ГИТАРА ж. Остар. Китара. Нашите младежи свирят с гитара, с кларинет, с флаута... Л. Каравелов, Съч. V, 202. В други [инструменти] пък сяка струна може да издава няколко тона от допиране с пръст; към последните принадлежат цигулката, гитарата, тамбора и пр. И. Гюзелев, РФ,
233.
— Исп. guitarra през рус. гитара. — И. Гюзелев, Физика, 1874.
ГИШЕ, мн. -та, ср. Служебно място в зала на учреждение (банка, поща, транспорт-на станция и под.), обикн. отделено с преграда с прозорче, за обслужване на посетителите. Те [старците] влизаха тихичко, провираха глави през кръглото прозорче на гишето и някак виновно усмихнати питаха:
— А мойта пенсийка да е дошла? Л. Михайлова, Ж, 124. Въпреки че всички гишета бяха с надписи, в салона имаше служебно лице
— информатор на посетителите, седнал в средата на едно високо кръгло гише. П. Мирчев, СЗ, 38. От хола се влизаше в широк коридор, заобиколен от всички страни с гишета за разменяне на пари, изпращане на писма и телеграми. Г. Белев, КВА, 41. Билетно гише. Телеграфно гише. Гише за информация.
— Фр. guichet.
ГИШЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от гише; малко гише. Най-после видях аптека и влязох. А то навалица и тук като при лекаря. Само че много гишенца и затова по-лесно върви. Ст. Даскалов, Ст, 1970, бр. 1262, 3.
ГЛАБ, пгабът, пгаба, мн. глйбове, след числ. глйба, м. Диал. Длаб.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛАВА, зват. пгаво, род. мн. (остар.) глав, ж. 1. Най-горна част на човешко тяло или предна част на тялото на животно, където се намират главният мозък, устата и повечето сетивни органи. Никога не се изличава из паметта ми тоя висок, .., с голяма глава и черна рунтава брада человек. Ив. Вазов, Съч. ХП, 160. Беше вече седем часа, когато той влезе в кабинета с дисагите в ръка и с калпака на главата. Ал. Константинов, БГ, 48. Почнало да ръми .. Конете се мъкнат с отпуснати глави и опашки. Д. Га-бе, Н, 8-9. Говореше високият като топола Сакакушев. Другият одобрително кимаше глава. Д. Добревски, БКН, 23. Той беше спрял върху му замисления си поглед и неодобрително и скръбно поклащаше глава. И. Йовков, Ж, 1945, 90. Берете цветя в градина, /.. / плетете венци и китки / да кичим глави и пушки\ Хр. Ботев, Съч. 1929, 7. Га-лунка гърло болело, /та а свекърва лекува/ от зелен гущер главата, от люта змия сърцето. Нар. пес., СбНУ XLIV, 206. Сяка глава свой ум носи. Послов., П. Р. Славейков, БП П, 146. Рибата се вмирисва от главата. Послов. Клюмвам глава отчаяно. А Завъртам глава в знак в знак на отрицание. А Кърпа за глава. Глава на кокошка. Глава на насекомо. Глава на костенурка. Змийска глава. • С числ. бройно или с прил. цял. При сравняване — като мярка за разликата между две височини на хора. Фигурата му стърчеше цяла глава над другите с мощна, но лишена от тромавост стойка на боксьор или гладиатор. Д. Димов, Т, 100. И хорото се залюля от единия край на двора до другия. Сам Хаджи Драган го водеше, на две глави по-висок от другите. Й. Йовков, СЛ, 174. — Драгул е по-нисък, около половин глава е по-нисък от мене. П. Стъ-пов, ЖСН, 41. Брат му порасна с една глава повече от него. • Обр. Като отиде да учи в София, момчето е порасло с цяла глава в общото си развитие и култура. • При клетви обикн. след друго същ. за усилване на проклятието. Уж все формули и постула-ти давате, да ви опустеят главите макар, а тъкмо обратното излиза — хората започват да се съмняват, да разсъждават. Г. Караславов, Избр. съч. П, 182. — Пустият му табиет, да би се опустял и табиета му, и главата му, че ела барем да се допилей, че да ни каже има ли риба, няма ли. Ил. Блъс-ков, ТСР, 15. —Да ти се не видят и книгите, и главата! /I Стесн. Горна страна на тази част от тялото, която е покрита с коса. От някаква болест е окапала косата му и главата му е съвсем плешива. Й. Йовков, Разк. I, 11. Зави се майка, замая —/камък й падна на сърце; / гледа си в очи Чавдара, / във очи черни, големи, / глади му глава къдрава / и ръда клета, та плаче. Хр. Ботев, Съч. 1929, 33.
2. Разг. Главоболие. — Ама казвам ти я — тежка "болест беше, .. Огън, глава, огън, глава. Й. Йовков, Ж, 1945, 249. Контрольорът по качеството Георги Гечев седеше кисело в кабинката си и търсеше „нещо за глава“. О, 1977, кн. 10, 7. Като изкарахме зимата, .., току нападна по нас една редуш-ка... може и по други места да я е имало — нещо като треска, пък не треска; ..; огън малко, па кашлица, па глава. Т. Влайков, Съч. П, 286. Страдам от глава. А Хапчета за глава.
3. Разг. Ум, разсъдък. — Хаджията ли те учи на такъв ум? — Никой не ме учи — аз си имам своя глава! А. Гуляшки, МТС, 178. Отиде [Ирина] в трапезарията и закуси с няколко бисквити и чаша силно кафе. Постепенно главата й се разведри. Д. Димов, Т, 669. — Името не прави человека, а главата. Ив. Вазов, Съч. УП, 35. Ако докторът понякогаж ви хули и укорява, то прави това.. затова, че ви желае добро и че неговата душа е жива, правдолюбива и любяща... Вие не умяхте, не пожелахте да го оцените, но и може ли .. вашата глава да оцени онова, щото е високо и честно! Л. Каравелов, Съч. VIII, 95. Не ще само ръцете да работят, иска и главата. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 315. // Мисловна дейност; ум, ра
