпионството — зловещ двойник на предателството — .. — не намира прошка в съвестите. Ив. Вазов, Съч. X, 148.
2. Предмет, растение или друго нещо, което изключително много прилича на друго. На един от централните му [на Буенос Айрес] площади .. се издига циментовият двойник на обелиска от Плас де ла Конкорд в Париж. Св. Минков, ДА, 86. През 1717 година Петър Велики пристига за няколко дни тука .. И си отива, очарован само от парадния и помпьозен Версай, чийто двойник той поиска да създаде далеч — там, сред блатата на север. К. Константинов, ПЗ, 202. Някои гъби имат отровни двойници.
ДВОЙНИК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Спец. Вид дърводелско ренде за фино изглаждане, към острието на което има прикачена допълнителна желязна пластинка. Рен-досването с малкия двойник се извършва само по направление на влакната. М. Тодоров и др., ТМСС, 251.
ДВОЙНИКА ж. Диал. Лопата, на която и двете страни са еднакви.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДВОЙНИКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Ми-нер. Близначен (във 2 знач.). Двойникова равнина.
двойно нареч. 1. На два пъти, двукра-тно. Напълнили му и една манерка с двойно препечена сливовица .. Като разбрах това, казах на Ванюше да предаде ракията на комисаря. Ж. Колев и др., ЧБП, 26. След половин час двойно тапицираната врата на докторския кабинет боязливо се открехна и в пролуката се появи една продълговата глава, причесана „калипсо“. Тонич, ГЗМ, 14. Съдбата него двойно надари: /ума му взе и даде му пари. Хр. Смирненски, Съч. П, 103.
2. Два пъти повече; с двойна сила. Не само предположението, че могат и него да арестуват и да го захвърлят в някой непознат край, го безпокоеше. Двойно го измъчваше обстоятелството, че на неговите ръце оставаха трима души. Сл. Трънски, Н, 268. Искаше му се да прегърне този славен Ганчо с големите цигански очи, да прегърне тия дрипави малчугани, които го гледаха така топло, че му ставаше двойно по-мъч-но да напусне чикмака. П. Здравков, НД,
113.
3. По два начина; двояко. Денонощно аз живея двойно: / във килията и вън в света — / всеки час и всеки миг съм воин, / и затворник със своята мечта. Кр. Белев, ПЗБ, 22.
4. По две причини. Българското работно население в села и градове страдаше двойно: както от тежестите на капиталистическото развитие, така и още повече от неговото недостатъчно развитие. Г. Бакалов, Избр. пр, 112. —Днешният ден е двойно радостен. Освен твоето завръщане празнуваме и сгодявката на нашата княгиня. Ив. Вазов, Съч. XX, 20.
◇ Двойно и тройно. Разг. Много повече, отколкото може да се очаква. Богдан се разсърди на селяните, че търпят гладници да ги грабят, закани се на турците, че ще им плати двойно и тройно. К. Петканов, X, 131. — Ти ще ми платиш, византиецо, двойно и тройно за думите си — избъбра
