едновременно двойна работа. А Димка нехае към него или се мъчи да седи на два стола. Да тъче на два стана, да язди на два коня. Боню няма никакви чувства към нея, но я използува. Йото се топи от яд. Ревнува. Кр. Белев, РСК, 68. Улавям / уловя двата края. Разг. Узнавам, разбирам всичко за нещо, което не ми е било много ясно или е било объркано. — Тъй ами — съгласи се Чола-ка и заинтригуван от клюката, побърза да улови двата края. В. Нешков, Н, 33. Хлътвам / хлътна с двата крака. Разг. Изпадам в много тежко, безизходно положение; опро-пастявам се, пропадам. Добре, че Желязко си имаше верни хора,.., а то да останеше на такива мазници, щеше с двата крака да хлътне... Г. Караславов, СИ, 185. Цепя косъма <на две>. Разг. Голям сметкаджия съм, голям скъперник съм. — Стипца си ти, Барабане, голям стипца! Еле откак къща заправи, косъма на две цепиш. М. Мр-чевски, П, 192. Сиромашията беше притиснала селото като воденичен камък. Търговците на розово масло .. надушиха, че яворовци цепят вече косъма на две. М. Кюркчиев, ВВ, 67. Чакам на двете ръце на някого. Разг. Разчитам за издръжката си, прехраната си на тежкия труд на някого. Привечер реквизиционната комисия влезе в двора на Стойчо Селимов. Семейството на кантонера се състоеше от пет дечица, повечето от които чакаха на двете ръце на майка си и на баща си. К. Калчев, ЖП, 466. Чакам на двете си ръце; Чакам на ръцете си. Разг. Изкарвам сам прехраната си, издържам се сам с тежък труд. Той чакаше на двете си ръце, отникъде нямаше помощ и подкрепа. Яздя на два коня. Разг. Проявявам се като двуличен, неискрен в стремежа си да си осигуря изгоди, облаги от две страни. Димка нехае към него или се мъчи да седи на два стола.., да язди на два коня. Боню няма никакви чувства към нея, но я използува. Йото се топи от яд. Ревнува. Кр. Белев, РСК, 68.
— Друга (диал.) форма: двои идвой (м. и ж.), д в о е (ср.).
ДВАДЕСЕТ, (съкр.) двайсет и (съкр. разг) двайсе, -(т)те, (диал.) -(т)тях, числ. бройно. 1. Число, което се състои от две десетици. а) Самост. и нечленувано. За означаване на абстрактно количество от толкова единици. Десет и десет е равно на двадесет. А Двадесет се дели на пет без остатък. А Двадесет е четно число, б) В съчет. със същ. За означаване на количеството от толкова конкретни предмета. Селяните гледаха как вечер бедният учител се връща от училището уморен, немощен и как след всеки двадесет крачкие се спира и продължително кашля. Елин Пелин, Съч. I, 206. Евтин е, истина, шева й: за едни поли,.., плащат й по сто пари, а за един чифт ръ-каве, над които боде по двайсе часа, зима от шейсе пари до два гроша. Т. Влайков,
Съч. II, 105. Повръщам ти двайсетте лева, от които нямам нужда. Забравих да сторя това при тръгване. Ив. Вазов, ПЕМ, 98-99.
— Къде отиваме? — попита след двайсет минути лекарят, озадачен от дългия път. М. Грубешлиева, ПП, 161. Стоян едва що бе навършил двайсет години. Д. Талев, ЖС,
11 .В последните двайсет години науката е направила почти по цяла Европа големи успехи. Знан., 1875, бр. 1, ХМ. Двадесет пъти.
в) Разг. В съчет. с числ. бройно десет, петнадесет, тридесет: десет-двадесет, пет-надесет-двадесет, двадесет-тридесет, десетина-двадесет. За означаване на приблизително количество (брой), ограничено според числителните от съответните съчетания. Повече от петнайсет-двайсет души селяни влязоха в кръчмата. И. Йовков, В АХ, 35. — Слушай сега:.., може много да си зает,.. Ще отделиш петнайсет-двайсет минути и за мене. Ще отидеш при рибарските магазини и с тия пари ще ми купиш един прът! Д. Калфов, КР, 30. — Нане Стоичко казал на Шутия, че вчера в тях-ното землище, у дренака, изкарал двайсе-трийсе зайци. Елин Пелин, Съч. IV, 227. Само една любеница беше останала у едното момче и само двадесет-тридесет раци у другото, когато един господар замина покрай тях. ИЗ 1874-1881, 1882, 13. — Ако не си копал лозе, гледай мене;.. Захванахме да копаем.. Слънцето беше отскочило колкото две копрали, като изкарахме по десетина-двадесет реда. П. Р. Славейков, Избр. пр
II, 22. • Самост. или в съчет. с часа. Момент от денонощието, до който са изминали толкова часа, смятани от полунощ. Точно време: часът е двадесет. • Членувано. В съчет. с години. Период от десет години, които следват след двадесетата година на някое столетие. Той активно творил през двадесетте години на миналия век.
2. Като същ., ср. а) Писменият белег, цифрата 20 (XX). Напиши цифрата двадесет.
• В съчет. със същ. номер. Протокол номер двадесет, б) Двайсет<те>. Разг. За възраст — двадесет години. Палавата Соня зяпна от изненада, но после бързо присви очи, за да прецени обстановката и самия Захари. Тя беше едва на двадесет, а Захари вече прехвърляше петдесетте. В. Сотиров, ЛНП, 17. И чудно му беше: момичето минаваше двайсетте, а старите още подхвърляха, че чакали да се орасте. Г. Караславов, СИ, 100. Той влиза в двайсетте. Тя е към двайсетте.
О Ново двайсе<г>. Разг. Възклицание за изразяване на силна изненада от нещо неочаквано, странно и обикн. неприятно. — Отде накъде ще срамим ние името на партизаните, ще ги правим на разбойници... — Ха сега де! — възкликна смаян Юрдекът. — Ново двайсе! Това ли ти е работа — за тях да мислиш! П. Вежинов, НС, 248.
— Други (остар. и диал.) форми: дваесет, дваесе.
