ГРАДЙНКА ж. Умал. от градина (в 1, 2 и 3 знач.). Едничкото нещо, което се усмихваше сред този сив и беден двор, беше малката градинка пред къщи. Две деца .. чоплеха нещо между шибоите и си бъбреха тихичко. Г. Караславов, СИ, 209. Четирима мъже уловиха за ръце и крака старика и го понесоха като на черга към градинката на черквата. Д. Калфов, Избр. разк., 129. Зад уличката почваше равно поле със зеленчукови и овощни градинки. Ем. Коралов, ДП, 78. Вървя към нашата квартална градинка.. Под брезите виждам количката и Виолета. К. Калчев, ДНГ, 181. В моята малка градинка / доста е мене що имам: / всякакви ружи шарени, / шарени жълто-алени. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 10, 939.
ГРАДЙНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до градина, който е свързан с градина. В просторния парк край реката Хъдсън тревата се раззелени. Из лехите цъфнаха първите градински цветя. Ал. Бабек, МЕ, 202. Коминкина Цвета ситно ситнеше по тясната крива пътечка между градинските плетове. Елин Пелин, Съч. ГП, 103. Ранени войници., се притискаха един до друг, вперили погледи към градинския бюфет, където свиреше музика. В. Геновс-ка, СГ, 424. И пак се върна дивний май.. / Запяха славеите пак, / в градински вейки спотаени. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 48. Градинско увеселение. Градински мебели.
О Градински (обикновен) охлюв. Най-едри-ят в Европа сухоземен охлюв, който обитава градини и залесени места и месото му се яде. Helix pomatia. Градински чай. Полу-храст от семейство устноцветни със сивозе-лени пухести листа и виолетови цветове, който се използва в медицината. Salvia officinalis.
> Градинско плашило (чучело). 1. Фигура, направена от дрипи, наподобяваща човек, поставяна обикн. в овощна градина, за да плаши й гони птиците, които идват да кълват плодовете. Влезе [снежният човек] през една отворена желязна врата в широка и тиха градина.. Съзря едно градинско плашило с разперени ръце и окъсан балтон. А. Каралийчев, ПС Ш, 34-35. 2. Разг. Пренебр. Човек, който е лошо облечен и с некрасива външност. Хаваджиева пламна.. Две вени на тънката й бяла шия започнаха да пулсират, красивите й ноздри се разшириха. Кому се сопва това градинско чучело [сухата госпожица]? Г. Караславов, Т, 35.
ГРАДИНЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от градина (в 1 знач.). Веднаж баба зася една семка е градинчето ни и поникнаха най-нап-ред две листенца. Кр. Григоров, ОНУ, 74. Ней зе дори да й се струва не тъй добра и удобна тая залибена къща, .. нема порта, нема никакво градинче, нема дори и двор. Т.
Влайков, Съч. П, 114. Заспало моме у градинчето, /турило глава под трендафилот. Нар. пес., СбНУ X, 43.
ГРАДИНЧИЦА ж. Умал. от градинка. Отдалече селцето прилича на макет — всички къщички са еднакви,., всички са с малки градинчици пред входовете, градин-чици от по няколко квадратни метра. Г. Караславов, Избр. съч. Ш, 279. Седнала й малка мома.. / в градинчица под дюлчица. Нар. пес., СбНУ УП, 8.
ГРАДИРАМ, -аш, несв., прех. Книж. Подреждам по степени; степенувам, гради-рам се страд. Очеркът изисква и значително художествено и композиционно майсторство: умение .. да се градира мис-ловното и емоционалното съдържание с оглед на основната тематична задача на очерка. С, 1952, кн. 3, 188.
— От нем. gradieren.
ГРАДЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от градирам и от градирам се. Днес,., когато възможностите за изграждане на нашето водно стопанство се преценяват обективно, с правилно градиране на нуждите, пречки като посочените по-горе не съществуват. Пр, 1953, кн. 1, 42.
ГРАДЙРАНО нареч. Книж. С градация, на степени. Неговото държание е надменно и грубо.. Това негово държание не може, разбира се, да го доведе до успех. Провалът му е даден градирано, до пълно фиаско на политиката му. Г. Михайлов, Т, 1955, кн.
11, 16.
ГРАДИРНА ж. Спец. Съоръжение за охлаждане на циркулационна вода в електрическите централи, хладилни инсталации и др.; охладителна кула. За охлаждане на отработилата пара служи необходимото количество вода, която с помощта на циркулационна помпа преминава в кондензатора (..), а след това отива в градирната за охлаждане и отново се връща към кондензатора. Я. Якимов, Т, 14.
ГРАДИЩЕ1, мн. -а, ср. 1. Място, където има развалини от древен град или крепост. В околностите на леговището и сега съществуват останки от стари защитни стени и градища, които свидетелствуват за историческото минало на древното селище Констанция. М. Гловня, Р, 135. През римско и византийско време .. Витоша е служила за основа на цяла система планински крепости, чиито развалини и досега се наричат и сочат от местното население под името градища или калета. П. Делира-дев, В, 285. До преди няколко години се пазеха и останки на стара църква и части от крепостна стена, която е ограждала селището. Предполага се, че това градище е крепостта „Перник“, отбранявана от прочутия Кракра. РД, 1960, бр. 263, 2.
