Page:RBE Tom3.djvu/36

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


тите ученици-първенци, галеници на учителския съвет. А. Гуляшки, Л, 26. — Поручик Неделчев? Да, имаме такъв! В артилерийския дивизион, четвърта моторизирана батарея! Офицер — амбициозен, умът му реже като бръснач! Притежава математически способности, галеник е на щаба! Др. Асенов, ТКНП, 144-145.

— Друга (диал.) форма: галеник.

ГАЛЕНЙТ м. Минер. Минерал с олов-носив цвят и метален блясък, основна суровина за добиване на олово.

— От лат. galena 'олово*.

ГАЛЕНИЦА ж. 1. Разглезена жена или момиче. Ама другите етърви хич не се радват на тоя Лилов мерак .. — Галеница .. та нали я знаем: галената Рада! М. Георгиев, Избр. разк., 58.

2. Обикн. с предл. на. Жена или същество от женски пол, обичано и предпочитано пред други; любимка. Маймунката извряс-ка в одаята и Рилко припна към вратата, защото познаваше сприхавия нрав на пашовата галеница. А. Христофоров, А, 273.

— Друга (диал.)форма: галеница.

ГАЛЕНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. галъов. от гален.

ГАЛЕНКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Умал. галъов. от гален; галеничък. — Изплака си очите, ма! — заокайва тя сега с ясен спокоен глас дъщеря си, — не мой, га-ленкото ми! Бог е милостив, мама! Белки е на добро, дъще! А. Страшимиров, ЕД, 168. Петел си с нозе купище рови, и кокошки с пиленца си вика: „Кокошчици качулатки! кудкудечки-домакинки! шаренки-галенки! .. търчете с пиленцата си: найдох ви добра храница.“ Д. Манчев, БЕ II, 38. — Мари, малки моми, що терате тука? Дос, дос, / пръвната му вели, вели и говори: дос, дос, /

— пущи мене, дедо, язе сам маленка, дос, дос, / — Ако си маленка, ти ми си галенка! Дос, дос. Нар. пес., СбНУ X, 110.

ГАЛЕНО. Нареч. от прил. гален; нежно, ласкаво, гальовно. Стойко върза воловете в широкия агъл зад къщата, потупа ги галено по вратовете и заобиколи да нагледа и другия добитък. Г. Караславов, С, 12. Василена остана на двора, ходеше на-зад-напред, ту говореше галено на детето си, ту му пееше, за да го бави. И. Йовков, АМГ, 224. Той милваше бедното уморено животно, говореше му галено и го разбираше. Елин Пелин, Съч. V, 28. — Коленце! вземи, вземи! — каза му галено и бащата! Ив. Вазов, Съч. XII, 44.

ГАЛЕНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Апт. За лекарство, препарат — който е от естествен произход, получен чрез механическа преработка на растителни или животински лекарствени суровини.

2. Който е свързан с производството на га-ленови лекарства. Галенова лаборатория. Галенова фабрика.

— От гр. собств.

ГАЛЕНОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Отвл. същ. от гален (в 3 и 4 знач.). — Утре, ако обичате, мога да ви донеса рисунките .. — Не, сега, сега! И тя с детинска галеност му дръпна ръката. Ив. Вазов, Съч. VIII, 97.

ГАЛЕНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от гале. Бранка, след като се отелеше, първите дни бягаше от гората в село зарад малкото .. Доде бяха малки галенцата й, тя ги пазеше с рогата си от децата, от другия добитък и най-вече от кучето. Ил. Волен, МДС, 100. По-рано имахме в двора един бивол .. и едно прасе. А сега една биволица, един турмак, галенце .. и 30 кокошки. Ал. Гетман, ВС, 300.

ГАЛЕРА ж. 1. Средновековен военен кораб с весла, гребците на който били обикновено каторжници, роби. Ето — тук, на оня кей, са чакали .. да се появят в пределната черта на Адриатика тримачтовите галери, натоварени с плячка из знайни и незнайни страни: абанос и тигрови кожи. К. Константинов, ПЗ, 140. Погледът му [на фон Гайер], смекчен и замрежен, блуждаеше в синевата на залива, сякаш го виждаше осеян с варварските кораби на Средновековието — мрачни галери с платна и чугунени топове, с гребци, оковани във вериги. Д. Димов, Т, 464. Ето че на един завой от Да-нюбица се показаха два кораба, две нове-нички изящни галери с по 24 гребла под всеки борд. Й. Вълчев, СКН, 226. Роман Лака-пин пристигна на триера — галера с три реда лопати. А. Каралийчев, С, 38.

2. Прен. През средновековието в Западна Европа — принудителен труд за престъпници в качеството на гребци на такива съдове.

— Ит. galera. — Български книжици, 1859.

ГАЛЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от галера. Галерна флота.

ГАЛЕРЕЯ ж. Остар. Галерия. Той [цар Борис I] трябаше как-как да ги уплаши или убеди, за да наведат врат под игото на черквата; затуй поиска да му опишат една галерея от негова палат с много и разни изобразения, заети от ветия и нов завет. Т. Шишков, ИБН, 144. Като го водеше госпожата по галереята, аз чистех праха от рамките на портретите. Н. Бончев, Р (превод), 80. Дълъг коридор ся простирал от самаго входа до една околчеста горница; към нея ся примъкнували други шест галереи, кои достигали .. до външните стени с бойници. С. Радулов, ГМП (превод), 122.

— Рус. галерея. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата (превод), 1843.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл