младата княгиня, дъщеря на наследствената двоица, .., която е била възприемница на дукинята и на принцеса Александра Кобург. С, 1894, бр. 1507, 1.
ВЪЗПРИЕМЧИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има качеството лесно и бързо да получава възприятия, който е чувствителен към възприятията от обкръжаващата действителност; впечатлителен. За пръв път попадам сред хора от друг един свят, по-примитивен, но детински чист, възприемчив и сърдечен. И не мога да намеря подход към него. Н. Стефанова, РП, 111. Първа се окопити Клара, защото бе най-малко възприемчива към всичко необикновено. Д. Димов, ОС, 92. Тя беше готова да откъсне с малките си крачка главата на червеношийката, .., но се въздържа. Възприемчивото сърце на врабеца усети всичко това. Елин Пелин, Съч. II, 135.
2. Който има способността лесно да възприема, да схваща, да разбира; схватлив. Високо интелигентен и възприемчив, той усвояваше с леснина постните лекции по римското право. СбЦГМГ, 201. Възприемчива натура и с великолепна памет за чутото, Екерман умее да запази в записките си необикновено точно думите и мислите или впечатленията на майстора [Гьоте]. М. Арнаудов, Г, 122. Тя беше образована и възприемчива, но трябваше всичко да й се покаже, да се упъти. Ст. Марков, ДБ, 452.
ВЪЗПРИЕМЧИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Качество, способност на възприемчив. Той е надарен от природата с особена възприемчивост за ония неща от външния свят, които са средства или предмет на неговото художество. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 179. Той [радиоапаратът] стана извор на гордост и веселие за тия прости души [хазяите]. С изумителна възприемчивост те усвоиха малките технически подробности. К. Константинов, ПНП, 41-42. Умението, деятелността, възприемчивостта към новите форми на живота, които така опасно се проявяваха в немюсюлманските поданици, трябваше да се обуздаят. Ст. Дичев, ЗС I, 335. Колкото за мене, аз не помня умът ми някогаш да е работил по-бързо, по-добро и духовната ми възприемчивост да е била по-чувствителна, отколкото в тая вечер. ССГ (превод), 26.
2. Спец. Общо биологично свойство на живия организъм да реагира на нормални (физиологични) и на болестни (патологични) дразнения. За предпазване е необходимо изолиране на болните, отбягване контакт с тях и пр., тъй като възприемчивостта на неболедували е много голяма. Анат. VIII кл, 180.
ВЪЗПРИЕ`Т, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възприема като прил. Който е приет, усвоен и прилаган, спазван от някого или някъде, в някаква среда, колектив като нещо добро, полезно или по силата на традицията. В Рахово имаше други по-първи хора и от гледище на възприетия ред ние трябваше най-напред тях да въведем в Драгиевия дом. А. Гуляшки, ДМС, 37. Възприетата нова система на обучение дава добри резултати. △ Възприетата стратегия на раздържавяване е правилна. △ Тя не се съобрази с възприетия начин на мислене в нейните среди и се ожени за мъж без положение.
ВЪЗПРИИ`МАМ, -аш, несв. (остар.); възприе`ма, -еш, мин. св. възприе`х, прич. мин. страд. възприе`т, св., прех. Възприемам. Человеците, за да могат да видят нещо, нужно е да се образува едно изображение върху една ципица .. в заднята част на окото .. Как мозъкът възприима такива впечатления, ний не знаем. ИЗ 1877, 1881, 4. Такъв характер дадоха на вековната тая черковна борба на българете, .. самите гърци, които не възприимаха да има на полуострова народ и държава, независима от Цариград. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 114. Добри учители не са тези, които са щедри на тамяна да го пушат пред чорбаджиите, да ги прикадяват и да им надигат носа; но тези, които въодушевени от любов към народа си, са строги в изпълнението на своите длъжности и не възприимат да ходят да саладисват каук на тогоз чорбаджия и на оногоз. Г, 1863, бр. 7, 55. възприимам се, възприема се страд. Срещу отхвърлянието .. на една страна на тия [противни] думи, понеже ся възприима основа за съждение на размишленията на другата страна, мисля, че е малко мъчно да ся презрат и отхвърлят само тия неща, които имат толкова голяма важност. Дун., 1876, бр. 1110, 2.
ВЪЗПРИИ`МАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от възприимам и от възприимам се.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪЗПРИЯ`ТИЕ, мн. -ия, ср. 1. Псих. Отражение на непосредствено действащите върху сетивата предмети и явления във формата на цялостни нагледни образи. Възприятията биват няколко вида в зависимост от това, кой от анализаторите играе определяща роля при възприемането на предметите и явленията. От тази гледна точка различаваме следните видове възприятия: зрителни, слухови, обонятелни, вкусови, осезателни, двигателни и други. Псих. XI кл, 37. Няма да бъде преувеличено, ако кажем, че почти всичко, което знаем за заобикалящия ни свят и особено за тела, с които не можем да влезем в непосредствен допир .., се дължи на зрителните ни възприятия. Физ. X кл, 100. Упражненията за възприятие, чувство за разстояние .. и други
