сетмесечната годишнина и одобрило благодарствено писмо до Николай М. Тошков за „неговото великодушно първо участие в това дружество“. М. Арнаудов, БКД, 115.
ГОДИШНИНА2 ж. 1. Диал. Запас, приготвен за цяла година. — Ами трябваше барем вчера да се обади на хората; те сега... бързат и те да си приберат годишнината... Няма да додат... Кой знае! Ил. Волен, ДД, 61-62.
2. Остар. и диал. Годишен данък. Годишнината, която Домициян се задължи да плаща на даките, следуваше да им се дава до царуването на наследника му Нерва. Т. Шишков, ИБН, 44. Той [юнакът] си сбира дребна просия / от орачи зимнината, /.., / от гайдари годишнина, / от падари връхнината. Нар. пес., СбВС, 117.
-ГОДИШНИНА ж. Втора съставна част на думи, чиято първа съставна част е числи-телно бройно и с които се отбелязва навършване на определен брой години от рождението или смъртта на бележита личност или от някакво значително събитие.
ГОДИШНО нареч. За една година; на година. Мястото му [на Мито] опираше до върбалака и там имаше една ивица още не-изорана. Може градина да си направят, да изкарват по двайсет-трийсет хиляди го-дишно все доход е! Ст. Даскалов, БМ, 216. Тия село са били задължени да дават войници на Султана, по няколко хиляди души годишно. Ив. Вазов, Съч. XVI, 9. Бате Кольо цял живот железничар е бил, където годишно му се даваха по два билета за цяла Европа без Британия. Ч. Шинов, СбХС, 1976, 311. Сърната мени козината си два пъти годишно: напролет,.., и на есен. П. Петков, СП, 45.
ГОДИЩЕ, мн. -няма, ср. Диал. Помен за покойник при навършване на една година от смъртта му; година (в 9 знач.).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГО ДКА ж. Диал. Само в съчет.: Го дка ми е; имам го дка. Имам желание; желая.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГОДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на годен. Дринов .. е бил вече сериозен учен, Друмев — даровит писател, доказал годността си за работа с перото пред всички. М. Арнаудов, БКД, 92. Главният астрона-вигатор се изправи навъсен от стола си,., рече заплашително: — .. Ще държим вас отговорни за произшествието. Вие сте установявали годността им за разузнавателни полети. Л. Дилов, МСП, 130. Ние трябва да ги [децата си] направим преди всичко самостойни хора. Самостойни не в смисъл на упоритост и непокорство, а за смел самостоятелен начин на мислене и действуване, в една годност за самопомощ и отговорност за действията. Р, 1927, бр. 252, 1. Месото се разсича и се разпределя на части според годността му да бъде изпол-зувано за различни ястия. Н. Сотиров, СК, 60. Лекарствата с изтекъл срок за годност трябва да се изхвърлят.
ГОДЯ1. Вж. годявам.
ГОДЯ2, -йш, несв., прех. Диал. 1. Редя, нареждам, привеждам нещо в ред; глася (Н. Геров, РБЯ).
2. Със следв. изр. със съюз да. Извършвам подготвителна работа за нещо; подготвям, тъкмя. Макя Марко по планина тражи — / не бе Марко, не бе по планина, / на бе Марко у ладни меани, / та си пие руйно благо вино: / не пие го с бракя и дружина, / на го пие с немци друговерци. / Немци годат Марко да упоят, Марко годи немци да упои. Нар. пес., СбНУ Х1Л11, 58.
3. Наричам, определям нещо за някаква цел или за някого (Н. Геров, РБЯ). годя се страд.
ГОДЯ СЕ несв., непрех. Остар. С предл. за. Подходящ, пригоден съм за нещо; ставам. Будевска не се годеше за фарсово-коме-дийни роли. Ст. Грудев, АБ, 78.
ГОДЯВАМ, -аш, "есе.; годя, -йш, мин. св. -йх, несв. (остар.) и св., прех. Правя го-деж, сгодявам някого. Десет пъти е по-добре да годиме децата сега; а сватбата да са продължи тогава, дорде са не изпият пет-шест бурилченца. Л. Каравелов, Съч. П, 80. След две седмици те пак слязоха в града и вечерта Димкината майка с щастливо лице можа да пришепне на мъжа си, че ще годя-ват Димка. А. Страшимиров, К, 13. — Искали братята й да я годяват за други и аз и казах: приставаш ли ми — приставам ти. И. Йовков, Б, 40. Добри ми й легнал на сърце; / годи ме, мамо, за Добря, /жени ме, майко, за него. Ц. Церковски, Съч. I, 201. От съде Станка сакаха: /.. / Нигде я брат й не даде, / а кришом он я годява / за едно момче незнано. Нар. пес., СбНУ ХЬГУ, 231. годявам се, годя се страд.
ГОДЯВАМ СЕ несв.; годя се несв. (остар.) и св., непрех. Ставам годеник или годеница. В София тя отиваше .. да се годява за един офицер. Й. Йовков, Ж, 1945, 216. Жените заприказваха кои са се годиле и кои ще се годяват до наесен. Т. Влайков, Съч. I, 1941,
126. Викат, годил се — вятър работа. Дума дадена, дума земена. Елин Пелин, Съч. Ш, 219. — Без това обстоятелство и не бих си обяснил твоята лудория да се влюбиш, годиш и ожениш за него, без да се сетиш да ни пишеш. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 55.
ГОДЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от годявам и от годявам се. Порасте му Мла-денчо и стана ерген за годяване. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 7. Споделиха се незаглъх-налите мълви за годявания и сватби, за караници и сдобрявания между този и онзи и какво ли не още. Б. Обретенов, С, 14.
