ГАСТРОНОМИЯ ж. Книж. 1. Изисканост и вкус в храненето, свързани с познания за качествените храни, ястия, питиета. Поднесоха и „старокрайска“ баница, която представлява съблазнителна примамка при всички сборища на нашата емиграция. Тя им напомня за родината и в този случай гастрономията и чувствата вървят ръка за ръка. Г. Белев, КВ А, 114. „Да си усладиш душата“ — това преди всичко беше гастрономията на селяка .. Селякът, чиято душа стоеше по-близо до стомаха, отколкото сега, услаждаше тази душа не с романи и философски формули, а повече с ядене и пиене. Ив. Хаджийски, БДНН I, 124. Гастрономията надали е признак на висока ду-ховна култура, днешният човек не живее със стомаха си. П. Вежинов, НБК, 108.
2. Готварско изкуство и неговите тънкости. Наоколо, по бреговете, под дърветата, на цял килим почиваше и се къпеше бледозеле-ната водна леща, най-свежата салата за познавачите на гастрономията. Ст. Станчев, HP, 32. Дори знаменитият Брия Сава-рен, автор на „Физиология на вкуса“, би завидял на необикновения апетит на нашата сватбарска компания и би написал някое ново съчинение из областта на гастрономията. Св. Минков, РТК, 146.
— От фр. gastronomie през рус. гастрономия.
ГАСТРОНОМКА ж. Жена, която проявява изисканост и вкус в храненето, свързани с познания за качествените храни, ястия, питиета.
ГАСТРОНОМСКИ1, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Гастрономически1. И така, трябва да приемем, че езерата по Витоша, от които Евлията е ял толкова сладката „пъстра“ риба, т.е. пъстърва, преди четиристотин години, не е просто измислица на една писателска фантазия в едно безконтролно във всяко отношение време, а точни географски и гастрономски факти. П. Делира-дев, В, 113.
ГАСТРОНОМСКИ2, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Гастрономически2. Влизам в гаст-рономския магазин и за една рубла си купувам две грамадни настоящи руски пирожки. Ас. Златаров, Избр. съч. П, 25.
ГАСТРОСКОП м. Мед. Уред за пряко изследване на стомашната лигавица.
— От гр. уастт-пр, YotCTXpôç 'стомах' + стколею 'гледам'.
ГАСТРОСКОПЙЯ, мн. няма, ж. Мед. Оглед на стомашната лигавица с помощта на гастроскоп.
ГАСЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех.
1. Спирам, прекъсвам горенето или светенето на нещо. Той тичаше насам-нататък, .., вземаше едно, оставяше друго, или пък с отчаяна храброст се спущаше сред дима и пламъците, за да гаси и това, което вече не можеше да се спаси. Й. Йовков, Ж, 1945, 99-
100. Тука пак се запалиха колелетата на един вагон!.. Поливаха, гасиха, палиха, смъ-диха... хеле тръгнахме. Ал. Константинов, БГ, 25. Огнено зарево освети хлътналия сред гигантски планини Разлог: гореше големият хан на Тодеви. И хукна мало-голя-мо да гаси. А. Страшимиров, А, 245. На площада пред общинското управление се събраха пазванти и пъдари и започнаха да гасят запалената архива. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 288. В това време започнаха да гасят лампите. В залата стана полу-тъмно. Ал. Бабек, МЕ, 265. От тридесет години пред божия олтар / свещи и кандила реди, гаси и пали. П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 168.
2. Спирам работенето на двигател с вътрешно горене. Шофьорът намали ход, спря, без да гаси мотора, и отвори вратата: — Само другарката — каза той, без да поглежда никого. Т. Монов, СН, 212. — Слез долу, слез! Трактористът неохотно се приближи, без да гаси мотора. И. Петров, HЛ, 158.
3. Прен. Правя да спре, да прекъсне (жажда); утолявам, засищам. — Ти сложи повечко сиропец, сладко, да си гаси жаждата Райна. Все са витамини, ще я поддържат, че с яденето мъчно ще върви. В. Бончева, АП, 73. И ако в жарки дни нявга вий пламнала жажда гасите, / ако на сянка отдъхвате, близо до бистро поточе, / то си спомнете тогава за мене и мойте услуги. А. Раз-цветников, Избр. пр Ш (превод), 129.
4. Прен. Правя да изчезне, да замре (чувство, настроение и под.). Милост и състрадание гасяха злобата .. Отчаян от всичко, той въздъхна тежко и отпусна ръце. П. Вежинов, НС, 101. Дъжд от глава до пети ги залива. / Само надеждата да не гаси! Бл. Димитрова, Л, 140.
5. Остар. Фин. Погасявам (лихва, задължение и под.).
6. Спец. За уред — отстранявам или намалявам трептенията в механична система. Изброените два еластични соединителя .. имат това преимущество, че въпреки простото си устройство, освен че гасят (омекотяват или амортизират) ударите, допускат до известна степен още и несъос-ност на съединяваните валове. Ст. Михайлов и др., ГМ, 37. гася се страд. Тирани, всуе се морите! Не се гаси туй, що не гасне! Ив. Вазов, Съч. П, 58. Такива земи се дават обикновено за твърде дълго време и се от-плащат малко по малко с годишни отплати, при които заедно се пресмята, та ся гаси и лихвата на недоплатените. Лет., 1874, 215. Огън със слама се не гаси. Пос-лов., П. Р. Славейков, БП П, 6.
О Аз паля, аз гася. Диал. За всичко се слуша и изпълнява моята воля, пълен и всевластен господар съм, от мене зависи всичко. Гася вар. Заливам с вода печен варовик. След малко захванаха да прекарват там камъни и греди и взеха да гасят вар. Т. Влай-ков, Съч. Ш, 193. Из всичките български
