— друг вятър повя. Ст. Загорчинов, ДП, 249.
Един вятър ни вее (носи). Разг. Пренебр. За хора с еднакви недостатъци — едни и същи, еднакви сме.
Завява ме / завее ме вятъра. Разг. Отивам някъде съвсем случайно, без предварително да зная. — Докато ти лежиш в затвора, строежът ще бъде завършен и кой знае на кой обект ще ни завее вятърът. Кл. Цачев, В, 86.
За вятъра дето вее. Разг. Напразно, безполезно, безсмислено.
Имам вятър в главата. 1. Разг. Пренебр. Повърхностен, вятърничав човек съм. 2. Диал. Надувам се, големея се.
Какъв (кой) вятър вее (духа); какъв е вятърът. Разг. Какво е истинското положение, какви са обстоятелствата в момента. — Вземи пример от мене: аз дружех или воювах с гърци, и с франки, и с българи, като държех винаги страната на по-силните и душех кой вятър вее. Ив. Вазов, Съч. XX, 68. Със своя верен кучешки нюх той [турчинът] бързо долови какъв вятър духа в дисциплината на отреда: че при новата обстановка всички отдават голяма почит и доверие на Червенокосия. Ив. Хаджимарчев, ОК, 278. Бонка го посрещна във вестибюла. Той [Дако] изрече още от вратата, преди да разбере какъв е вятърът, преди дори да я погледне: — Добър вечер, Боне… То навън едно проклето време, едно кишаво такова. Г. Райчев, ЗК, 28.
Какъв (кой) вятър духва / духне (задухва / задуха, завява / завее, повява / повее) някъде. Разг. Каква промяна настъпва в положението, какви са промените в обстоятелствата. — Вземи си талимата и бягай оттука, докато не са те сварили агите, че може да отъркалят главата ти в козинявия чувал… Отон разбира кой вятър е повеял и сръгва Григора да се връщат в Дедово. Н. Хайтов, ШГ, 129. — Кога у Ведрово жени са се занимавали с дюлгерлък? А? Какъв вятър завя по нас? А. Гуляшки, МТС, 304.
Какъв (кой) вятър те довея (доведе, завя, отвя, носи) някъде. Обикн. във 2 и 3 л. Разг. Като възклицание за изразяване на неудоволствие или изненада от неочакваното появяване, идване на някого някъде. — Какъв вятър ви отвя насам към Меропа? — изведнъж запита Момчил. Ст. Загорчинов, ДП, 351. Когато изпиха по чаша чай, домакинът покани: — Да чуем сега, драги, какъв вятър те довея насам. Г. Русафов, ИТБД, 103. — Един изпаднал германец е дошел в наше село — какъв вятър го е довел насам, не знам. И. Йовков, ЖС, 205. — Мирчо .. какъв вятър те доведе посред нощ? — зашепна тревожно Янковата майка. Ем. Коралов, ДП, 27.
Какъвто вятър духа. Разг. Каквито условия, обстоятелства съществуват в момента (като предпоставка за някакво действие).
Какъвто вятър завее (задуха, повее). Разг. Каквито условия, обстоятелства ще се създадат (като предпоставка за някакво действие). Руснаците идват отгоре — ще се бием ли срещу тях или ще развяваме бял байрак, .. Какъвто вятър повее, такова знаме ще се възвява. Д. Кисьов, Щ, 194-195.
Който сее вятър (ветрове), буря (бури) жъне (ще жъне). Книж. Който предизвиква вражди, размирици, го постига (ще го постигне) беда. — Ще го открием тоя червен бунтар! .. Който сее вятър, жъне буря, така да знаете! А. Гуляшки, Л, 375.
Кон пърди, вятър вей <гората се люлей>; кон пърди, вятър вей, Димка перо люлей. Диал. Грубо. Употребява се за означаване на празни приказки; бръщолевене. — Ти, Хритка, не разбираш булгаристански. Чичо Петър се обиди. „Ти като разбираш, можеш ли ми каза, какво е: „Кон пърди, вятър вей?“ Ст. Чилингиров, ХНН, 14.
Където ме завее вятъра. Разг. Неопределено къде, където се случи; някъде си.
Лапам вятър. Разг. 1. Нищо не върша, бездействам. 2. В тежко положение съм, нищо не получавам, ощетен съм. — Прехвърли още днес всичките си имоти върху Мина. Па нека Орцето лапа вятър. Г. Белев, ПЕМ, 54.
Ловя вятър<а> <в(с) решето>. Диал. Занимавам се с празни работи, не върша нищо сериозно. — Клетва дадох и клетва взех, защото не съм ловил вятър в решето — започна пак Момчил натъртено. Ст. Загорчинов, ДП, 332. А после пак се запива и пак тръгва по азмаци и баири с пушката и кучето — да лови вятъра. Д. Бозаков, ДС, 53.
На вятъра. Разг. На вятър; за (по) вятър<а>. Диал. Без полза, напразно, напусто. Дядо Либен живял богато, а понякогаж харчил даже и съвсем на вятъра. Л. Каравелов, Съч. II, 38. — Снощната трескавица не беше като тъй на вятър. Ив. Вазов, Съч. XXII, 54. — И как не ти омръзна, бре синко, тази пуста борба, тази пуста критика. Като си помисля що труд, що чудо си изхабил .. и за какво! За вятър. Ал. Константинов, Съч. I, 246. — Който пилее по вятъра народната пара, на съд отива! А. Гуляшки, СВ, 315.
Накъде духа (вее) вятъра. Разг. Каква промяна е настъпила в положението. — Защо пък да не се запишем в ТКЗС-ето? .. — Та виж колко заможни стопани се записаха. Разбраха накъде духа вятърът, с новото се наредиха. А. Гуляшки, МТС, 181-182.
Накъдето (<според> както) духа вятъра. Разг. Съобразно със съществуващите в момента условия, обстоятелства или създалото се положение (с оглед на някакво действие, обикн. за лична изгода).
Накъдето (<според> както) задуха (завее, повее) вятъра. Разг. Съобразно с условията, обстоятелствата, които ще се създадат (с оглед на някакво действие, обикн. за лична изгода).
Направям / направя вятър някому. Обикн. в св. Разг. Похвалвам, поласкавам някого. „Аз наистина трябва да се представя на новия началник. Това ще му направи добро впечатление. Дори и последният простак се чувствува поласкан, когато му направиш вятър“. М. Марчевски,
