Page:RBE Tom3.djvu/122

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


зум, мисъл. Споменът за майка му извед-наж нахлу и измести всичко друго от главата. Кр. Велков, СБ, 8. Даваше си вид, че слуша доклада с голямо внимание, но всъщност чуваше само отделни думи, които веднага се изпаряваха от главата му. И. Петров, НЛ, 201. Сега си напрягам паметта и се мъча да се сетя какво стана на другия ден. Но нищо не идва в главата ми. В. Цонев, ЕВ, 124. Гледаше след бай Слави и си забраняваше да мисли за онова, което му беше казал той преди малко. Т. Монов, СЧ, 46. Че сърце глава не пита, / то е птичка дяволита:: дето иска се пилее, / дето иска, там ще пее... П. К. Яворов, Съч. I, 38. Ако краката не слушат главата, тежко и на краката, и на главата. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 14. От главата си тегля. По-гов. // Мозъкът като оръдие на мисленето. Павел дълго лежа на гърба си затъпен, без никаква мисъл в главата си. Елин Пелин, Съч. П1, 50. — Пишете за Ботев! — /.. / И нищо не идва. / Безплътната мисъл / в главата се мъти, / в гърдите тревога. Н. Вап-царов, Ст, 1951, 136.

4. Прен. Живот на човек. — С главите си отговаряме, ако една пушка са намери в селото, отговориле окаяните жертви. 3. Стоянов, ЗБВ Ш, 334. — Господин подпоручик — .. , — много време се каня да поговоря с вас, да споделя една моя лична тревога. Днес ще сторя това, та ако ще да ми коства и главата. В. Нешков, Н, 402.

— Ага — с разтреперан глас рече дядо Кра-лъо.. ние се събрахме и решихме да ти кажем. Глава си даваме, ала вяра не даваме. А. Дончев, ВР, 170. Само преди няколко дни, ..

, той се срещна с четата. Какви славни момчета, окичени, .. с патрондаши, бомби и револвери! .. Та за сто хиляди лева ли се борят те, за пари ли са заложили главите си? Г. Караславов, Избр. съч. I, 406. Заплащам с главата си. А Искам главата на някого. /I Разш. Нещо много важно, ценно за някого, обикн. ръководно място, власт. След поредното поражение на отбора поискаха главата на треньора.

5. Разг. Човек. Гледката беше едновременно обидна, жалка и смешна, ала в „Братствотоимаше глави, които не се спираха пред никаква глупост. Д. Димов, Т, 99. И както през всички времена, тъй и сега трябваше една свободна глава, свободна от семейство и имот, .. , която да ознаме-ни усилията и интересите на толкова хора. Д. Яръмов, БП, 118. Няма съдник без хатър, / няма глава без кахър. Погов., П. Р. Славейков, Избр. пр I, 229. Ум прави, глава тегли. Погов., П. Р. Славейков, БП П, 186. • В зват. Пренебр. Има и по-високо от къщата на Кара Танасовите и от църквата на баща ти, ясно ли ти е, главо! ... В. Милев, РК, 104. • С предл. на. При изчисляване количеството на някакви материални блага — на всеки човек от населението на определена територия. През целия период на капиталистическото си развитие България беше изостанала страна .. по доход на глава от населението нашата страна се редеше на едно от последните места между европейските страни. Геогр. УП кл, 95.

— Как ще крада бре, Танаско, .. , когато всичко с тегло ми се дава? .. Нали се отпуска на глава, нали се мери с грамове. Г. Караславов, ОХ II, 79. // Разг. Със съгл. опред. Човек с някакви качества:, които се посочват от определението. Крум не беше някой развейпрах, луда глава, не беше от ония, дето не ги свърта на едно място. Г. Караславов, Избр. съч. I, 379. — Уж сте се събрали все учени глави — попове, кметове... К. Калчев, ЖП, 28. Запалени глави от Свищов са се присъединили към слязлата тука чета. Ст. Дичев, ЗС I, 472. Ожениха, почерниха / Руска черноока, — /.. / не хароса клета глава / под чуждата стряха. Ив. Вазов, Съч. IV, 82. Буйна глава. Ветрена глава. Отчаяна глава. И Разг. Човек, личност със забележителни умствени способности, умен човек. Със светнали очи гледаше Антиката и не можеше да се начуди. — Какъв ум! Каква глава е родило нашето село! Не помощник, министър ще те направя. А. Кара-лийчев, ПГ, 136. Твоят тъст излезе глава и половина. Радвам се. Н. Русев, П, 103.

6. Обикн. ед. Със съгл. или несъгл. опред. Лице, което стои начело на някаква обществена групировка — семейство, колектив, организация, институция и под. (посочена от определението); ръководител, началник. Подтикваше го и гордостта, че все пак той е глава на семейството, на него се надяваха в къщи, от него чакаха всичко. Г. Караславов, Тат., 37. Дедо Дичо е глава на задругата, па още преди три години беше навършил осемдесетата година. М. Георгиев, Избр. разк., 43. Кметът е кмет, то се вика глава на селото, ама и той слуша Прангата и върши каквото му каже. Т. Влайков, Съч. Ш, 79. Агрономът Раденко .., няма и да годиняса като глава на стопанството. Б. Обретенов, С, 56. Нямаш ли си бела, стани на петима глава. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 320. • Обр. Достатъч-но е [руснаците] да ударят само София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, .. Доста-тъчно е дори да ударят само София, да смажат главата и другото ще дигне ръце без бой. Г. Караславов, Т, 101.

7. Рядко. Предна част, начало на върволица от хора или на тълпа. Далеко над главния друм, .. , подаде се главата на една гъста колона. Ив. Вазов, Съч. ХХГП, 155. Като премина мостчето на малката рекичка.. , главата на шествието остави пътя и възви през ливадите. Елин Пелин, Съч. Ш, 90. Докато опашката на върволицата от хора и животни пъплеше из дебрите на гората, главата й излезе на открито. Ст. Загорчи-нов, Избр. пр Ш, 266.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл