ГЪРБЕЦ, мн. няма, м. Умал. гальов. от гръб; гръбче, гърбенце. — Да не плачеш , чуваш ли, какво си ревнало! Ще ми събудиш пиленцата.. Млъкни или ще ти натупам гърбеца! А. Каралийчев, ПС Ш, 154. — Нима и тебе бият? — Хмм... мама каквато е... Сиромах гърбецът ми знае. Н. Попфили-пов, РЛ, 76.
ГЪРБЕШКАТА нареч. Разг. Гърбом, гърбешком.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГЪРБЕШКЙМ нареч. Диал. Гърбешком.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГЪРБЕШКОМ нареч. С гръб към някого или нещо; гърбом, гърбешката.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГЪРБЕЯ, -ееш, мин. св. гърбях, прич. мин. св. деят. гърбял, -а, -о, мн. гърбели, несв., непрех. Гърбавея. гърбее се безл. Гърбавее се. — Работи, работи, ама знай, че от работа се гърбее, а не се богатее, бабо Тонке. Г. Караиванов, ЮМ, 48.
ГЪРБЙНА ж. Разг. Гръб (в 1 и 5 знач.). Бухат момчетата [сурвакари] върху одъра, сестрите ми повиват гърбини под чергата и ту се кискат, ту изохкват. Ст. Даскалов, БП, 31. Една мравка пропълзя по гърбината му [на Ленко] и го ощипа, но той стисна зъби и дори не се помръдна. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 270. По му се харесва сега и полето, и зад него гиздавия стан на Витоша, зелените гърбини на Ло-зен и Плана планина,.., и всичко наоколо. Ст. Станчев, ПЯС, 45. — Ама то прасе без кал не може. Дорде няма на гърбинта му барем пет пръста кал, то не вирей. Тъй де. И. Петров, НЛ, 46. Марко извади тежка боздугана, / та я метна колко сила има, / тя удари църна арапина, / та удари арап у гърбина. СбНУ ХИХ, 56.
О Гъна гърбина пред някого. Разг. Угоднича, подмилквам се, лакейнича. Пред началството гъна гърбина, / а по-низшите тъпча с крака. / Туй е наща човешка съдбина / и светът нареден е така. Хр. Радевски, Избр. пр П, 158. Не падам по гърбина у тинята. Диал. Не могат да ме измамят, не се оставям да ме излъжат. Подпирам се / подпра се на нечия гърбина. Диал. Разчитам, уповавам се на някого, от когото очаквам да ми свърши работата или да ми оказва постоянна помощ. Събрали сте се около мене все такива, рахитични, дето барат на чия гърбина да се подпрат! Н. Хайтов, ДР, 194. Смъквам / смъкна по две кожи от гърбината на някого. Разг. Безмилостно ограбвам, експлоатирам някого. — Социално ще рече на-родно. — А национално? — И то народно.
— Значи, два пъти народно. Защо? — Защото то по две кожи ще ни смъква от гър-бините. Г. Караславов, Избр. съч. П, 254. Стягай си гърбината. Разг. Готви се да понесеш бой, наказание (употребява се като заканително предупреждение). Ако на някой поручик кажеш капитан, сигурно ще ти се намери по-лека работа я в канцеларията, я в кухнята. Но ако на капитана сбъркаш да кажеш поручик, стягай си гърбината тогава, та да помниш кога си войник служил. Г. Караславов, Избр. съч. П, 155-156. Турям / туря гърбина. Диал. Улеснявам някого за извършването на нещо, помагам му. Па не стига това, ами по-лани уй-дурдише с попа и чорбаджиите — със своите си, — па и началникът тури гърбина, та правиха, вършиха, току по едно време чухме, че искали да го изберат и за там, да иде у София. М. Георгиев, Избр. разк., 176. Що е на гърбина, това (то) е и на върлина. Разг. За човек, който нищо няма освен дрехите на гърба си, за крайно беден човек. Колко е смешна Милена! Та кой ще се реши да поиска едно сираче? Ниви ли има или лозе? Що е на гърбина, това е и на върлина. К. Петканов, СВ, 45. — Какво ще стягаме, бе момче? — измърмори бай Митър. Това, що е на върлина, то е и на гърбина. К. Митев, ПБ, 355. Яка ми гърбина; да ми е яка гърбината. Разг. 1. Предстои ми тежка, усилена работа, за която трябва да се стягам. — Житото си е жито, и да дадеш, пак ще се роди. Да ти е яка само гърбината... Ем. Ма-нов, ДСР, 312. 2. Предстои ми да понеса тежък бой. Баща ти пак се е напил и ако те хване, яка ти гърбина.
— Друга (диал.) форма: г р ъ б й н а.
ГЪРБИНКА ж. Умал. от гърбина; гръбче. Детето се мъчеше да заспи, но не можеше: Станка метна върху гърбинката му някакво палтенце и изтрополи непредпазливо по стръмната стълба. Г. Караславов, ОХ Ш, 409. Сред къщи на една клечка висеше обесен един ямурлук,... Той за покривка, и за постилка, той за в къщи, той и за вънка, и,.., той на гърбинка. Китка, V, 1877, кн. 15, 17.
ГЪРБИЦА1 ж. 1. Неестествена изпъкналост на гърба или на гръдния кош на човек, която се появява вследствие изкривяване на гръбначния стълб. Той [младежът] беше гърбав и от тежестта на големия куфар, който той донесе, гърбицата му се издигаше почти по-високо от главата. М. Марчевски, МП, 30. Вълкя, по-голямата, бе работна мома, но имаше гърбица, недостатък, който я правеше сприхава, свадлива. К. Петканов, ОБ, 138. — Дали [гърбавото дете] тъй се е родило, ма? — Господ да го убие! Не се е родило тъй, ами паднало от високо, когато било малко. Оздравяло, ама му останало гърбица. Й. Йовков, СЛ, 136. Милко бе слабичко, бледо момче, с умни си
