вам се на чужди думи, приказки; вслушвам се. Веднъж — дали защото му додея все с тъмното да си ляга, или и той даде ухо на приказките на децата, не таласъми се криели из къщата му — поиска от бакалина едно кандило. П. Тодоров, И I, 130-131. На-ронно не давах ухо на слухове, отбягвах срещи, усамотявах се в молитви и съчини-телствувах. Ем. Станев, А, 104. Давам / дам хляб<а> някому. Осигурявам прехраната, препитанието някому. — Балканджия такъв!... Дало му село парне хляб — и него не знае как да яде!... Ц. Церковски, ТЗ, 136.
— Сам разсъди. Какво ли не е измислил човекът?.. — И даже архиварската служба е измислил гениалният човек. — И нея. И тя е умно измислена, щом ми дава хляба. Ем. Манов, ДСР, 50. Що ма биеш, даваш ли ми хляба? П. Р. Славейков, БХ П, 221. Давам / дам хляб<а> в ръцете (ръката) някому. Обикн. в се. Разг. 1. Научавам някого на занаят; помагам на някого да се сдобие с професия. Имаше много ученици, на които беше дал хляба в ръцете. 2. Давам работа на някого, осигурявам му възможност да си изкарва прехраната. Трябва да му дам хляб в ръцете, пък тогава да се отдели от нас. Давам / дам храна на нещо. Разг. Спомагам нещо да се прояви ясно, да се развие. И за обществото няма полза — то ще се ядосва, че се е лъгало толкова време да ме счита идеален човек... Тъй щото ще бъде глупост от моя страна да давам доброволно храна на хорското злорадство. Ал. Константинов, Съч. I, 309. Давам / дам ход на нещо. Разг. Допускам нещо някъде, разрешавам нещо да се осъществи. Въпросът е да се уверя веднъж, че работата е перспективна. Тогава й давам пълен ход. П. Вежинов, НБК, 315. Редакцията съобщава, че ще дава ход само на ония дописки, които намира за уместни. К, 1925, бр. 60, 4. Давам / дам юруш. Остар. Атакувам. — Искаш да кажеш, че Селим хан е обрал низамите си по къшлите.. и ми съобщава това, тъй ли? Кани ме да дам юруш на Стамбул, а? В. Мутафчиева, ЛCB II, 476. Дай боже; да даде бог (господ). Разг.\ Дай бог. Остар. Книж. При благопожелание или при клетва — дано, нека. —Добре дошли. Бързам да ви пророкувам. — Бъдни вечер ще ви донесе щастие! — Дай боже! К. Петканов, В, 98. — Ако България, дай боже, победи, присъединените македонски области ще преминат към Софийския синод. Хр. Бръзицов, НЦ, 332. — Момчиле,.., да даде бог и догодина пд догодина живи и здрави да се видим. Ст. Загорчинов, ДП, 463. — А защо тази черпня?.. — За сина, чичо Василе. — Ааа! — заклати глава старецът. — Хайде наздраве и нека да ти е жив и да даде господ и на сватбата му така да черпиш. Г. Караславов, Избр. съч. П, 71. И само отминва [майката] на Лазаря гроба, / и Лазаря люто проклина: / „О, бог да даде нестопен да останеш! /
Дух бродник духът ти да стане... / Че ти ме поостори без време да женим / в далечно Загоре Петкана!“ П. П. Славейков, Събр. съч. I, 50. Дай пара да се закачиш, дай десет да се откачиш. Разг. За досаден човек, натрапник, от когото мъчно можеш да се освободиш, ако се обърнеш за нещо към него. Дай си ми куклите, на си ти парцалите; на ти куклите, дай <си> ми парцалите. Разг. Шег. Употребява се, когато двама души, които са били близки, се скарат и не искат повече да имат нищо общо. Дал господ (бог). Разг. Има, на разположение е (обикн. за нещо в голямо количество). — Доста ли земя имате? — А че имам, дал господ. Баща ми навремето е бил кмет и когато турците се изселвали, успял да накупи. X. Русев, ПС, 70. — Щерка ще женя за багатур.. А у мене прикя дал господ. Й. Вълчев, СКН, 28. Вода, дал бог, колкото искаш. Дал Кольо, взел Кольо. Разг. Ирон. Употребява се, когато никой не е спечелил нищо, обикн. от някаква работа, търговия и под. — Кажи, не ти ли се плава? Моята с морето е 'Дал Кольо — взел Кольо" — искрено каза Хай-Хай. Н. Антонов, ВОМ, 144. Дал съм пет за четири. Диал. Измамен съм в някаква работа, с пари, в търговия. Душа и свят давам за някого или нещо. Разг. Готов съм на всичко за някого или нещо. Уплашил се баща ми, че може завинаги да остане без жена и дете. А бил на деветнайсет години, душа и свят давал за дете. Й. Вълчев, РЗ, 11. Имам да давам на Михаля. Разг. Не съм съвсем нормален; безумен съм, луд съм. Остави го, не го закачай, не виждаш ли, че има да дава на Михаля. <И> на царя (дявола, пашата) джу-вап давам. Остар. Съобразителен, умен и смел съм и умея убедително да докажа, че съм прав, да се защитя. — Добре, добре — съгласи се Гороломов. — Тя [Славовица] има право, тя мисли право.. — Бе ти какво я мислиш нея, старата — каза Слав. — Тя и на царя джувап дава. Й. Йовков, ПГ, 172-173. Каквото господ (бог) даде (дал). Разг.
1. За храна — каквото има. За храна беше научен на каквото дал господ — парче хляб и бучка сирене му бяха достатъчни. Д. Сп-ространов, С, 156. — Вие с тате се гощавайте тук, каквото бог дал. Елин Пелин, Съч. П1, 35. 2. За случки, събития — за изразяване на готовност да се приеме всичко, което ще стане — и добро, и лошо; каквото стане, каквото се случи. — Голяма дума не казвай, сестрице — пресече я кротко Тео-досий. — Ще стане, каквото бог даде. Богу се моли! Ст. Загорчинов, ДП, 286. Кой ти го дава. Разг. Употребява се, когато се съгласяваш да имаш нещо, което не ти харесва, но го взимаш, защото ще останеш и без него. Запресмятах. За месец — 250. За два —
500. Ако прибавя нещичко от спестовната книжка, за година и кола мога да си взема. Вярно, „Запорожец“, но кой ти го дава. Д. Дублев, ПП, 20. Разбираш ли, организираш
