откри, че я обича, обаче, преди да стори това, всички знаеха, че той е влюбен в нея. И всякога, когато почваше да говори за нея, другарите му казваха: „Даскале, ти си глътнал въдицата.“Елин Пелин, Съч. I, 137. 2. Измамвам се, оставям се да ме подведат. — Усетила е, че има пълен портфейл, това е усетила… И той като всеки стар глупак веднага глътна въдицата. П. Вежинов, БГ, 177. Когато мъжете излязоха от спалнята, лицето на Калъчев светеше, а Бобев се усмихваше снизходително. Невяна реши, че и този път мъжът й е лапнал някоя въдица. Ем. Манов, ДСР, 269.
Хващам се / хвана се (улавям се / уловя се, ловя се) на въдицата; хващам се / хвана се (улавям се / уловя се, ловя се) на някаква (нечия) въдица. Разг. Оставям се да бъда подведен, защото не разбирам, че ме лъжат. — Ние мислехме, че само тебе не може да прилъже. Ама и ти се хвана на въдицата му. Ст. Даскалов, ЕС, 7. Започнах да се чувствувам истински ахмак, дето се улових на въдицата. В. Мутафчиева, СД, 389. — Аз в Турция? Какво да правя там? Да слугувам на чорбаджиите, когато тук съм си господар? На въдицата на ходжите не се ловя. С, 1954, кн. 3, 95. Деяна… Мръсник… Срам го било да му стане зет, а не го беше срам да го залъгва с дъщеря си, за да му работи за трима… Не, Казакът не би се хванал на тази чорбаджийска въдица, ако да не се лъжеше с изгорената ръка на Кина… Г. Караславов, СИ, 115.
Хвърлям / хвърля (пускам, пущам / пусна) въдица<та> някому. Разг. 1. Подвеждам някого да извърши или да каже нещо, обикн. нередно, което да използвам после срещу него. — А бе, гледам го аз тоя челяк, все към мен зяпа и ми се хили, а то, виждате ли, каква била работата: хвърлял ми е въдицата, дано изтърва някоя артък приказка, та да я съобщи после в Москва. Св. Минков, РТК, 159. Врагът ми хвърли въдица: / с предателство живота да платя. Бл. Димитрова, Л, 152. 2. Старая се да предизвикам у някого интерес към себе си, желание да започне да ме задиря. Оная простачка се опита да хвърли въдицата и на Мандаджиев. Той изкара два-три танца с нея, макар да накуцваше… К. Калчев, Ст, 191.
ВЪДИЧА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който лови риба с въдица. Особеният мирис на вода и риба идва от брега, където рибарите прибират дневния си улов. На тяхна смяна застават въдичарите. С. Северняк, ОНК, 82. Беше един от най-обещаващите дни за риболов с въдица и с мрежа. Но где се беше скрила рибата, та не се обаждаше нито на въдичари, нито на мрежари? Д. Калфов, КР, 21. Само Илия беше донесъл въдицата си — от другарите си той беше най-страстният и запален въдичар. Д. Спространов, С, 136. Той [професорът] уважаваше други качества у своите познати и приятели. А въдичарите считаше за граждани от по-висша категория, независимо от мястото, което заемат в обществото. Т. Данаилов, РВ, 4.
ВЪДИЧА`РКА ж. Жена въдичар.
ВЪДИЧА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до въдичар. След малко [Мери] донесе чудесна въдичарска пръчка в платнен калъф заедно с цяла кутия риболовни принадлежности. Св. Минков, Избр. пр, 269. Той умееше да приготвя различни въдичарски потреби: тръстикови прътове, тапи, оловени тежести. Д. Калфов, ИТШ, 37. А въдичарите считаше [професорът] за граждани от по-висша категория, .. И дружеше с тях като с равни. Впрочем такива отношения са нещо обикновено за въдичарските среди. Т. Данаилов, РВ, 4.
ВЪДИЧА`РСТВО, мн. няма, ср. Ловене на риба с въдица като занимание или спорт. Има ли по-привлекателна почивка от въдичарството. Седнеш и чакаш да клъвне. А. Станоев, П, 91. — Иванов… Моля ви, ако разбирате, да ми дадете няколко съвета по въдичарство. ЛР, 1979, кн. 2, 35.
ВЪ`ДИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от въдица. В промислово отношение те [смаридите] стоят наравно със спаридовите риби — .. Ловят се предимно с трал и по-малко със сетки или въдични уреди. Пр, 1953, кн. 6, 80.
ВЪ`ДИЧКА ж. Умал. от въдица (в 1, 2 и 4 знач.). „Трябва да причакаш някой път на гарата нашия Димо, за да видиш какво се казва риба! Една въдичка, една нищо и никаква кукичка, но срещу пет ваши мрежи излиза!…“ Д. Калфов, КР, 64. Чакано с часове, в този миг то [рибето] е толкова мило на въдичаря, че той нарочно го откача бавно от въдичката, за да го разгледа по-добре. С. Северняк, ОНК, 82. Може би зидарят ще му бъде полезен — ще му подхвърли една златна въдичка и Цветко ще му помогне да надникне в живота на гемиджиите. Д. Спространов, С, 157. Нямаше обща цел, нито общ интерес [в колектива], .. Измисляха разни съревнования, за да ни сплотят: .. Само моите хитруши не се хващаха на такива въдички. Бл. Димитрова, ПКС, 21.
ВЪДРУЗЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Забия, побия (знаме). Как тъй .. това врождено чувство у нас към доброто .. не е досега победило, стъпкало злините и не е въдрузило над нихний труп своето тържествуяще знамя? СбПер. п, 141. И твоят ред дойде, венчаний геройо / със лаври при Скопие, при Ниш и Страцин, / да въдрузиш трябва и знамето свое / над Шпрея с вика си балкански боен: / „Напред към Берлин!“ Д. Полянов, Избр. ст, 61. въдрузя се страд.
— От рус. водрузить.
