ред. Г. Стаматов, Разк. II, 139. Помощник-командирът наблюдаваше усмихнат и развълнуван тая гледка, после, като размаха ръце, въдвори отново тишина. П. Вежинов, ЗЧР, 252. Целта на „общото дело“ е не само да премахне насилническите режими и да въдвори режима на „свобода и законност“, но и да се поведе „здрава“ икономическа и „справедлива“ финансова политика. Г. Георгиев, Избр. пр, 184. И само тоя съюз е в състояние да въдвори истинна свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо. Хр. Ботев, Съч., 1929, 182. въдворявам се, въдворя се страд.
ВЪДВОРЯ`ВАМ СЕ несв.; въдворя` се св., непрех. Книж. Наставам, настъпвам; установявам се. Жестът ми трябва да е бил достатъчно красноречив, защото мълчанието се въдвори тутакси. Б. Райнов, ТП, 240. Гимназията трябва да бъде образцова във всяко отношение. А там, където властвува образцовост, се въдворява скуката. Бл. Димитрова, ОтОт, 20. По лицата им личеше, че между тях беше се въдворило пълно съгласие. Й. Йовков, ПГ, 200. Сегиз-тогиз някой се обаждаше и кажеше нещо, па пак се въдворяваше тишината в колата. Ив. Вазов, Съч. XXV, 184. Свободата се явява крепка и плодотворна там, дето е възникнала и се е въдворила под двойното влияние на една нужда и на едно съпротивление. К. Величков, ПССъч. VIII, 29.
◇ Въдворявам на местожителство. Книж. Заставям някого да отиде да живее в определено населено място като наказателна мярка; изселвам, интернирам. Тръгнал някой си Стефанаки Савов .. по белослатинските села да агитира за някой си Драган Цанков .. Много хубаво е постъпило почитаемото правителство, като се е разпоредило да пипнат тоя синчага за яката и да го въдворят на местожителство. Ал. Константинов, Съч. I, 46.
Въдворявам във владение. Остар. Книж. Въвеждам повторно, отново във владение. Въпросът бе крайно деликатен, защото ако правителството се заемеше да въдвори турските бежанци във владение, българското население можеше да се възбунтува. С. Радев, ССБ I, 173. Турските бежанци .. търсеха намесата на Европа, за да бъдат въдворени във владение на своите заграбени имоти в България. С. Радев, ССБ I, 225.
— Друга (остар. книж.) форма: водворя`вам.
ВЪДВОРЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от въдворявам и от въдворявам се; установяване. България заприлича вече на руска провинция. Опитът с пълномощията бе се завършил с въдворяването на един полицейски режим, при който личността на княза се губеше зад униформата на Ремлингена. С. Радев, ССБ I, 328.
ВЪ`ДЕНЕ ср. Отгл. същ. от въдя и от въдя се; развъждане. Свилени буби хранят навсякъде по България, но средище на това въдене са Търновско и Одринско. Ч, 1875, бр. 8, 376. Селянете и колибарете се поминоват повечето с орачество и с въдене добитък. Д. Манчев, БЕ II, 66.
ВЪ`ДИЦА ж. 1. Уред за ловене на риба, който се състои от метална кукичка със заострен край, прикачена със здрава нишка на дълъг гъвкав прът. До брега на реката .. бае Ради и Трендафилчо Жълтия .. седят с въдици в ръце и ловят риба. Елин Пелин, Съч. IV, 188. Зад една стара върба се беше потулило момче с въдица. Тъкмо когато минавахме, то дръпна пръчката нагоре и измъкна една голяма сребърна риба. А. Каралийчев, ПД, 211. Вълна вълните с шум преваря, / а на брегът ронлив, / отпуснал въдица рибаря / се взира мълчалив. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 22-23.
2. Металната кукичка на този уред. Много беше патил старият сом, .. Колко пъти беше се отървал от явна смърт! По устата си имаше нанизани като обеци десетина въдици, а кожата на гърба му беше прошарена от безброй драскотини и заздравели рани. Д. Калфов, КР, 7. И първият въпрос, който им зададе, ..: какво е станало с рибарските му прътове и кошничката му, макарите и кутийките му с въдици и влакна. Д. Калфов, Избр. разк., 108.
3. Диал. Вид кука със заострен край, използвана при ръчното ушиване на дрехи за закачане на предмета, който се шие, за да не се измества. Бе си набавил голям напръстник, имаше и въдица. Приседне на одъра, усуче кълчищен конец, закачи дрехата в единия край с въдицата, подвие я под дясното коляно и почне да кърпи. Кр. Григоров, ТГ, 7-8. Хаджи Генчо земе напърстека си, иглата си, въдицата си и своите стари шалваре. Л. Каравелов, Съч. II, 6.
4. Прен. Ловък, хитър начин на постъпване, чрез който се цели да се уличи някой в нещо или да се постигне нещо изгодно, някакви облаги; уловка. Трябваше да изминат само 17 месеци, откато те [деребейчетата] поеха властта, за да докажат, че всичките им тия проповеди са били само подли въдици за ловение риба в мътна вода. Пряп., 1903, бр. 82, 3. Ни сам войводата, това го всякой знай, / друг път, ни другите апостоли такова / са проповядвали… То въдица е нова! / Бъхти се, отърви поробений народ / от стар, а го вмъкни отново в друг хомот! П. П. Славейков, Събр. съч. III, 72.
◇ Лапвам / лапна (глътвам / глътна, захапвам / захапя, налапвам / налапам) въдицата. Разг. 1. Изведнъж силно се влюбвам, увличам се по някого. А младата му [на инженера] жена дотолкова глътна въдицата по светлоокия архитект, че стана за смях. Бл. Димитрова, ПКС, 344. — Запознах се с едно момиче, и то веднага лапна въдицата. П. Вежинов, ДВ, 117. Той твърде добре помни минутата, когато за пръв път й
