ГОСТУВАМ, -аш, несв. 1. Непрех. Посещавам някого като приятел, прекарвам известно време у някого или някъде като гост. Почина запасният фелдфебел Гичо Ста-фунски .. — Гостувал съм му аз, много пъти съм нощувал у тях, ама сърце човек! Да те посрещне, да е нахрани и напои, като него друг нямаше в селото. Чудомир, Избр. пр, 123-124. Днес, както беше обичай, щяха да им гостуват болярите, да засвидетелс-твуват своята почит. М. Смилова, ДСВ, 112. Снахите и синовете [на Азлалийката] се пукаха от яд, но се преструваха на весели, когато той [глухонемият] им гостуваше и когато старата му пъхаше в ръцете комати хляб, сирене, баница, захар, сланина. Г. Караславов, СИ, 45. Ка го виде сестра Ангелина, / на слугини потио говоре: / .. / четири му коня привържете, / турете му сено чемерика — / ден да яде, два да боледува, / да поседи Богдан, да гостува! Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 76.
2. Непрех. Участвам по покана в представление или състезание на чужда сцена, терен или в чужд състав, отбор. Четиринадесет години по-късно видях Ана Тодорова в казиното на Ница: тя беше гостувала вече в Голямата опера на Париж. К. Константинов, ППГ, 219. За тях [аржентинките] няма никакво значение дали тая вечер в театър „Колон“ гостува Тосканини или някоя немска трупа играе „Кавалерът на розата“ от Щраус. Св. Минков, ДА, 94. В Пловдив българските любителски представления се дават в „Международен театър Люксембург“, гдето гостуват и арменски, и гръцки трупи. Н. Лилиев, ЛФ, 1956, бр. 2, 1.
3. Непрех. Остар. Нощувам, преспивам в страноприемница. Цветанов живееше в гостилницата на поляка Тваржицки. Той гостуваше и обядваше у него. Ив. Вазов, Съч.
XXV, 87.
4. Прех. Диал. Посещавам някого в дома му; навестявам, спохождам. След две седмици те пак слязоха в града и вечерта Димкина-та майка с щастливо лице можа да пришеп-не на мъжа си, че ще годява Димка. Но старият не се зарадва. Той гостува младите и с излеко подсещане отсече: „Ако ще се венчават, да се венчеят, а за годявка, като са наедно, в едно село, не струва .. не иде.“ А. Страшимиров, К, 13.
5. Прех. Диал. Посрещам, приемам някого като гост, черпя го, гощавам го. И на заранта Моньо яхна коня и хукна за града. Накупи нанизи, гривни, ушници, пръстени и привечер стигна — в Ковачене... Тегли право у лелини си. Гостуваха го, яде надве-натри и фу — низ махалата... А. Страшимиров, А, 568-569. гостувам си взаим. от гостувам. — Да не забравиш да се отбиеш? А като се за-зими ще си гостуваме по-често. А. Карали-ева, Н, 171. Досега живяха и в малки гарнизони. Там тя лесно привикваше към обстановката, свързваше се с малкото от офицерските жени, гостуваха си. Кр. Кръстев, К, 20. ^
ГОСТУВАМ СЕ несв., непрех. Диал. Гощавам се, черпя се. Собраа се еднаж чорбаджиите.., та че ида у София у едного на гоще-не.. Кога зафанаа да се гостуват, роб Петре беше унетре. Нар. прик., СбНУ X, 147.
ГОСТУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от гостувам. Най-сетне масата беше наредена и Гражев покани Вяра да се приближи..
— О! — плясна тя с ръце. — Какъв е тоя разкош? .. — По случай твоето гостуване. Ив. Мартинов, ДТ, 224. Ще ме излекува старият човек, казах си, само да не му стане много от моето гостуване. Л. Петков, ПЛ,
19. Как тъй не беше се сетил досега за онова гостуване на княза в село Осеня? И защо князът ще се спотайва. А. Гуляшки, ЗВ,
168. Предчувствуваше ли Ставри, че това беше едно от последните му гостувания в тоя дом? А. Гуляшки, ДМС, 11. Из Народ-ната опера — от 28 февруари започват гостуванията на известния полски бари-тон Сигизмунд Залески, който напоследък е гастролирал с голям успех в Милано, Рим. Р, 1927, бр. 244,4.
ГОСТЯ1. Вж. гощавам.
ГОСТЯ2, -иш, несв., непрех. Остар. Гостувам (в 1 знач.). Като сега си представям, отколкото мога да помня, този мой или майкин ми вуйчо е идвал и гостил у нас само три или четири пътя годишно. П. Р. Славейков, Избр. пр П, 24. Печално ти мълчиш, дъбраво изголяла, /../ и веч нито зе-фир, ни пиленце, ни песни, / у тебе не гостят — уве, и пак живееш! Ив. Вазов, Съч.
II, 181-182.
ГОТ неизм. прил. Жарг. Хубав, приятен; готин. Защо си ме зяпнала? Така. Гледам те и ти се радвам. Много си гот. Д. Цончев, ЧС, 151. Гот гадже.
ГОТ нареч. Жарг. Добре. Тя се облича гот.
ГОТВАР, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и диал. Готвач. Готвари и готвачки разшава-ли са: едни принасят, други занасят, едни готвят. Ил. Блъсков, БП I, 50. Много пъти теглим дяволско тегло пред толкова си сладки и приятни ястия, които ни слагат готварите. Лет., 1871, 150.
ГОТВАРКА ж. Остар. и диал. Готвачка.
ГОТВАРНИЦА ж. Помещение, където се готви храна за повече хора, обикн. в гостилница, казарма и под.; кухня. Откъм готварницата иде мирис на пилета, които се въртят на шиш. К. Константинов, ПЗ, 212. В това време Рашид излезе да види що се върти в готварницата. Като слезваше от стълбата, готвачът го срещна и му каза, че всичко е готово за обяд, да му заповяда да се разпореди да гласят трапезата. Ц.
