въвеждане на изречение, в което се преценява, коментира реалността на някакъв факт или реалният резултат, реалната полза или причина за нещо; в последна сметка, в крайна сметка. Всъщност кога се видяхме за последен път, мили приятелю? Преди осем години или преди осемнадесет? Ем. Манов, ПС, 5. Скорецът стоеше на клонката замислен, мълчалив като никога. Всъщност не сгреши ли, дето остана тук — сам, без никакъв другар? П. Бобев, ГЕ, 33. Всъщност защо бързах да дойда?
ВСЯ`ВАМ, -аш, несв.; все`я, -е`еш, мин. св. вся`х и все`ях, прич. мин. св. деят. вся`л, -а, -о, мн. все`ли и все`ял, прич. мин. страд. вся`н, -а, -о, мн. все`ни и все`ян, вся`т, -а, -о, мн. все`ти, св., прех. 1. Ставам причина да се появи у някого някакво чувство; вдъхвам, внушавам, пораждам. Погледът му всяваше ужас — толкова жестока сила се съдържаше в него. З. Сребров, Избр. разк., 143. Не страх в сърцата на словаците са всявали труповете на техните сънародници, а свещен гняв и желязна воля за мъст и за борба до пълна победа… Г. Караславов, Избр. съч. III, 274. „Бих се постарала да всея братска любов и мир между народите.“ О. Василев, ЖБ, 311.
2. Предизвиквам някакво състояние (обикн. смут, объркване, безредие); причинявам, създавам. Околийският се обърна и диво го изгледа. — Няма да позволя да стане касапница, да вдигнете трибуни, да лаете и да всявате безредица! Ем. Станев, ИК I и II, 123. Към тях, разтревожен, бързаше Тодор. — Другарю командир, към нас идва войска .. — Спокойно — предупреди го Руменов, овладял своята изненада. — Да не всеем паника — посочи той заспалите. X. Русев, ПС, 214. Привържениците на унията са за него изроди, които са продали съвестта си и за лични облаги, работят да всеят разцепление в народа си. К. Величков, ПССъч. VIII, 268.
3. Диал. Сея в нещо, посявам (Н. Геров, РБЯ). всявам се, всея се страд. Шест издайници били разстреляни от нелегалните, за да се всее респект сред слабоволните. Ал. Гетман, ВС, 94.
ВСЯ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от всявам и от всявам се.
ВСЯ`ВГА. Вж. сявга.
ВСЯ`ВГАШЕН. Вж. сявгашен.
ВСЯ`ГАМ, -аш, несв.; всегна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Протягам, пъхам ръка да хвана, взема нещо от някъде; бъркам, посягам, всягвам.
— Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВСЯ`ГАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от всягам; всягване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВСЯ`ГВАМ, -аш, несв.; все`гна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Всягам. — Бръже, скоро, стар бабайко! / Я всегни ми в пазуа, / та извади люта змия. Нар. пес, СбНУ XXXIX, 267.
ВСЯ`ГВАМ СЕ несв.; все`гна се св., непрех. Диал. Всягвам, всягам. Ой тя тебе, Марко Кралевитий, / я се всегни в дясно обуване, / там си има потайно оруже. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 172.
ВСЯ`ГВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от всягвам и от всягвам се; всягане.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВСЯК само м., обобщ. местоим. Остар. 1. Вместо прил. Всеки. Всяк ден раздават храна на сиромасите. ЦВ, 1856, бр. 319, 107. Охолнийт и от всяк труд свободен человек ходи да търси малко чист въздух и здраве на поле, а после ся пак връща в големите градища, за да потреби плодът. М. Балабанов, ДБ (превод), 11.
II. Вместо същ. Всеки. Советованието не е толко лесно, ако и да сякаме, че всяк може да советува другите и да им дава ум. С. Доброплодни, П, 89. В зиналата яма ще влезне всяк самин. В. Марковски, СМ, 177.
ВСЯ`КАК нареч. 1. По всеки възможен начин, с всички средства; всячески. Противоп. никак. Никой в нищо не му възразяваше, всички му се усмихваха, всякак гледаха да му се харесат и да не го разсърдят. Г. Караславов, ОХ II, 108. Гостолюбивата му челяд пригаждаше всякак на болния, за да намали мъкотията му. Ив. Вазов, Съч. XXII, 161. Тя й правеше голям хатър, всякак й угаждаше. Т. Влайков, Пр I, 129. Те [хората] имат глави с очи — гледат ме топло, застрашително, хитро и лукаво, или всякак едновременно! Ал. Гетман и др., СБ, 245. // С всякакви, всевъзможни, какви ли не думи. Всякак го увещаваше Симеон да остане поне за вечеря да гледат от най-високата площадка на двореца народното веселие — .. — Борис оставаше непреклонен. А. Гуляшки, ЗВ, 100. Пак залавя с него да се кара, / да го руга всякак да му дума, / каквото й до устата дойде: „Дърто харо; халоснико недний ..“. П. Р. Славейков, Н, 1882, кн. 11-12, 919.
2. Разг. Без всякакво съмнение; непременно, при всяко положение, несъмнено, положително. — Ако тръгнем в осем — разсъди той гласно, — е единайсет ще бъдем в Созопол… Значи към два всякак сме тук… стига да не ни хване вятърът. П. Вежинов, ДБ, 20. — Бе как няма да улуча! — засмя се Ханко .. — Всякак ще улуча! — повтори той. А. Гуляшки, ЗВ, 38.
— Друга (остар., сега простонар.) форма: ся`как.
ВСЯ`КАКЪВ, -ква, -кво, мн. -кви, обобщ. местоим. I. Вместо прил. 1. Който е най-разнообразен по вид и по особености, качества; всевъзможен. Противоп. никакъв. Имаше всякакви дири: на зайци, на яребици, на лисици. Й. Йовков, ВАХ, 117.
