вувам всичко, което имам; проявявам голяма щедрост. Давам си / дам си <и> слюнката под езика; давам си / дам си <и> слюнката от гърлото (от устата). Разг. Готов съм да жертвувам или жертвувам всичко, което имам, даже и най-необходимото. Давам си / дам си <и> шапката (калпака) от главата. Диал. Готов съм да жертвувам или жертвувам всичко, което имам. Давам си / дам си сметка. Разг.\ давам си / дам си отчет. Книж. Обикн. за нещо. Ясно съзнавам, разбирам, преценявам положението. Тича [Анастасия] стотина метра и кривна в друга глуха уличка.. А когато излезе от уличката, веднага си даде сметка, че не бива да тича, а трябва да върви спокойно. Ем. Станев I и П, 317-318. Докторът не си даваше добре сметка за чувството, което изпитваше към Лалка. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 124. Даскал Стефан се замисли и като си даде отчет, намери, че наистина молитвите пострадват. Д. Немиров, Б, 206. Давам си / дам си сърце. Диал. Старая се да не изпадна в отчаяние или да не ме обхване силен страх.; окуражавам се. — Кара Фейзи — издума само момчето, пребеляло, макар да си даваше сърце. — Видях ги из баира.. Отвед-наж изникнаха... Все на коне. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 635. Все пак той си даде сърце и заговори с вълнение и мъка, която пънеше езика му: — За Димча... Какво да кажа?... Другари сме били тук, ама там... Топчия е той там, пък е далеч от мене, че... Ц. Цер-ковски, Съч. Ш, 164. Давам си / дам си сърцето на някого. Разг. Обиквам силно някого. — Миналата година зажених дъщеря. Тя си била дала сърцето на момък от Ан§-рониовата рая. П. Тодоров, Събр. пр П, 368. Много от хората не знаят къде е България.., но достатъчно е да разберат, че ние сме техни приятели и нашият народ ги тачи и те са готови сърцата си да дадат. ВН, 1960, бр. 2630, 4. Давам си / дам си труд. Обикн. с отриц. н е или във въпросит. форма. Старая се да върша нещо, полагам усилия да направя нещо. — Виждам — ни ти, ни някой от вас не си е дал труд да помисли: какво ще рече да си чорбаджия на този свят. П. Тодоров, Събр. пр П, 348. Ирина го бе виждала в двора на гимназията, срещаше го често по улиците и винаги оставаше удивена от това, че той не си даваше труд да я разгледа. Д. Димов, Т, 5. Давам си / дам си фасон. Разг. Старая се да се предеавя, да се докарам пред някого. Давам си / дам си форца. Жарг. Засилвам, ускорявам изведнъж работата си. Трябва да си дам форца и да свърша напълно тази работа. Давам / дам сметка някому. Отговарям за лошите си постъпки пред някого. — Цар съм аз от Бога положен и само на небесния владика сметка ще давам, не на тебе. Ст. Загорчинов ДП, 258. — Ела да ми кажеш защо ми взе и двата коня, и житото от хамбарите? Не побелвай очи като лисица в капан, а давай сметка! К. Петканов, МЗК, 139. Давам / дам старт на нещо. Нов. Книж. Поставям началото на определена дейност; започвам, стартирам. Последните четири години бяха много ключови в развитието на България, защото дадоха старт на реформите. Дем., 2001, бр. 81, 2. Правителството даде старт на приватизацията. Давам / дам сърце обикн. някому. Разг. Вдъхвам някому смелост, кураж; окуражавам. Той гледаше да я утеши, да й даде сърце. Давам / дам тон. Муз. Посочвам основния тон, тоналността на песен преди пеене. — Ре, си, сол — тихо даде тон учителят Ра-дуилски. Г. Белев, ПЕМ, 64. И този път се пяха много песни — .. Жените даваха тон. Сл. Чернишев, ЛО, 63. Давам / дам тон на нещо. Книж. 1. Придавам един или друг характер на нещо, най-съществен съм за нещо. Всеки случай характерът на финския народ дава тон и на политическите борби в страната. Кр. Белев, 3, 14. Новата революционна действителност, новите революционни идеи, които дават тон на епохата, внасят решителен прелом в различните литературни течения. Лит. XI кл, 166.
2. Насочвам развоя на нещо, служа като пример за подражание в нещо. Тия гиздосии вакарелки.. първи дават тон на модата в слугинския свят на столичния град. Ив. Вазов, Съч. IX, 206. Давам / дам трици за брашно. Разг. Стремя се да постъпвам така, че от малко нещо да имам голяма печалба, много облаги. Ти все гледаш да дадеш трици за брашно. Давам / дам урок някому. Разг. Извършвам нещо, с което накарвам някого да разбере, че е постъпил неправилно, лошо и че не трябва да постъпва вече така. Той [пашата] беше дал един добър урок на неверниците и беше обуздал раз-вилнелите се тълпи от правоверни поданици на султана... Д. Спространов, С, 355. Главното действуващо лице в операта е любимият народен герой от приказките Хитър Петър, който с ловкост излиза от всяко затруднено положение и дава добър урок на постоянния си съперник Настра-дин Ходжа. ВН, 1958, бр. 2051, 1. Давам / дам ухо. Разг. 1. Мъча се да доловя със слуха си това, което се говори, пее, свири или някакъв шум; ослушвам се. — Вие нали познавате мама — госпожа Нели от София...
— Ка' щяло да не я познавам — взря се в момичето Мира и даде ухо към поляната, където Панчо се сражаваше с децата. В. Чен-ков, СНД, 163. 2. Съсредоточавам вниманието си и започвам да слушам внимателно, обикн. това, което се говори; заслушвам се.
— Да? — заинтригува се старецът, като даде ухо на събеседника си. К. Калчев, ЖП, 454. Всичките копачки се бяха запряли да слушат тая нечувана свирня. Ала ни една тъй не бе й дала ухо, както Райка. Т. Влай-ков, Съч. I, 1941, 28. 3. На нещо. Обръщам внимание на нещо, което се говори, подда
