Съч. ГП, 126. С каруци и коне из селото препускаха сватбари.. с бели дарове, завити като гъжва около главите им или прехвърлени през рамо. Й. Йовков, Ж 1945, 65. А пък на хора и седенки [Велика] не пускаха. И дарът й заключиха. Да не пристане на Огняна. Ил. Волен, ДД, 95. — Утре ще ку-муваш, пък не си ми казал какво направи с дара — рече бащата, за да промени разговора. Ем. Станев, ИК П1, 12. Дружки и нед-ружки / у Ралица на добър час вървяхя; / и всички тя посрещаше засмяна, / и тънки дари стелеше пред тях. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 91. Похвали се малка мома, /../
— Аз си имам дребно даре, / дребно даре, девет ризи, / десетата сухо злато. Нар. пес., СбВСт, 18. Момински дари. Китени дари. Тънки дарове. • Нар.-поет. Обикн. дар дарувам и дар даря. Излезнала младата невеста / по трапези ръка да целува, / по трапези дари да дарува. Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 47. — Много здраве ,.., и прошка искам. Да ми дадат дозволение да им ида в къщата, дар да ги даря, както прилича на майстори, че при тях занаят съм взел. Р. Стоянов, М, 13. — Ние го [Божил Кехая] мислехме за лош човек,.., а той бил добър човек,.., та ни дари добра дара — със сливенско кило, кило и половина, все жълти жълтици. Д. Яръмов, БП, 56.
3. Само ед. Със съгл. опред. Дарба, способност за нещо; дарование, талант, надаре-ност, заложба, даровитост. Спасов искрено съчувствуваше на приятеля си, в когото вярваше, че има писателски дар. Ив. Вазов, Съч. XI, 145. От публикуваните писма на Лора може наистина да се съди и за нейния литературен дар; тия самопризнания,.., говорят с езика на талантлива, но непретенциозна писателка. М. Кремен, РЯ, 470. Безсъмнено Теофан имаше ораторски дар. Ст. Дичев, ЗС II, 367. Тази кака Нанка беше ер-бап жена, хубавица, висока, стройна, неука беше, ама от бога имаше дар от всичко да отбира. П. Незнакомов, ЖВ, 4. Тя беше своеобразна жена, лишена от всякакъв домакински и къщовен дар, от способността да скътва, да прибавя, да пести. Л. Стоянов, Избр. съч. 1П, 404. И понеже беше енергичен и целеустремен до забрава и не му липсваше организаторски дар, той успя в кратко време да превърне станцията в добре обзаведен завод. А. Гуляшки, СВ, 283. Петър Райчев гостува напоследък с много голям успех в Белградската опера,.. Критиката се отзова най-възторжено за големия певчески дар на Райчева. К, 1926, бр. 88, 4.
4. Книж. Богатство, благо (обикн. на природата). Планината беше им дала всичките дарове на своята необятна красота и на своята тайнствена сила. К. Величков, ПССъч. I, 117. Понякога природата щедро изсипва много красота и много дарове само на едно място и свързва за всякога с него съдбините на един народ. Й. Йовков, Разк.
П1, 78. Пиршеството, твърде шумно и весело, се завърши с вкусния дар на Марица — пъстървите — опечени на богатата жарава. Ив. Вазов, Съч. XV, 132. // Духовни ценности, душевни качества и под. В този миг той го обичаше и се радваше, че може да му поднесе най-скъпия дар на душата си — откровеността! А. Наковски, МПП, 70-71. Ти, майко моя, радост невидяла, / недей проклина рожбата невярна, / че ще почерни кърпата ти бяла, / към твоя майчин дар неблагодарна. Е. Багряна, ВС, 41. Най-добрите дарове, които Бог е направил на чело-веците са: да бъдат полезни на подобните си и да ги учат на истината. А. Начев, ПЖЧ (превод), 2.
О Дар слово. Книж. Умение, способност да се говори свободно, красноречиво. — Станчо е оратор. Станчо има дар слово. Й. Йовков, ПГ, 211. — Тия въпроси [за свободата на волята и на личността] са мъчни и заплетени. Хатипов уж ги разбира изтън-ко. Той ляга и става с Хегеля, само че няма дар слово — отвърна Ганкин. Ем. Станев, ИК 1-П, 67. Шетам като булка без дар. Разг. Ирон. Усърдно, старателно (шетам).
ДАРА ж. Търг. Тегло на съд или опаковка, което се приспада от общото тегло на стоката, за да остане нейното чисто тегло. Житата и брашното, които кир Гошо купувал от селяните, постоянно губиле 1/4 от тежината си без съдействието на дарите. Л. Каравелов, Съч. VIII, 14. Вземам дара.
О Вземам си / взема си дарата. Диал. Обикн. пренебр. Махам се отнякъде, напущам някое място, отивам си с намерение никога да не се връщам повече; забягвам. Извадих на дара нещо. Диал. Оставих напраз-но нещо. Излязох на дара. Диал. Останах напразно. Повече дара, отколкото масло. Диал. За нещо — не си струва труда; безсмислено е, безполезно е.
— От араб. през тур. с1ага.
ДАРАБУКА ж. Муз. Дарбука. Пред църковните врата клечат музиканти и държат в ръка: един лаута, други цигулка,.. пети дарабука — клечат и чакат тържествено, с музика да посрещнат зетя. Ст. Заимов, М, 347. Хаджи Пени урежда весеб-ла.. Тук се пеят маанета и бият дарабуки и даарета. Д. Немиров, Б, 148.
ДАР А ДАН А ж. Остар. и диал. Безредица.
— От тур. с!агтас1арап. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1905. — Друга (диал.) форма: дармадана.
ДАРАК, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1. Текстилна машина с подобни на таралеж валяци за влачене на памук, вълна, къси ленени влакна и др. От дума на дума стигнаха до машините и до големите печалби, които те даваха. Подхвърли Гатю да купят заедно дарак и меген. Г. Караславов, С, 97.
