П, 179.
Не плюя срещу вятъра. Разг. Не се противопоставям на някого или нещо, не се противя (обикн. на по-силния), за да не си навлека неприятности. — От малко-малко ако ме тачиш — не плюй срещу вятъра, детко! Не ритай вярата! Н. Хайтов, ПП, 148. — Аз съм по-умен, отколкото мислите, Кадир ефенди .. Срещу вятъра не плюя! Д. Спространов, С, 179.
Обръщам се / обърна се накъдето духа вятъра. Разг. Нагаждам поведението, действията си според създадените обстоятелства и условия с оглед на лична изгода.
Оставям / оставя да ме носи вятъра. Разг. Не проявявам никаква активност, инициатива, приемам нещата каквито са, без да се старая да действам за тяхното изменение или да създавам нещо ново; инертен съм. — Щом всички стават аяни, щом са тръгнали да си сядат на задника — ще седнем и ние. Лошо ли е? На Вели му беше винаги лесно, защото оставяше да го носи вятърът. В. Мутафчиева, ЛСВ И, 199.
Отвява ме / отвее ме вятъра някъде. Разг. Отивам някъде без посока, без цел, неопределено къде. „Да видя и града Ла Плата. А след това кой знае накъде ще ме отвее вятърът.“ Б. Шивачев, ПЮА, 130.
От дъжд на вятър. Разг. Рядко, понякога. Далечни лели и свати, които тя виждаше от дъжд на вятър, варяха в кухнята жито. Л. Стоянов, П, 474. — Ама то не може така! .. От дъжд на вятър се обадиш .. Не пишеш нищо. Ст. Дичев, ЗС II, 291.
Отивам / отида (ще ида, ще отида) на вятър<а>. Разг.; Отивам / отида (ще ида, ще отида) по вятъра. Диал. Похабявам се, пропилявам се, пропадам, загубвам се (ще се похабя, ще се пропилея, ще пропадна, ще се загубя). — Хайде да видим кой ще направи пистолета си пръв! .. От бързината глинените плочки се чупеха, тъкмо свършвахме корпуса и дулото и ни оставаше само спусъка, от бързане счупвахме дулото, всичко отиваше на вятъра и започвахме отначало. Ст. Стратиев, СВМ, 103-104. Ако само една година не плати, лихвата ще набъбне. И тогава всичко ще иде на вятъра. Г. Караславов, Избр. съч. I, 324. — Първом да изкараме черквата — нататък е лесна. Инак, отива пак на вятъра всичко. П. Тодоров, Събр. пр II, 9. Ту пекне слънце, та изгаря всичко, ту изневиделица може да свие някоя хала-градушка, ще очука най-горните снопи и всяко зрънце, отишло по вятъра, ще бъде загуба. Кр. Григоров, РД, 1950, бр. 210, 2.
Отивам <си> / отида <си> на вятъра. Разг. Загивам, погубвам се напразно, безсмислено. „Ще ме ударят .. няма да видя въстанието .. Няма нищо да излезе, ще си отида на вятъра, без да взема участие“. З. Сребров, Избр. разк., 54.
Правя вятър някому. Разг. Хваля, лаская някого.
Пържа яйца на вятъра. Диал. Нищо не правя, занимавам се с празна работа или бездействам.
Сражавам се с вятърни мелници. Книж. Мъча се да преодолея несъществуващи препятствия, боря се с въображаеми пречки.
Хващам / хвана (улавям / уловя) вятъра. Разг. Извършвам нещо безуспешно, напразно, усилията ми не се увенчават с успех. — Ако не ме беше нагорило, щяхте да хванете вятъра — каза готвачът, щом стигна при Васил при дървото. Д. Вълев, 3, 272.
Хвърлям си / хвърля си думите на вятъра; хвърлям / хвърля думи (приказки) на вятъра. Разг. Безуспешно говоря, съветвам някого за нещо или напразно искам от някого нещо. — Да не ми е името Косе, ако не кацна в някой научен институт .. Колегите му се надсмиваха, .. Но Косето не хвърляше думите си на вятъра. ВН, 1965, бр. 4311, 4. Да говориш на Омер бе все едно да хвърляш приказки на вятъра. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 157. — Дошли сте при менека, а добре сте ми дошли, но аз за ангарията не мога да си развалям достлука с Махмуд бей или с Хюсреф паша! Думи на вятъра не хвърлям. А. Христофоров, А, 65.
ВЯ`ТЪРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се движи, работи с помощта на вятър. Ярко изпъкнаха и се пъстрееха червените покриви и белите стени на къщите, .., кръговете на харманите и уединените кули на вятърните мелници с разпънатите си бели крила. Й. Йовков, Ж 1945, 121. В покоя и тишината на летния следобед само вятърната мелница край провлака махаше лениво дървените си крила и на пристава му се струваше, че дочува тяхното старческо пронизително скърцане. П. Вежинов, ДБ, 32. От време на време се мяркат високите железни стълбове и цинковите въртележки на вятърните помпи за вода. Б. Шивачев, ПЮА, 122. Вятърен двигател. Вятърна електрическа централа.
ВЯ`ТЪРНИЦА ж. Диал. Вятърна мелница. Току зад градината, .., като някоя кула се издигаше вятърната мелница на Бодура, .., Дурасийската вятърница. Й. Йовков, ВАХ, 168.
— Друга форма: ве`треница.
ВЯ`ТЪРНИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е лекомислен, непостоянен, несериозен в думи и дела. Кметът беше новак в село: млад, вятърничав мъж, дошъл откъм долината на Марица да управлява ягодовчани. Ив. Хаджимарчев, ОК, 203. От време на време се събирахме у Сотиров. Аз, зетят на Стефан, .., Сандев с любовницата си, една вятърничава мома .. и други млади хора. Ем. Станев, ИК I и II, 349. С лелина си Величка не се погаждаше: тя беше вятърничаво момиче; облече се по градски, острига косите си. Г. Райчев, ЗК, 148. Дядо Либен по своята природа бил човек вятърничав. Л. Каравелов, Съч. II, 113.
2. За думи, изрази, действия и под. — който по своята същност, по своето съдържание е несериозен, лекомислен. Искаше му се да изкрещи, за да му олекне и покаже на Драгул, че това не е негова работа, но син му
