2. Обществено заведение, в което се отглеждат и възпитават деца от три до шестгодишна възраст, докато родителите им са на работа; детски дом. В детската градина, като в своя дом, днес растат и се възпитават стотици деца на трудещите се. ВН, 1953, бр. 286, 1. В Демидов има родилен дом,.., детски ясли, постоянна детска градина. Н. Фурнаджиев, МП, 59. Зимна градина. Покрито отоплявано помещение в къща (обикн. остъклен балкон, веранда), където се предпазват от студа цветя, декоративни храсти и под. След това [Борис] тръгна напред, като палеше лампите една подир друга. Пред очите на Ирина светнаха последователно обширния хол, голямата и дълга трапезария за гости, един салон, зимната градина. Д. Димов, Т, 186. Зоологическа ц>адина. Специално приспособено място за отглеждане с научна, учебна или развлекателна цел на животни (предимно диви или редки) от различни страни на света. Глъчката по булеварда беше затихнала, а от зоологическата градина ревеше лъвът. Д. Димов, Т, 195. Новата зоологическа градина ще представлява един огромен парк, сред който животните ще бъдат поставени в естествена среда. ВН, 1958, бр. 2193, 4. Райска градина. 1. Според Библията — мястото, градината, където са живели първите хора Адам и Ева. 2. Според християнската религия — мястото, където отиват душите на праведните след смъртта им; рай. Имало едно ангелче със сини очи и сребърни криле на раменете. То било най-мъничкият ратай в райската градина. А. Каралийчев, ПСI, 45.
О Камък (камъни) в нечия градина. Разг. Намек, подмятане по адрес на някого. Три пъти Иван: Че защо пък да гълчим по Стойчо? Пусне се из село някоя такава солена, нечиста, мислиш гад е на дъното, а то — свой човек. Бай Танас: Ти, Три пъти Иване, пак камък в моята градина? Дойдохме от Стойчо сметка да дирим, а вие с мене пак се заядохте. Н. Каралиева, СМ, 45. Хвърлям / хвърля камъни в градината на някого; хвърлям / хвърля камъни в нечия градина. Разг. Правя намеци, подмятам за някого; намеквам нещо за някого.
— Един гемиджия, един лодкар трябва да мисли само за делото. Това е! Владо се по-загледа в другаря си, позамижа и попита: — В моята градина ли хвърляш тия камъни? Д. Спространов, С, 14. Най-много хвърляше камъни в градината на Манка. Ако не била дошла тя, работите щели да си вървят както преди. Кр. Григоров, ПЧ, 101.
ГРАДИНАР, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който отглежда зеленчукови и други растения в градина. Градинарите оставяха градините си необрани. Ив. Вазов, Съч. УП,
163. Питаха ме някои приятели има ли чушки в Америка. Има. И такива чушки, пред които ще си поклатят главата и нашите лясковски градинари. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 50.
ГРАДИНАРИН, мн. гради^ри, м. Остар., сета простонар. Градинар. Когато Нона, след като беше приказвала с градина-рина, отърча при нея да й каже какво беше чула, завари я, че беше плакала. И. Йовков, ЧКГ, 285. Бърза той, момче юнашко, / да пристигне В пусто Влашко, / там да стане градинарин, / градинарин ил зидарин. Ив. Вазов, В, 3.
ГРАДИНАРКА ж. Жена градинар. Сега лехите се подготвят и тези дни градинар-ките ще започнат да разсаждат късно зеле. ВН, 1963, бр. 3697, 2.
ГРАДИНАРЛЪК, мн. няма, м. Просто -нар. Градинарство. — Ами какво ще работиш тука? — попита го кметът. — Зная градинарлък. А. Каралийчев, ПГ, 55.
ГРАДИНАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до градинар. Посрещна ги турчин ратай, препасал кожена престилка и с градинарска ножица в ръка. А. Христо-форов, А, 61. Къщичката на майстор То-маш се намираше на края на града и през две улички от нея започваха зеленчуковите градини с пръснати из тях градинарски колиби. Д. Ангелов, ЖС, 90.
О Градинарска супа. Готв. Супа от различни зеленчуци.
ГРАДИНАРСТВО, мн. няма, ср. 1. Поминък на градинар. Разбираше от градинарство, присаждаше напролет калеми на старите дървета. К. Калчев, ПИЖ, 26. Повечето от тях [преселниците] се занимаваха с лозарство, градинарство. Ил. Блъс-ков, ДБ, 17.
2. Наука за отглеждане на различни видове растения (овощни дървета, зеленчуци или растения за украса), които изискват особено интензивни условия за отглеждането им. Декоративно градинарство.
ГРАДИНАРУВАМ, -аш, несв., непрех. Разг. Занимавам се с градинарство, работя като градинар. — Бре, браво, браво! Хора със съвест!.. — потри ръце дядо Хрисим, който беше градинарувал на младини в Бесарабия. Н. Каралиева, Н, 108.
ГРАДИНАРУВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от градинарувам.
ГРАДИНАРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от градинар. Разбойниците биле конянници. Когато mue излезле пред нашите нещастни селяне, то един от тях гръмнал с пушката си и ударил едно 25-годишно гради-нарче, което тутакси и издъхнало. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 2, 4.
ГРАДЙНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Градински. Цветята са такова мило и приятно нещо,., каквито да бъдат те, полски или градинни, инстинктът на детето, на жената, на мъжа кара да ги откъснат от стеблото им. Ч, 1875, кн. 3, 136.
