дини. К. Калчев, ДКГ, 93. Можеше да каже на отговорните хора от окръжния комитет: „Благодаря за честта, вече съм в години“, и щяха да го оставят на мира. А. Гу-ляшки, ДМС, 28.
ГОДИНАК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Годиначе. Бойчовските говеда бяха най-добрата порода в село и чичо Върбан взе телицата. Тя беше годинак, но си личеше, че ще стане угледна крава. Ил. Волен, ДД, 133. В пръви ден [от Байрама] колят в жрътва здраво без порок добиче: овен годинак или двоегодишно юнче. Лет., 1874, 7. Разтичаха се жандарми да дерат поканите, но тая мярка беше безполезна и смешна: в града и годинаците знаеха вече, че става митинг. Ив. Вазов, Съч. УП, 100. В манастире до три черкви: / първа черква, дето венчават, / втора черква, дето кръщават, / трете черква дето настригват, / дето настриг-ват малки деца, / малки деца годинаци. Нар. пес., СбАИ, 136.
ГОДИНАЧЕ, мн. -та, ср. Диал. 1. Животно, обикн. домашно, на една година. На годиначе теле требува да ся дава на ден по една ока и половина ярма. Лет., 1874, 278.
2. Дете, което е навършило една година. Тя имаше две момчета .. Едното беше на осем месеца, другото годиначе. Ив. Вазов, Съч.
XXIV, 206. Мария отиде в къщи, върна се с дете годиначе на гърди. К. Петканов, СВ,
36. Разрита се, разшава се / малко дете пеленаче, / пеленаче, годиначе, / та си скъса шарен повой, / да си извади белите ръце. Нар. пес., СбВСт, 19.
ГОДЙНЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Диал. 1. Който става през годината (Ст. Младенов, БТР).
2. Който е от тази година. Ми ги [овчарят] фърли яболка во вода: / първо яболко остана над вода; / „Ова велит, оломнанско беше“; / а второто во среде мащрапа; / „Ова, велит йе ланско яболко.“/А трекъо-то на гъзер паднало; / „Ова, велит, ми йе годинешно.“ СбБрМ, 77.
ГОДИНИЦА ж. Диал. Годинка. Тежко и горчива ми е на сърцето, когато припомня своите млади и зелени годиници и мойта бащина къщица. Л. Каравелов, Съч. П, 129. На камъкът лудо младо неженено седи, / та си плаче дните годините: / — Леле мои дници, годиници! Нар. пес., СбНУ XIV, 17.
ГОДИНКА ж. Умал. от година (в 1, 2 и 7 знач.). — Търкулна се още една годинка — наруши мълчанието дядо Петър, който настави гласно своите мисли. П. Велков, СДН, 327. Годинката си тече, пък имотът си е имот, никой и една игла не може да откъсне от него. Г. Караславов, Тат., 220. Тоя път работата е по-сложна. За бунтове и разни протести лепват най-малко петнадесет годинки... И. Петров, МВ, 178. Мама загинала. А мене, тогава аз съм бил на годинка, ме взела леля Катя... Ст. Македонски, ЕЗС, 188. Бае Васил Ошава — човек на около четиресе годинки, с редки жълти мустаци и със сиви очи — беше ми талига-джия. Т. Влайков, Съч. I, 29. Поизгърбил се беше малко само от годинките, но шегите не бе оставил. Н. Хайтов, ПП, 20.
ГОДИНУВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Годинясвам (във 2 и 3 знач.). Не щеш да го-динуваш там! Н. Геров, РБЯI, 230.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГОДИНУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от годинувам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГОДЙНЧИЦА ж. Умал. гальов. от година. Здрава, здрава годинчица, дой ладо ле, / бръкни, моме, извади пръстен, дой ладо ле. Нар. пес., СбВСт, 164.
ГО ДИНЯС АМ. Вж. годинясвам.
ГОДИНЯСВАМ, -аш, несв.; годинясам, -аш, св., непрех. Разг. 1. Навършвам една година от рождението си. Някаква напаст бе ги нагазила на млади години, та първите им дяца умираха — повечето още не годи-нясале. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 170. // За покойник — изминава една година от смъртта ми. Чакаха сякаш като на погребан човек да годиняса, да послегне земята и тогава да равнят. Ст. Даскалов, ЕС, 363.
2. Престоявам една година някъде, считано от определен момент. Смирено уверяваше жена си, че агрономът Раденко .. няма и да годиняса като глава на стопанството. Б. Обретенов, С, 56. Дотам се бях разочаровал от лесовъдството, че обмислях вече как да се измъкна от този пущинак. И навярно щях да го направя, преди да съм „го-динясал“, както се подбиваха горските, ако не бях извършил една грешка. Н. Хайтов, ПП, 62.
3. Застоявам се, бавя се дълго време някъде.
— Аз нямам намерение да годинясвам тук. Ще поседя няколко дни .. и заминавам. Ст. Марков, ДБ, 433. А оня [влезлият] едва забележимо ще се понамести, представяте ли си!, за да му е по-удобно, сякаш мисли да годинясва тук. Г. Величков, НУ, 88. Учителите броят часовете, които са им останали. — Не сме дошли тука да годинясваме, стига ни вече .. — заявява 18-годишната Шенка. Н. Стефанова, РП, 113. — А добре дошли! Брей, брей, като отидохме на туй пусто море, сякаш решихте да годинясате там, бе! Че не се и обаждате. И. Петров, ПР, 134.
ГОДИНЯСВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от годинясвам. — Някой що е излязъл да ни посрещне, хора... — Че то не беше ходене за дърва, ами годинясване... Ст. Дичев, ЗС
II, 208.
ГОДИШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил.
1. Който се отнася за срок от една година. Сега Рада служеше като учителка на девойките от първия клас, с хилядо гроша
