ска. Онези,.., които не щат да дават момчета за кръвен данък или да работят сул-танова ангария — всички те се изнизват из полските си села. В. Мутафчиева, ИКМ, 28.
> Плащам / платя данък на нещо. Книж. Понасям последиците от известни свои предишни постъпки или от увлечения и слабости, от които все още не съм се отказал напълно. — Животът коригира сума заблуждения.. — Спомнете си на колко много крайности трябваше да плащаме данък преди години. Л. Станев, ПХ, 154.
ДАНЪКОПЛАТЕЦ, мн. -тци, м. Книж. Гражданин на дадена страна, който плаща данъци. Станахте пияници, пропаднахте, развалихте се — ще станете неспособни данъкоплатци и ще съсипете държавата. Елин Пелин, Съч. I, 45. Тъй данъкоплатецът, пийнал селячки, / мърмореше своите теглила. К. Христов, Избр. ст, 192.
ДАНЪКОПЛАТКА ж. Книж. Гражданка на дадена страна, която плаща данъци.
ДАНЪКОПЛАТСКИ, -а, -о, мн. -и, Книж. Прил. от данъкоплатец. Всяка година настъпваше ново общо обединяване на данъкоплатското население, ала управниците, наместо да се стреснат пред тоя факт, продължаваха да отрупват това също население с нов данъчен товар. Г. Георгиев, Избр пр, 50.
ДАНЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил.
1. Който е свързан с данък. — Необходимо е и данъчният товар на населението да се намали. Т. Влайков, РП I, 156. Трета година вече, откак работя земя — моя собствена, купена с крепостен акт, скътан при данъчните квитанции в желязното сандъче. М. Вълев, ПСС, 40. Идва един дан при мен данъчният служител и ми казва: — Знаете ли, че дължите данъци от 1932 година досега? К. Видински, НСП, 20. Мъжът й Иван, дребен данъчен чиновник,.., идеше към чешмата с изпразнени лейки. Д. Ангелов, ЖС, 9. Данъчен агент. Данъчна политика. Данъчна система. Данъчно удостоверение.
2. Като същ. данъчен м. а) Разг. Данъчен агент. На четвъртия ден някаква опечалена вдовица ме накара да й пиша заявление.. На петия същата вдовица ме помоли да я водя при данъчния. Там от номер на номер
— изгубих цял ден. Елин Пелин, Съч. IV, 212. Селото овдовя; остана само кметът и двама-трима данъчни. Ил. Волен, БХ, 40.
б) Остар. Лице, освободено от военна служба и обложено с данък. Ала радостта ни по машината скоро се помрачи. Баща ми беше данъчен, че бе все и болнав. Ето ти една вечер пъдарят и нему донесе повиквателната. Кр. Григоров, Н, 195. — Ти служил ли си досега? Де беше в Първата война? — Ние сме данъчни, господин подпоручик. В Балканската война карах с колата хляб за момчетата. К. Константинов, Избр. разк.,
47. данъчното ср. Сградата, в която се помещава службата, където се внасят данъците. Тук се жълтееше околийското управление, по-вляво — данъчното, сградата на земеделската банка и инженерството. Сл. Трънски, Н, 36.
ДАНЪЧНО. Нареч. от данъчен (в 1 знач.). От документа може да се разбере защо другите организации., трябва да изкупуват селскостопанска продукция с включен в нея данък върху оборота и защо данъчно задължени лица са селскостопанските производители. 168 часа, 1991, бр. 19,11.
ДАОЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Рел. Таоизъм. Вникването във философията на даоизма изисква особена нагласа и светоусещане.
— Англ. с!а(шт, фр. 1аоп8те от кит.
ДАПАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който работи в ДАП (съкр. от дър-жавно автомобилно предприятие — название на автомобилния транспорт у нас 70-те
— 80-те год. на XX в.). — Ти — казвам — твойто шиле си го дал на Къркелана, та го е заклал и опекъл на дападжиите, дето му караха камъните за къщата. Н. Хайтов,
ДР, Ю2.
ДАР, дарът, дара, мн. дарове и (нар.-по-ет.) дари, след числ. дари, м. и (диал.) дара,
ж. 1. Нещо, обикн. предмет, дадено някому като израз на добри чувства или в знак на благодарност; подарък. — Аз бях честит да видя и даровете: за тебе скъпоценна и чудна бисерна огърлица. Ив. Вазов, Съч. XX, 17. Той притисна ягнето до гърдите си и гласно продължи: — Ще му кажа: дар ти давам първото агне. Турците да гониш. Д. Талев, СК, 119. От всички най-честита беше Алтъна. Не заради богатите дари, които Димо й донесе, а че той се завърна здрав и читав. Г. Манов, КД, 93. От назе веселене, / от Бога ти много здраве: / Колко здравце по планина, / толко дари в тая къща! Нар. пес., СбНУ ХЬГУ, 429. Скъп дар.
II Нещо, което се подарява, дава се по силата на някакъв обичай или по традиция. Богомолците от деветте села на широката котловина,.., прииждаха да се черкуват в стария манастир,.., да поднесат дар и да искат изцеление на душата и тялото си. Елин Пелин, Съч. IV, 45. Кичеха иконата с различни дарове —"пешкири, некроени платна, стари пари. Й. Йовков, Ж 1945, 232. Няколко пъти правиха водосвет,.., отрупаха с дарове св. Иван Изцелителя, но нищо не помогна. Елин Пелин, Съч. I, 71. Дар на новородено.
2. Обикн. мн. или събир. дар и (нар.-поет.) даре. Сватбени или годежни подаръци, които булката поднася на роднини и близки; прикя, чеиз. Цвета се стягаше за големия годеж с една трескава радост. Тя шиеше нови дрехи, китеше дарове. Елин Пелин,
