ГОДЯВКА ж. Диал. Годеж. Той я обикваше повече и сега като беше обезпечено семейството в Бяла черква, той сериозно мислеше да направи официално предложение на баща й за годявка с дъщеря му. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 110. Като размениха даровете и като привършиха обичаите по го-дявката, гостите минаха в голямата стая, дето Дочка беше наредила софрата. Г. Ка-раславов, ОХ I, 418.
ГОЕН, гойна, гойно, мн. гойни, прил. Диал. Обикн. за домашно животно — който е охранен, тлъст. Няма как, Желяз ще купи пуйка от Петко Дечев .. Неговите пуйки са гойни, от едрите, стигат до пет кила едната. Г. Краев, ВН, 1956, бр. 4292, 4. Имаше малко стадо овце .. Но то беше най-гой-ното, най-хубавато в цяло село. ВН, 1966, бр. 2644, 4. // За човек или части на неговото тяло — закръглен, охранен. Всичко в тая къща, дето царуваше очевидна охол-ност и доволство, благодареше погледа: и стопанинът й,.., и жизнерадостната, гойна, мила булка. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 207. Гоен врат.
ГОЕНЕ ср. Отгл. същ. от гоя и от гоя се. Стадо за гоене. Гъска за гоене.
ГОЗБА ж. 1. Само ед. Сготвено ядене обикн. варено и гъсто; ястие, манджа. — Яж!
— рече повелително тя, когато той остави вилицата и се покани да стане, а още половината от гозбата не бе изядена. Г. Ка-раславов, ОХ НЕ, 390. Райничка шеташе из кухнята, замириса на гозба, притоплена навърже. Ст. Поптонев, НСС, 82. Седнаха да отдъхнат, да се посгреят, да изгълтат две-три лъжици от сиромашката гозба. Ив. Гайдаров, ДЧ, 10. Върба дърво ли е? Сирене гозва ли е? Овчар ливе ли е? Калугер човек ли е? Погов., П. Р. Славейков, БП
1. 86.
2. Само мн. Различни видове сготвено ядене, ястия. —Хайде, яж!... Защо не ядеш? Вземи порязаницата, де!... Не ти ли харесват нашите гозви?... Сърбай! К. Калчев, ПИЖ, 55. Беше Бъдни вечер — 24 декември .. Вечерята започваше с разчупване на бялата погача, със скрита в нея пара.. После следваха обичайните постни гозви: фасул, сарми със зеле, ошаф, орехи, мед. СбЦГМГ, 153-154. Митра и Спаска вяха натрупали на масата различни гозви: кокошка с ориз, агнешко печено, грамадни чинии със салата. Д. Ангелов, ЖС, 28.
3. Диал. Угощение, гощавка. — Сватва ли се чинит негде? Хайде да заколиме овенът! Гозва ли ке се чинит? Ке заколиме овенът. Нар. прик., СбКШ, 38. У нас довечера ще има гозва — ще заговеем сички роднини. БД
I, 76.
О Готова гозба. Диал. Чубрика; шарена сол.
ГОЗБЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е предназначен за гозба (в 1 знач.).
Една от тие примеси е нашата употревля-ема в ядението сол, която се нарича гозве-на. А. Дювернуа, СБЯI, 378.
ГОЗБИЦА ж. Умал. от гозба (в 1 знач.); гозбичка. Мама често, често ме пращаше да занеса вави Минчовици нещо пока-ница: или гозвица, или млекце, или варени петурки. Т. Влайков, ПСп, 1890, кн. 34, 4-5. Тя слагаше всяка сутрин на огнището да вари някаква гозвица. Д. Талев, ПК, 826-827. После една почивка от два часа ние тръгнахме отново по върха на планината. Наблизо връхлетяхме едно малко момче, козарче, което нямаше при себе си ни хляв, ни каква-годе друга гозвица. 3. Стоянов, ЗБВ П, 245-246.
ГОЗБИЧКА ж. Умал. от гозба (в 1 знач.); гозбица. А и грижите в къщи не намаляваха. Внучетата искаха и хлевец, и гозвичка, търсеха да хапнат и нещо сла-дичко. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 119. — Огладня ли, пиленцето ми. Мама го забравила... Но ей сегичка ще запали огъня и ще му сготви гозбичка... Г. Мишев, ЕП, 50.
ГОИЛИЩЕ ср. Диал. Място с богата паша, където се угоява добитък.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГОЙНИЦА ж. Диал. Риба, която е угоена, тлъста. Придошла река Дойница, леле, / пред бавината вратница. / Излязла вава с паница, леле, / улови рива гойница. Нар. пес., СбНУ Х1ЛП, 281.
ГОЙНЙЦИ мн., ед. (рядко) гойнйца, ж. Диал. Пъпки, които излизат по лицето на пълни хора.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГОЛ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човешко тяло или части на тялото — който не е покрит с никаква дреха. Вечерта намериха на речния вряг голото тяло на Войка кърваво и мъртво. Елин Пелин, Съч. I, 101. Тя веше още необлечена, с"открити плещи и голи до раменете ръце. И. Йовков, В АХ, 41. Той скоро се убеди, че всички вяха красиви... Да, млади и красиви в своите дълги вални рокли вез ръкави, с голи гърбове. Ал. Бабек, МЕ, 256. Захвърля той щита и скръства ръцете / на голата бронзова гръд. Хр. Смирненски, Съч. I, 130.
2. За човек — който е с непокрито тяло, необлечен, без дрехи. Младият писар, скрил между преписките една картичка, изобразяваща гола жена, жадно я разглеждаше. Чудомир, Избр. пр, 31. По стените картини, фотографии — сантиментални главички до голи вакханки. Г. Стаматов, Разк. I,
88. Циганката върже смъкна фереджето, метна го на гърва на магарето и с чевръсто движение се съвлече съвсем гола. К. Петканов, СВ, 85. Съсредоточи се и видя челистката Кети, гола, снежно вяла и по-рочна, полуотворила влажни устни. До нея
