ВТИ`ЧАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от втичам и от втичам се. Началото на канала при водохващането или главният възел трябва да се проектира така, че да се осигури втичането на необходимите водни количества и да не се допускат пакости. В. Фильов и др., ХК, 20.
ВТИ`ЧАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от втичам се; затичане1.
ВТИЩ м. Диал. Втища.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВТИ`ЩА ж. Диал. 1. Копринена буба; втищ, втище. — Вестник някой си от Австрия казува, че .. коприната не ще веке да ся вади от втищите, ами от листата, които ги хранят. ЦВ, 1857, бр. 323, 118. Не съм втища, да седя все скрита. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 174.
2. Пашкул; втищ, втище (Т. Панчев. РБЯд).
ВТИ`ЩЕ ср. Диал. Втища, втищ.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТИ`ЩЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до втища, втищ; бубен. Жена ми беше покъртила да й взема втищено семе да храни за коприна. М. Кънчев, В, 217.
ВТОПЯ`. Вж. втопявам.
ВТОПЯ`ВАМ, -аш, несв.; втопя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Натопявам, потопявам. Иди на реката и си втопи опашката във водата — рибата сама ще се налови по нея. Т. Икономов, ЧПГ, 3. Някогаш им даваха [на Мария и баща й] с роптание малко сух хляб, когото тии втопяваха във вода, .. и това им беше обедът. X. Пашов и др., ЦП (превод), 44. втопявам се, втопя се страд.
ВТОПЯ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от втопявам и от втопявам се; натопяване, потопяване.
ВТОР. Вж. втори.
ВТОРА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Дете или добиче във втората година.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТОРА`Ч м. Диал. Въторач.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВТОРА`ЧА. Вж. вторачвам и вторачам.
ВТОРА`ЧАМ, -аш, несв. (диал.); втора`ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Вторачвам. Черните му вежди и дългата му златна коса, слисаха събранието, ..; сичките жени от палата вторачаха своите удивлени погледи. Ив. Адженов, ВК (превод), 12.
ВТОРА`ЧАМ СЕ несв. (диал.); втора`ча се св., непрех. Вторачвам се. Едвам сега от няколко време насам зе .. да са проявяват светилата небесни, по които, за да направя и аз откритията си, трябаше млого да зяпам и да са вторачам. П. Р. Славейков, СКНГ, 4.
— Друга (остар. и диал.) форма: второ`чам.
ВТОРА`ЧАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вторачам и от вторачам се; вторачване.
— Друга (остар. и диал.) форма: второ`чане.
ВТОРА`ЧВАМ, -аш, несв.; втора`ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. В съчет. с очи, поглед. Спирам напрегнато, настойчиво и продължително (очи, поглед) върху някого или нещо; втренчвам, впервам, впивам1. Той почака, сетне вторачи погледа си в нейните подивели от ужас очи с такава сила, че Галилеица млъкна и го загледа с отворена уста. Ц. Лачева, СА, 19. С каква тревога тя вторачваше очи в осветените прозорци на измилелия бащин дом! Ив. Вазов, Съч. XXVII, 71. Той като че разбра мисълта ми, та бързо вдигна очи и ги вторачи в мене. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 15. Вторачих очите си къде пътя, който водеше от града. Ил. Блъсков, ДБ, 6. • Обр. Не по-малко сме пак уверени, че В. черква ще вторачи доброто свое внимание и на някои от свещениците. Г, 1863, бр. 8, 57.
ВТОРА`ЧВАМ СЕ несв.; втора`ча се св., непрех. Обикн. с предл. в. Заглеждам се напрегнато, настойчиво, продължително някъде, в някого или нещо; втренчвам се. Станка се извърна към своята приятелка и се вторачи в нея. Гледаше я, сякаш й бе непозната. Г. Караславов, ОХ III, 264-265. Дръпна телеграмата от ръцете й. Разтвори я .. и се вторачи в нея. Б. Несторов, АР, 215. Сетне жената се отскубна, почна да гледа диво хората, вторачваше се в лицата, все непознати за нея. И. Радичков, ГП, 31. Той сядаше до огнището на стола, вторачваше се някъде и не шаваше. Елин Пелин, Съч. III, 173. // За очи, поглед — спирам се напрегнато, настойчиво и продължително върху някого, нещо; втренчвам се, впервам се, впивам се. Общият страх и тревогата на родителите й и та сестрите й бяха пронизали цялото тяло на девойката. Тя посърна, отслабна и очите й се вторачваха грижовно в хората. Тя стана сериозна и разсъдлива не за годините си. Г. Караславов, Т, 70. Децата бързо стихваха. Погледите им се отлепваха от прозорците и се вторачваха в сладкодумния разказвач. Г. Русафов, ИТБД, 62.
— Друга (остар. и диал.) форма: второ`чвам.
ВТОРА`ЧВАНЕ ср. Отгл. същ. от вторачвам и от вторачвам се; втренчване, впиване1. След продължително вторачване стори му се, че вижда силуета на прав човек и думите като че ли се откъсваха от неговата сянка. Кр. Велков, СБ, 62.
— Друга (остар. и диал.) форма: второ`чване.
ВТОРА`ЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от вторак.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
