на тема той изведнъж преминава в политиката, прави възторжен и лцрич§н апотеоз на българския войник. Й. Йовков, Разк. I, 33. Войник не е волник. Погов. Войник трапеза не знае. Погов. • Обр. Този човек също като нас е бил през целия си живот войник за народното добруване. Той построи новото училище, основа нашата кооперация. А. Каралийчев, НЗ, 122-123. На всички им е мило при раздялата. Но те са войници на труда, те не трябва да сантименталничат. Г. Караславов, ПМ, 109.
3. Истор. През време на османското владичество у нас — привилегирован човек от местното население с определени задължения към турската власт; войниган, войнуган, войнук. Тия села са били задължени да дават войници на султана. Ив. Вазов, Съч. XVI, 9. В раята имало някои прослойки, които изпълнявали специални задачи. Такива били войниците, които ходели да служат в обоза на войската по време на поход. Ист. X и XI кл, 100. Войници се пишат / из войнишко село / и ний ще се пишем / на букова шума. / Горо льо зелена, / ти Стара планино. Нар. пес., Христом. ВВ II, 212.
ВОЙНИКЛЪ`К, мн. няма, м. Разг. Военна служба. Той беше служил във военна амбулатория. Там си беше изкарал войниклъка, като помагал на фелдшерите. Г. Белев, ПЕМ, 37. Симо, синът на бай Илия, се върна от войниклъка в края на есента. Кр. Григоров, Н, 5.
ВОЙНИ`КОВ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от войник; войнишки. Войникова жалба за дом оставен. Ст. Младенов, БТР I, 334.
ВОЙНИКУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Служа военната си служба, войник съм. Заразпитва ме отгде съм, що съм и като чу, че съм „казанлъклия“, припомни си за града, в който е войникувал. Ст. Станчев, НР, 160.
ВОЙНИ`ЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от войник. Една бабичка столетница на смъртния си час помолила своите близки: — Доведете ми едно българско войниче — да си го видя. А. Каралийчев, ПГ, 171. — Ще струпаме манлихерките на един куп и войничетата ще си отидат да си гледат работата на село. Д. Кисьов, Щ, 32. Върнаха паметника на войничето, дето атакува с гол щик враговете на отечеството. Ст. Цанев, МБ, 326. И не зная парещата болка в мен от какво е по-силна: от потъмнелите очи на мъртвите войничета или за момъка с туристическите обувки, който е на път за отвъд. П. Дертлиев, ДП, 93. Жали, моме, да жалиме, / хей, моме, — / ти за мене, аз за тебе, / хей моме! / Че аз отивам младо войниче / в Орхане. Нар. пес., СбНУ XLVI, 207.
ВОЙНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Войнишки. Дето войническата слава е най-голяма, там хората са диваци. Лет., 1874, 111. Техните царе славили ся по юначество и по войнический дух. Й. Груев, КВИ (превод), 70. Когато Злоческо свършеше войническата си длъжност, .., той ся затваряше в стаята на войводата и ся стараеше да изучи своето художество. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 76.
ВОЙНИ`ЧЕСТВО, мн. няма, ср. 1. Рядко. Военна служба; войниклък. Отдавна се познаваме с бай Симеона, още от войничеството — в една рота бяхме. Хр. Максимов, СбЗР, 40.
2. Остар. Военно изкуство. И никой не може да са надпреваря с тях ни по скотовъдство, ни по войничеството, ни по занаятите. У, 1871, бр. 12, 189.
ВОЙНИ`ЧКА ж. Умал. от война. — Ти помисли, падре, за тия скучаещи немски барони и графове, които правят войнички от скука и енергията, скрита в тяхната дива ревност към честта им на рицари. Д. Добревски, БИ, 161-162.
ВОЙНИ`ШКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от войник; воински. Поп Върбан има сурово и енергично лице на фелдфебел и сега дори, под златните черковни одежди виждат се тежките му войнишки чизми. Й. Йовков, Разк. I, 30. Всяка сутрин на затворниците се раздаваше по половин войнишки хляб. Д. Талев, ПК, 707. — Ако успеем да проагитираме добре войнишките маси, те после сами ще направят каквото трябва. Д. Ангелов, ЖС, 238. — Личеше, че е простичек селянин, смазан и убит духом от непривичната войнишка дисциплина. Т. Влайков, Съч. III, 22. Войнишка служба. Войнишка чест. Войнишки живот. Войнишка униформа. Войнишка раница. Войнишки ред. Войнишки строй.
— Друга (остар. и диал.) форма: войни`чки.
ВОЙНИ`ШКИ нареч. Само в съчет. По войнишки. По същия начин като войник. Пред мене стоеше напет военен и козируваше по войнишки. Г. Райчев, Избр. съч. I, 33. — Тъй вярно, господин фелдфебел! .. Никола отговори правилно и точно по войнишки. Й. Йовков, Разк. I, 28, Стражарите .. изпълниха заповедта сляпо, по войнишки. Ст. Ботьов, К (превод), 56.
— Друга (остар. и диал.) форма: войни`чки.
ВО`ЙНО, само нечленувано, мн. (рядко) -вци, м. Нар.-поет. Гальовно име, с което девойка нарича своя любим, а млада съпруга — своя млад съпруг. Овчар стои между две девоки, / една либи, а другата мами. / Първата му дума и нарежда: / — Либи, войно, и от брат не бой се, / я ще брата лесно преговорим! Нар. пес., СбНУ XLI, 394. „От чужбина войно връща се честито!“ П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 78. „Стани, стани, войно юнак! Кон ти цвили — вода жаден.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 429.
ВО`ЙНО нареч. Остар. Военно, по военному. Маркиан отговори, че не ще да му
