ГАЛВАНОТЕХНИКА ж. Техн. Дял от приложната електрохимия, който обхваща галванопластиката и галваностегията.
ГАЛВАНОТЕХНЙЧЕСКИ, -а, -о, мн.
-и. Техн. Прил. от галванотехника.
ГАЛВАНОТЙПИЯ ж. Техн. Получаване на копия от медни и други клишета чрез галваничен ток.
— От галвано- + гр. тйлсх; 'отпечатък'.
ГАЛВАНОТРОПЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Биол. Реагиране на организъм под влияние на галваничен ток, пуснат в околната среда.
— От галвано- + гр. троло<; 'обръщане'.
ГАЛВАНОХЙМИЯ ж. Дял от електро-химията, който се занимава с електролитич-ните галванични процеси.
ГАЛЕ, мн. та, ср. Диал. Малкото на биволица.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник на българския език..., 1941.
ГАЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от галя като прил. 1. Който е любим, мил, свиден някому. До синора под трънлива круша виси пъстра люлка, а в нея изведнаж изпищява с прегракнал глас галена рожба и пронизва като с остър шиш сърцето на майката. Елин Пелин, Съч. I, 155. Забележително е колко тоя образ е любим и гален на поета. Ив. Вазов, Съч. Х1П, 77. О, спи ми, галено дете, / сънят край нас лети, / вън птиченцата — спят и те. А. Разцвет-ников, Ст, 70.
2. За блян, мечта, надежда — който е пазен, таен съкровено, грижливо в душата; лелеян. Нима до вчера галените надежди, до вчера живите мечти .. рухват? Елин Пелин, Съч.
I, 141. Всеки мечтаеше нещо, гонеше едно свое ревнувано и галено щастие. Д. Неми-ров, Др, 65. Мойте пролетни надежди, / тях ги слънце не огре, — / галена мечта за лято / преди лятото умре. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 51.
3. Който изразява нежно и ласкаво отношение, топлота; гальовен. Тотка престана да хълца, заслуша се в топлите, в галените думи на непознатата жена, но после пак заплака. Елин Пелин, Съч. П, 170. — И ти да не ми кажеш досега, че си знаела да пееш така хубаво!.. — А ти всичко ли си казвал на мене? — попита го тя с някакъв гален и безобиден упрек. Г. Караславов, С, 109. Разпокъсани от живота, момински мечти блуждаеха в главичката й. Галени погледи, мили срещи, атмосфера, напоена с възтор
зи, благоговение — страстни, чисти мъжки милвания — и що? Г. Стаматов, Р, 177. Правеше ми впечатление, че той я назоваваше винаги с галеното й име и като говореше за нея, в думите му трептеше и нежност, и топлота, и уважение... Г. Константинов, СбАСЕП, 454.
4. Който е свикнал да се изпълняват всички негови желания и прищевки, да му се обръща много внимание и да получава всичко наготово или с чужда помощ; глезен, разглезен, капризен. Не зная какво представляваше това галено момиченце, но то беше любимка на всички учители и учителки и те спомогнаха още повече да се разглези. Елин Пелин, Съч. IV, 256. У Драга той не съзря никакво изменение на чувства и обноски към себе си — се тъй сърдечна, галена, лекомислена, своенравна. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 111. Лош ли е Велко?... Коя ли майка не мисли, че нейният син може да се ожени дори за галената царска щерка? Д. Талев, И, 261.
О Галено дете на някого. Някой, който е обичан и предпочитан пред други; любимец, галеник. Тези двама приятели [любимци на Гудев] са галените деца на министерството. Пряп., 1903, бр. 35, 2. Галено дете (чедо) на съдбата. Книж.\ Галено дете (чедо) на живота. Книж. Рядко. Човек, който има само успехи, радости в живота си. Между близки и приятели той [Ив. Андрейчин] минава за любимец на боговете. Нищо не е смущавало неговия весел нрав. Винаги внимателен, чист, засмян, любезен — .. — той изглежда галено чедо на съдбата. Ив. Богданов, СП, 239. Може да си без сърце, т.е. да си безсърдечен човек, но надарен ли си с благоразумие — ставаш избраник на живота, негово галено дете. А. Гуляшки, ЗР, 111.
ГАЛЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от галя и от галя се. — А нашите загорци? — Галене и милуване до венчило. Прогърмят тъпани и крейнат глава по гурбет. П. Тодоров, Събр. пр П, 205. Майчината нега и обич към първото чедо и галенията на роднините са разглезвали детето. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 115. Николчо беше мирно и сънливо дете, а сега събаря и звездите от небето!... Какво не прави галенето! Л. Каравелов, Съч. VII, 17.
ГАЛЕНИК, мн. -ци, м. 1. Разглезен човек или дете. Борис Тъкачев — обикновен човек, типичен провинциален буржоазен галеник, попаднал по недоразумение в село, .. напуща селото, без да остави някаква трайна следа в живота на селяните. С, 1952, кн. 4, 201. Амбициозните и богати родители желаят техният галеник да заеме солидно, почтено място в тяхното общество. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 181. Георги при майка отиде. / Нали йе един галеник, / той на майка си думаше: / 'Аз не ща, мамо, златар че, / ами си искам чобан-че." Нар. пес., СбНУ XLVI, 75.
2. Обикн. с предл. на. Човек или същество, обичано и предпочитано пред други; любимец. Отдавна галениците на султана не чуваха никакви думи — злато искаха те, пари. В. Мутафчиева, ЛСВ, 114. Той се намираше в групата на известните, изтъкна
