означи, че няма никакво място или никаква възможност да се вземе, прибере нещо, някой. На главата си ли ще качим това пиано? А Не мога да поканя и тримата да нощуват у нас. На главата си ли да ги сложа? На (до, над) главата съм на някого. Разг. Зорко бдя над заниманията на някого, за да му помагам или да го да го ръководя, контролирам. Добър му е успехът, но майка му е все над главата му. Надувам / надуя главата на някого. Разг. Ставам причина някой да почувства умора, главоболие поради постоянните ми приказки, повтаряне на едно и също нещо или поради вдигане на голям шум. — Иди при баба си да ти даде сведения. Е-ха, ще ме изкараш от нетърпение, много ме врънкаш. Главата ми наду. Г. Краев, АЗ, 21. Наливам / налея ум (акъл) в главата на някого. Разг. Уча, поучавам някого на нещо. Съвсем глупаво е да мисли, че другарите от Комитета по туризма ядат зайци, а той е този, който ще им налива ум в главите. В. Цонев, Ст, 1970, бр. 1267, 3. Наливам / налея в главата на някого нещо; пълня главата на някого с нещо. Разг. Старая се да убедя някого в нещо, да му внуша нещо. Мечта на мечтите, нали, да следваш за съдия. И защо? Защото ти, майко, го искаше, ти, а не аз, и ми бе наляла в главата, че това значи да имаш достойно място сред хората и да служиш на правдата и да громиш порока. Б. Райнов, Дв, 183-184. Людмила я погледна учудена. — А нали свободата затова е свобода, защото от нея се ползуват всички? .. — Ох, Людмила, ще ме умориш. Личи си, че живееш у твоите Ка-лъчеви. Те ли ти пълнят главата с тия премъдрости? Ем. Манов, ДСР, 263. Наливам / налея <с фуния> в главата на някого нещо. Разг. Правя големи усилия някой да научи, да усвои някаква материя, да добие известни познания. На лъжата главата лъс-ва / лъсне. Разг. Лъжата се разкрива. — На лъжата винаги й лъсва... главата! .. Хайде, чупка! Д. Шумналиев, ПЛ, 21. Напълвам / напълня главата на някого. Разг. 1. Успявам да вразумя някого, да го убедя в нещо. Тома Тъкачев се ядосваше още и за това, че не заговори направо и сериозно за писмото, което получи, а плещеше за пътищата, като че беше тръгнал на разходка, а не за да напълни главата на глупавия си син. Г. Ка-раславов, ОХ I, 238. 2. Внушавам, втълпявам някому нещо. — Ще почна да я лекувам [сърната] с фелдшера. И ако оцелее — добре, ако ли пък не я бъде — тогава какво? Вие не губите нищо! Ей че мъка видях, докато напълня главата на тоя коравосърде-чен човек! Д. Калфов, С, 7. Направям / направя (правя) глава<та>. Разг. Напивам се. „Чорбаджи, рекъл попът на продавача — добра сделка направихме, хайде сега да я полеем.“ Седнали да се почерпят. Изпили една ока ракия. Продавачът направил главата. А. Каралийчев, НЗ, 217. На своя глава. Разг.; По (от) своя глава; на сама глава.
Диал. 1. Самостоятелно, без да се вслушвам в чуждо мнение или без да питам някого. Бившият началник представи Спасов за назначение на своя глава, без да се допита до партийното бюро. М. Марчевски, П, 170. Твърде малко са грижехме ние за доброто на овцете .. Тие ходеха по своя глава, накъдето им скимне. 3. Стоянов, ЗБВ I, 49. Наистина, куцото учителче в епохата си е извършило твърде много поразии, но то не ги е извършило от своя глава или по свои политически убеждения, но по чужди внушения и подбуждения. Ил. Блъсков, КУ, 67-68. — На сама глава, думам, го убих — каза Догана и очите му почнаха да губят влагата си. — Да не съдите синовете ми. И. Петров, MB, 109. 2. Остар. Без съдружие с друг или под властта на друг; самостоятелно, независимо. Със займените пари новакът като земе да работи на своя глава, печели и повечко, отколкото ако би работил у дру-гого. Й. Груев, Лет., 1873, 217. Кога захвана да работи тоя [каменарство] занаят на своя глава, той с труд и пестене за малко време ся замогна. Й. Груев, СП (превод), 102. На своя глава съм. Остар. Самостоятелен, независим. Петър беше дошъл в село с намерение да се хване у Димо чорбаджи, който отдавна беше му предлагал да го земе на дюгеня си. Петър не беше приел тогава, защото искаше да бъде на своя глава. К. Величков, Н, 1883, кн. 5-6, 398. Ако да бях била сама на своя глава, щях да предпочета вас, но туй не зависи от мен. Кр. Пи-шурка, МК (побълг.), 99. На такава глава
— такъв бръснач (такова бръснене). Разг.; На такава глава — такъв брич. Диал. Употребява се, когато някой заслужено понася някакво лошо отношение или грубост. — И на каква грижа сега са бащите ви и домашните ви! Мислят ви удавени! .. — Пада им се, пада им се на тия еничери! .. . На ония глави такъв бръснач трябваше... Те забравят, че и те някога са либили... Ив. Вазов, Съч. ХП, 17. Натривам / натрия (натърквам / натъркам) сол на главата на някого. Разг. Накохквам, наругавам някого за негова постъпка, силно му се скарвам. — И всичко ще кажа на когото трябва... — Колкото за туй, и ние имаме на кого да кажем, не се безпокой. И ще кажем да ти натъркат сол на главата. М. Марчевски, ГБ, 42. Не била тази глава за два крака. Диал. Ирон. За много глупав, много прост прост човек или глупава постъпка. Не вигам / вдигна гла-васта си>; не мога да вдигна глава<та си>. Разг. Ирон. Прекалено съм обременен с работа, много и непрекъснато съм зает с нещо. Майките не можеха да дигнат глави от кърска работа, от зори до мрак се бъхтеха. А. Каралийчев, ПД, 11. — Какво, цяла неделя в училището, тук у дома — пак все над книгите. Не вдига глава. Ив. Вазов, Съч. IX, 55. — Ужасно много работа
