Стрина Венковица я учеше на всякаква работа — и да преде, и да шие. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 170. Ще дойдат всякакви хора, и прости, и по-знатни. Елин Пелин, Съч. IV, 46. В моята мала градинка / доста е мене, що имам: / всякакви ружи шарени, / шарени жълто, алени. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 939. — Каква наслада / намираш, .., / в нелепо, в неразумно, .., / въвиране под всякакви опашки, — / магарешки, катърски, конски? Ст. Михайлов, СБ, 79. По всякакъв начин. // В съчет. със събир. име. Който се състои от много, от различни възможни видове; всевъзможен, разнообразен, различен. Купуваше се в големи количества брашно и сол, също и всякаква друга храна, която можеше да се пази за по-дълго време. Д. Талев, И, 501.
2. След глаголи, означаващи премахване, загуба, липса на нещо и под. Безразлично какъв, без значение какъв; какъвто и да е. По нежната кожа на лицето й, лишено от всякакъв грим, се разливаше руменина. Й. Йовков, ВАХ, 47. Скоро се изгуби всякакъв признак от пътеки. Ив. Вазов, Съч. XVII, 68. Думите бяха изгубили всякакво значение и аз разправях монотонно и безцветно. Хр. Смирненски, Съч. III, 225. Тези личности искат .. да се избавят от всякакъв контрол, както са избавени от всякаква отговорност. Г. Кирков, Избр. пр I, 81.
3. Като сказ. опред. Разг. Който има различни, обикновено отрицателни качества, който е с много, обикн. отрицателни качества. Данчо Данев може да е всякакъв, но специално за Слановски имаше пълно право. В. Нешков, Н, 8. Пък и още нещо искам да ви кажа още от самото начало — баща ти и ти може да сте всякакви, но преди всичко трябва да сте били човеци. С. Северняк, П, 236. Наивната „Балканска зора“! Толкова е наивна, че никак не й се ще дори да помисли, че подир всяка зора идва денят. А денят е всякакъв. К. Странджев, ЖБ, 88.
II. Вместо същ. всякакви мн. Разг. Обикн. неодобр. Най-различни хора (животни, предмети, прояви). — Оня въртоглав даскал пуснал едно писмо за нашата госпожица .. — Когато човек има дъщеря за женене всякакви идват. Ем. Станев, ИК I, 183-184. — И добитъкът, и той е като хората. Има ги всякаквиви! — въздъхна Елисей. Ил. Волен, МДС, 158. всякакво ср. Диал. Всичко. — Вий нали всички, и за обич, и за омраза при нея тичате. Всякакво й иде отръки. П. Тодоров, Събр. пр II, 305.
◇ Минавам / мина (преминавам / премина, прехвърлям / прехвърля) всякаква граница. 1. Прекалявам в постъпките си или в думите си. — Вие преминавате всякакви граници! Не говоря само за момичето, а и за дъжда! А. Наковски, БС, 35. 2. Ставам прекален. — Дързостта на тоя тип минава всякаква граница!… не мога да го понасям. Д. Димов, ЖСМ, 44.
Минават ми всякакви. Разг. Отнасям се отстъпчиво, непридирчиво към всичко. — Гледайте нещо да не е изтаманено, верицата ви! И само някой да си не помисли, че на Яхя бей минават всякакви: на гърба си имам очи. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 177.
Под всякаква критика. С много лошо качество, на много ниско равнище. Хигиената в жилищата .. е под всякаква критика. РД, 1950, бр. 207, 3.
— Друга (остар., сега простонар.) форма: ся`какъв.
ВСЯ`КАМ1, -аш, несв., непрех. Диал. Мисля, предполагам; сякам1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВСЯ`КАМ2, аш, несв., прех. Диал. Удрям кремък с огниво, за да излезе искра; сякам2. всякам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВСЯ`КАМ СЕ, -аш се; вся`кна се, -еш се, мин. св. вся`кнах се, прич. мин. страд. всякнат, несв., непрех. Диал. За луна — нащърбявам се.
ВСЯ`КА МИ СЕ несв.; вся`кне ми се св., непрех. Диал. Само в съчет.: Всякна ми се душа. Диал. Съвзех се след силна уплаха. Всякна ми се месечината. Диал. 1. Съвзех се след силна уплаха. 2. Имах успех в нещо, сполучих в нещо.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВСЯ`КАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от всякам1 и от всякам се.; сякане1.
ВСЯ`КАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от всякам2 и от всякам се; сякане2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВСЯ`КАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от всякам се; нащърбяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВСЯ`КАЯ. Само в съчет. Всякая всячина. Остар. Книж. Пренебр. Без подбор, всякакви, каквито и да са. — Ще правим патриоти всякая всячина — тъй ли? Да поканим тогаз и Кръстевича. А. Страшимиров, А, 216.
— От рус.
ВСЯ`КНА СЕ. Вж. всякам се.
ВСЯ`КОГА нареч. 1. Всеки път, при всеки случай; винаги. Противоп. никога. Старецът всякога срещаше Павел с бащинска радост и милостивост. Елин Пелин, Съч. III, 19. Докторът се втурна в стаята бурно, както всякога. Ив. Вазов, Съч. XXII, 78. Станала, както всякога, по-ранко, стрина Венковица е зела да дои вънка кравата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 213. Прочетете пак, повторете еще един път прочетеното. Всякога вий ще намерите нещо ново, което ви интересува. С. Бобчев, ПОС (превод), 320. Принципът е един за всякога и за всички. Й. Попов, ИЖП, 49. // Постоянно, без изключение; винаги. Противоп. никога. От училището поп Дочо всякога си отиваше у дома. Й. Йовков, Ж 1945, 150. Тя си е научена на самотията. Та и сега нали май всякога
