фанова, ПД, 17. — Не съм мила прозорци. Аз знам една и на тебе ще ти я кажем: и ти недей да се блъскаш много, от работа се гърбавее, не се хубавее. Н. Стефанова, ОС, 72.
ГЪРБАВИНА ж. 1. Само ед. Качество на гърбав.
2. Изпъкналост, кръгла издигнатина върху равнинна местност. Те минаха край мястото, дето бе разкъсан бухалът, и като заобиколиха поляната, отново навлязоха в гората. Там в една гърбавина, гъсто обрасла с храсти, двамата се озоваха на една пътечка. Ем. Станев, ПГВ, 101.
ГЪРБАВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от гърбав (в 1 и 2 знач.). До него [фелдшера] беше се изправил Христаки-ев, а зад гърба му надничаше гърбавичкият секретар. Ем. Станев, ИК I и П, 361. — Тебе ще те направим бабичката, защото си гър-бавичък и нисичък. Ив. Вазов, Съч. VI, 21.
ГЪРБАВОНОС, -а -о, мн. -и, прил. Който има нос с гърбица; гърбонос. Сред гъстия конгломерат на войнишката тълпа можеха да се видят едри анадолци и гърба-воноси арменци. Д. Линков, ЗБ, 20. Той все по-подробно разказваше за своите бъдещи планове, а аз все по-ожесточено се опитвах да си спомня името му. В паметта ми се мярна някакво далечно сходство .. с лицето на едно дребно момченце.. Онова бе све-тлорусо и чипоносо, а този бе чернокос и гърбавонос. И. Петров, ОЗап., 70.
ГЪРБАЛКА ж. Диал. Вид люлка, която представя дълга греда или дъска, закрепена подвижно по средата, на известна височина от земята така, че в двата й края да могат да сядат деца и да се люлеят.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГЪРБАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Прегърбен, попрегърбен. Сама пред схлупената си къщица седеше гърбатата Мария. Слушаше какво говорят. Ив. Венков, ХКН, 54. Из$ад голямото бюро в дъното се надигна мъж на средна възраст в тъмносив костюм, с леко гърбат нос и кестеняви очи. Ем. Манов, ДСР, 439. Каменов реши да не се отбива в селото. Поиска му се да мине направо. Помами го гърбатата могила с три-ангулачния знак. Кр. Кръстев, К, 106. „Защо си се родила тъй гърбата?“ /попитало магарето една камила... Ст. Михайловски, КБЗ, 56. Притулена зад къщици гърбати, / в които не мъждука даже свещ, /Лиляна чака в уличката крайна. Бл. Димиттрова, Л, 170.
ГЪРБАЧ1 м. Увивен храст с лъскави елипсовидни листа и цветове, събрани на рехави съцзетия, който расте у нас всред крайречни или крайморски храсталаци и се използва като декоративно растение и в медицината. Репрюса graeca. Увивните растения, на които Лонгозът дължи своеобразната си физиономия, напомняща тропическите гори, са: скрипката.., гърбачът.. (Репр1оса graeca), поветът. ПН, 1932, кн. 4,
56. Тук [резерват „Камчия“] могат да се видят над 40 дървесни и храстови видове (ясен,.., гърбач,..) и много дивеч. ПЗ, 1981, кн. 10, 18.
2. Вот. Род храстовидни растения и лиани от сем. устрелови, разпространени в Европа, Азия и Африка, които служат за декорация
— като увивни, а кората им се използва в медицината. Репрюса.
ГЪРБАЧ2 м. Диал. 1. Бич от волска жила или от волска кожа. Ако изпуснат отчето, ще им отрежа ушите за смях на децата ей с тая сабя.. Ала личеше си, че не само ушите не щеше да отреже на своите развеселени съратници, ами и с гърбач не би ги подхванал — само щеше да повика и да пок-рещи. Ст. Загорчинов, ДП, 43.
2. Удар, нанесен с такъв бич. Той изял и пет-шест гърбача. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 186.
ГЪРБЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от гръб; гръбче.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГЪРБЕЖ м. Диал. Гърбица; гърбел.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГЪРБЕЛ м. Остар. и диал. Гърбица (в 1 знач.); гърбеж. Когато [гърбавият Ненчо] отивал в конака на дунавския валия, то душата му слязла в петите, а когато чул от кир Георги, че опасност грози не на неговия гърбел, а на чуждите глави, то захванал да гледа яростно и да измишлява отмъщение. Л. Каравелов, Съч. IV, 181.
ГЪРБЕНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от гърбя.
ГЪРБЕНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от гърбя се.
ГЪРБЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. галъов. от гръб (в 1 знач.); гръбче, гърбец. А Пешката ще смъкнем долу. Ти, Марине, като слезем, ми напомни да отсека една жилава пръчка да му нашаря хубавичко гърбенце-то, задето се е качил без мое позволение. А. Каралийчев, ТР, 44. Тя [стопанката] взе яйцето,.., счупи го, обели го, отдели жълтъка, налапа белтъка и почна да рони жълтото сърце върху гърбенцата на патенца-та. А. Каралийчев, ТР, 29.
ГЪРБЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Гърбав, прегърбен. Утрините слизаха от планината чисти и росни, спираха се за малко в рядката смесена гора на Калето — висок, гърбест хълм южно от града. Ем. Манов, ДСР, 5. Ако е да представим някого човека по въкашна природа, ще кажем..: млад или стар, с високи или нисък ръст, с дребна или едра снага, прав или гърбест. Д. Войников, РС, 68-69.
