ВТОРА`ЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вторача като прил. За очи, поглед — който е напрегнат, съсредоточен в една точка, неподвижен; втренчен, впит. Той не снемаше вторачения си поглед от нея. Ив. Вазов, Съч. XII, 190. Той се вгледа в това изгаснало и безжизнено лице, забеляза вторачения поглед и това чудно умиление, което беше застинало на него. Й. Йовков, ПК, 104. Аника сияеще. Тя винаги сияе. Но вторачените й еленови очи пак само светят, а не топлят. А. Страшимиров, Съч. V, 159.
ВТОРА`ЧЕНО нареч. С напрегнат, настойчив, съсредоточен в една точка поглед; втренчено. Той се обърна към Голям Борован и го загледа остро, вторачено. Д. Ангелов, ЖС, 617. — Мамо, баба умря! — .. За миг мама ме погледна вторачено и току изведнъж изпищя. Г. Белев, ПЕМ, 33. Тя усети парещата му ръка и вторачено се вгледа в очите му. А. Гуляшки, МТС, 96.
— Друга (остар. и диал.) форма: второ`чено.
ВТОРА`ЧЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от вторачен; втренченост.
ВТО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, числ. поредно. Диал. Втори. Аврам се върна, та си погледна, — / два бели овни Господ му даде. / Аврам се пусна, овен да фати, / не му се даде да го заколе, / .. / Аврам се пусна по вторен овен, / та го заколе. Нар. пес., СбНУ X, 12. Малко, брате, я задрема, / голем сън я посъни: / как идеха до три змии, / първа змие как иде кон да ми фати; / вторна змие на мен иде, / на мен иде да ме губи. Нар. пес., СбНУ X, 88.
ВТО`РЕНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вторя и от вторя се; повтаряне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТО`РИ, -а, -о, мн. -и и (съкр. остар. и диал.) втор, -а, -о, мн. -и, числ. поредно. 1. Който следва, идва след първия в поредица от предмети или явления. И гръмна първата пушка. Гръма с гръм посрещна първият хълм и през дола с рев го предаде на втория, с ръмжение го поема третият. Ал. Константинов, Съч. I, 256. Матаке втори път почерпи и веселието още повече се засили. Й. Йовков, ВАХ, 37. Късно през пролетта Султана роди второто си дете. Д. Талев, ЖС, 98. Този, който вървеше втор, направи по-дълга крачка и нещо тихо пошушна на другаря си. П. Вежинов, НС, 197. Лион, .. чуто вит днес от фабриките си, .. смята ся като втор град на Франца с повече от 200 хил. жителе. Ив. Богоров, КГ, 111. Ученик от втори клас. △ Сега е втората половина на март. △ Второ издание на книгата. △ Втори брак. Втора реколта. Втори етаж. Втора страница. • Към име на владетел или висше духовно лице — за отличаване от предходния със същото име. Иван Асен Втори. Екатерина Втора. Папа Пий Втори. // Грам. За спрежение, склонение и др. — който има парадигма от форми, различна от формите на други думи от същата част на речта, подредена в науката след друга парадигма, определена като първа. Колко и какви глаголи има на пръво, второ и трете спряжение? ЦВ, 1856, бр. 317, 101.
2. Друг, подобен на първия. Що да видиш? Цял Сопот пламнал! Гори като цигарена книга. Ето ти втора Клисура… Ив. Вазов, Съч. IX, 44. Пощенският чиновник, който преди петнадесетина години мечтаеше да стане втори Яворов, признаваше вече, че отдавна не се интересува от художествена литература. Г. Караславов, Избр. съч. II, 45. — Имам зер, като мойто вино надали ще има второ в Шумен. Ил. Блъсков, ПБ I, 64. // Който замества истинския. — Не бой се, клета душице. Ела при мене! .. Аз ще ти стана втора майчица. А. Каралийчев, ПС, 112. Най-много е стоял в България, прилегнала му на сърцето тая земя, обикнал я като второ отечество. Ив. Вазов, Съч. IX, 128.
3. Който става, извършва се отново; повторен. Ако не бяха се наложили реорганизации в обединението, щеше да останеш в Мадрид втори мандат. В. Пламенов, ПА, 108. При второто отиване при Алкалай ние вече бяхме изоставили комплиментите и исканията ни звучаха твърде сурово. Най-после чорбаджията бе принуден да изгради трапезарията. М. Гръбчева, ВИН, 68. Малко нещо ли е това, да снемеш изведнаж от плещите си бремето на годините, да погребеш старостта си на операционната маса и да заживееш безгрижните дни на една втора младост, след като имаш вече жизнения опит на миналото? Св. Минков, БФ, 33. Законът се прие на второ четене.
4. Който не е основният, най-същественият или най-добрият; второстепенен. Идеята, че тоя господин можеше да им стане другар че щеше да остави него на втори план във вниманието на девойката .. го докарваше до полуда. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 24. Ази са трудя давно го настаня [Ботев] в Александрия за втори учител. АНГ I, 288. Второ качество цигари.
5. Като вмет. дума второ. Книж. При изброяване, изреждане в писмено или устно изложение — на следващото по ред място след първото; след това, после. — По вашите места има тук-таме по някоя кория, задържа влагата и вятъра, а при нас всичко е равно като тепсия. Това едно. Второ: ние сме ново стопанство, ново домакинство правим. А. Гуляшки, СВ, 308. Зараждането на българския туризъм се дължи главно на две причини: първо, на чуждото влияние, подражаване на напредналите народи и, второ, на чисто вътрешни подтици. П. Делирадев, В, 1.
6. Като същ. вторият м., втората ж., второто
