плаща дан, както му ся обещал Теодосий; но че ако седи мирен, ще му проважда дарове; ако ли го плаши с война, то и сам ще войно да го посрещне с оръжия и с войни, не по-малко силни от неговите. Г. Кръстевич, ИБ, 352.
ВОЙНОЛЮ`БЕЦ, мн. -бци, м. Лице, което желае война. Тангра беше войнолюбец, обичаше битките, насърчаваше лозарството, покровителствуваше шумните празници и веселата любов. А. Гуляшки, ЗВ, 50. Той ненавиждаше военщината и грабителските походи на японските войнолюбци. Св. Минков, ПК, 4.
ВОЙНОЛЮБИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който желае война, който се стреми към война. Шефовете на Пентагона и войнолюбивите среди в САЩ полагат всички усилия, за да подновят шпионските полети на самолети. ВН, 1960, бр. 2742, 3.
2. Който е израз на желание за война, на стремеж към война. Войнолюбива политика. Войнолюбив дух. Войнолюбиви планове.
ВОЙНОЛЮ`БИЕ, мн. няма, ср. Желание за война, стремеж към война.
ВОЙНОПОДПАЛВА`Ч м. Книж. Лице, което подготвя или започва, подпалва война.
ВОЙНОПОДПАЛВА`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с подготовка или започване, подпалване на война. Войноподпалвачески планове.
ВО`ЙНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Книж. Ритор. Който се отнася до воин; воински, войнишки. Необичайна и чудновата беше и стаята: .. Под мъждукащия светилник всичко не можеше да се види, а имаше и рафтове, и тъмни пезули, препълнени с всякакви дрехи, оръжия, войнски доспехи и съдини. Ст. Загорчинов, ДП, 267. — Най-святата длъжност .. на всеки честен патриот е да спаси отряда си от смърт и позор и да не позволи на страхливите да напуснат поста си и да опозорят войнското звание! А. Каралийчев, ТР, 159. С много патриотична гордост и приповдигнат героичен тон Паисий говори за войнските добродетели на българските царе и за техните победи над врага. Лит. X кл, 90. Войнски дълг.
2. Остар. Който се отнася до война; боен, военен. Гръцките жени живели скромно, уединено и прилежно прели и тъкали, а мъжете им ся занимавали във войнски игри. Г. Йошев, КВИ (превод), 56. Алфонс Хенрикез, .., като победил при Урик пят мавриски царя, в 1139 лето, на войнското поле го направили крал. Ив. Богоров, ВГД (превод), 206.
ВО`ЙНСТВАЩ и ВО`ЙНСТВУВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се стреми към война, който подготвя или предизвиква война; войнствен. Войнстващи милитаристични кръгове.
2. Прен. Който се бори активно, упорито и непримиримо в името на някаква идея, за постигане на някаква цел. Войнствуваща посредственост. Войнстващ публицист.
ВО`ЙНСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който проявява склонност, стремеж към война, сражение или бой, борба; войнствен. Слабият Смилец,.., сега се заместяше от войнствения татарски хан, кален в многогодишните бащински си войни. Ив. Вазов, Съч. XIV, 66. Щърковете наглед са кротки и мирни птици, но заплаши ли ги някой — няма по-дружно и по-войнствено хвъркато племе от тях. О. Василев, ДГ, 69. Народе, с подвизи безбройни, / кълнем се с трепет във гърди: / ще бъдем ний чада достойни / на наште войнствени деди! А. Разцветников, С, 8.
2. Който е присъщ на воин или на човек, проявяващ склонност, стремеж към война, сражение или бой, борба; войнствен. Аз и сега виждам върху нервния, неспокоен кон внушителната и войнствена фигура, строгото лице, пламнало от непристорен гняв и широкия жест на ръката, която сочеше на юг. Й. Йовков, Разк. II, 98. На другата сутрин Любомир Василев се събуди във войнствено настроение. Денят беше определен за завоюване на Леа Коен. П. Спасов, ХлХ, 370. Не плашете се от тоя / войнствен вид и шлем фригийски. Ив. Вазов, Съч. IV, 126.
3. Който е свързан с желание, стремеж или призив към война или борба; войнствен. Той беше започнал службата си тъкмо в онова бурно и войнствено време, когато карабините често пукаха по пътеките, които водеха към границата. Й. Йовков, ПК, 179. — Цариград е наш — започна той [Люцкан]. — Кръстът ще победи полумесеца. Ще победи… Войнствената му реч съвсем не отговаряше на безпомощната му фигура. Й. Йовков, ПК, 71.
4. Остар. Който се отнася до война; военен, войнствен. Те [диваците] представиха около 10 подобни сцени — сватбени, траурни, войнствени, религиозни. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 47-48. Ежедневните ожесточени войни, .., дивите пирувания после окончанието на боевете и д. т., са занимале постоянно въображението на северните жители и създавале са войнствен рай и кръвожедни богове. Зн, 1875, бр. 8, 118.
ВО`ЙНСТВЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Войнствен. Българите били народ храбър и многоброен, .. Дето ще рече като войнственен народ. ИБН, 99. Син му Циаксар, цар още по-войнственен, нападнал на сама Ниневия и щял да събори този град, за да отмъсти за бащината си смърт. Н. Михайловски, РВИ (превод), 19.
ВО`ЙНСТВЕНО. Нареч. от войнствен; войнствено. Трети [работник] уверяваше
