Ефенди] ся възприе и посрещна от училищните епитропи и надзиратели с приличната почест. ЦВ, 1857, бр. 337, 162. Когато в това изложение са показани големите ползи и добрините във военно отношение, които ще произлязат, ако ся възприеме езерото [Девненското] за пристанище, чуждите землемерци във време на разискванията са предпочели пристанището на крайбрежието. Дун., 187о, бр. 1051, 1.
◇ Възприемам / възприема труд<а>*. Остар. Книж. Обикн. в св. Със следв. изр. със съюз да. Заемам се с нещо. Възприях труд да съставя тая Писменица на славянския или по-добре на църковнославянския язик. Ив. Момчилов, ПСЕ, VIII. Възприехме труда да улесним изданието [на Български книжици] до свършеванието на годината им. СбПер. п I, 65.
— Други (остар.) форми: възприи`мам, восприемам и восприи`мам.
ВЪЗПРИЕ`МАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от възприемам и от възприемам се. Отразеният от стената звук може да се чуе отделно от произведения направо от източника, ако между моментите на възприемането на двата звука има интервал най-малко 0,1 сек. Физ. X кл, 1951, 23. Нито една мисъл, фраза, слово, препинателен знак на авторския текст не трябва да бъдат в актьорското изпълнение смачкани, .., затъмнени за възприемането на зрителя. Н. Лилиев, Съч. III, 282.
ВЪЗПРИЕМА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн, -лни, прил. Който има свойството да получава възприятия, чрез който се получават възприятия. Брехт установява такъв контакт със зрителната зала, че той винаги зарежда нейния интерес и внимание, държи я в напрежение и раздвижва нейния възприемателен апарат до най-висока степен. ЛФ, 1957, бр. 31, 4. Сетивните нерви започват с възприемателни органи — рецептори. Те възприемат дразненията. Анат. VIII кл, 13. Акустиката .. обяснява условията, при които съществува звукът: източник, среда за разпространение и възприемателен орган (ухо). Пеене VIII кл, 12.
ВЪЗПРИЕ`МВАМ, -аш, несв.; възприе`мна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възприе`мнат, св., прех. Остар. Възприемам (в 3, 4, 5, 6 и 8 знач.). Цветето на сяка нова пролет възприемва пак своята красота, от която го лишава зимата. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 80. Онези, които ся стараят да достигнат високи чинове или да увеличат властта и влиянието си, нека ся приготвят да възприемнат големите отговорности, които ги чакат. ИЗ 1874-1882, 61. Бодуин наместо да възприемне с радост българския посланик, защото от това щеше да придобие едно силно царство за приятел, го прие твърде горделиво. М 1857, 116. Тъй той [славянинът] ся видя принуден да ся откаже от патриархическия си живот и да възприемне рабския. ДЗ, 1868, бр. 16, 62. Силите, ако желаят искрено да уталожат и възобновят Изтока, .., трябва да възприемнат морално задължение, за да измислят по-практически средства. ДЗ, 1868, бр. 8, 31. възприемвам се, възприемна се страд. А у растенията: хранителният им сок, който те приемат от земята, възприемва се чрез корена им. В. Берон, ЕИ, 4.
ВЪЗПРИЕ`МВАНЕ, ср. Остар. Отгл. същ. от възприемвам и от възприемвам се; възприемане. У животните стомахът служи за смилането на ястието; окото за гледането, белият дроб за възприемването на животворителний воздух и проч. В. Берон, ЕИ, 3.
ВЪЗПРИЕ`МВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възприемване. Радан самси с голяма почет го приел и той от това възприемвание разсъдил за безопасност на живота си с отрова да лиши Радана от живот и воеводство. П. Р. Славейков, СК, 156.
ВЪЗПРИЕМЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който лесно може да се възприема, схваща, разбира. На децата повече да се показва и то в достъпен възприемлив вид. Ем. Жечев, Б, 216.
2. Остар. Възприемчив (Ст. Младенов, БТР).
ВЪЗПРИЕМЛИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Качество на възприемлив. Без възприемливостта на младите и без техните безкористни стремления към улучшенията; .. — без сичко това живота би бил твърде монотонен. СбПер. п I, 100.
ВЪЗПРИЕ`МНА. Вж. възприемвам.
ВЪЗПРИЕ`МНИК, мн. -ци, м. 1. Църк. Кръстник. Николчо бил воведен в християнското стадо, както видяхме вече из разказа на самата родителница, от поп Ивана Славея, а негов възприемник станал Никола Искрата. Л. Каравелов, Съч. VII, 18. А някои си историци искат да кажат, какво Арсений бил възприемник (кръстник) на двете царчета. У, 1871, бр. 7, 122. За упътование в новий живот на кръстений дават възприемници — кръстник и кръстница, които го приимат от къпалника на свое поръчителство. Д. Манчев, НН (превод), 140.
2. Индив. Приемник, продължител. Вече подир Пушкина, възприемниците на неговите завети — Тургенев, Толстой, Достоевски, Мински и др. са проникнали и подхванали по-основно тая характерна особеност на руския народен дух. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 94.
ВЪЗПРИЕ`МНИЦА ж. Църк. Жена възприемник (в 1 знач.); кръстница. Днес в Пелешкия дворец е станало кръщението на
