фучеше въздух, задушливата мъгла сякаш бягаше от него и повлечена от течението, бавно се източваше през вентилационната шахта. X. Русев, ПЗ, 148. Вентилационна система. Вентилационна инсталация. Вентилационна тръба. Вентилационни уреди.
ВЕНТИЛА`ЦИЯ ж. 1. Проветряване на закрито помещение. Това стана в големия салон, в средата на чийто таван зееше четвъртита дупка за вентилация. Г. Краев, Ч, 169. Ще се задушат и хората, ако няма силна вентилация. К, 1963, кн. 2, 13. Вентилацията в забоя бе лоша; горе имаше силен вентилатор и белите ламаринени тръби слизаха чак до забоя, но разстоянието беше толкова голямо, че въздушният лъх едва се усещаше. ЛФ, 1958, бр. 35, 1.
2. Система от уреди за обменяне на въздуха в затворени помещения, минни галерии и др. — Ще вземем и проби от въздуха на тунела. Резултатите от газовия анализ ще ми дадат възможност да настоявам аргументирано за срочния ремонт на вентилацията. Й. Гешев, ВТ, 118. Въпреки сравнително добрата вентилация, която е монтирана в тунела, от гъстия прах едвам се диша. РД, 1950, бр. 244, 2.
— От лат. ventilatio.
ВЕНТИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Техн. Прил. от вентил. Следователно лампата притежава така нареченото вентилно свойство, т.е. пропуска ток само в една посока, и то когато анодът е зареден положително. Й. Венков и др., К, 206. Увеличените от атмосферната електрическа деятелност напрежения на електрическите системи биват намалени чрез специални съоръжения — главно вентилни отводи. НТМ, 1961, кн. 10, 27.
ВЕНТИЛИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Проветрявам нещо с вентилатор, вентилирам се страд.
ВЕНТИЛИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вентилирам и от вентилирам се. Институтът се е занимал и с проблемата за вентилирането на шосейните и железопътните тунели. ВН, 1958, бр. 2081, 4.
ВЕНТРА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Мед. Коремен.
— От лат. ventralis.
ВЕНТРОЛО`Г, мн. -зи, м. Спец. Лице, което умее да говори като не движи или едва забележимо движи устните си и създава впечатление, че гласът му се възпроизвежда и излиза от стомаха, а не от гласово-говорния апарат; гастрилог.
— От лат. venter ’стомах’ + logui ’говоря’.
ВЕНУ`ЛА ж. Анат. Венозен кръвоносен съд, образуван от няколко артериални капиляра, които са преминали във венозни капиляри; малка вена. Артериалните капиляри, .., преминават във венозни капиляри със същия строеж, които от своя страна, обединявайки се, образуват така наречените венули. Ал. Гюровски, АЧ, 287.
ВЕНЦЕБО`Л, мн. няма, м. Болки на венците в устата.
ВЕНЦЕВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има формата на венец. Под източно влияние се тъкали великолепни копринени платове. Те били изпъстрени с цветни мотиви в кръгли венцевидни форми. Д. Велев, К, 14.
ВЕНЦЕНО`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Книж. Който има венец или корона. Венценосният му син Срацимир не признава брата Шишмана за наследник, нито дори баща си, иска власт над цялата страна. Ем. Станев, А, 114. Венценосен цар.
ВЕНЦЕНО`СЕЦ, мн. -сци, м. Книж. 1. Коронована личност, цар. При източната вратня венценосците [царят и царицата] минаха между два реда просяци, забръмчали с благословии. Ив. Вазов, Съч. XIV, 12.
2. Лице, увенчано със слава и признание заради заслугите си към обществото. Един носител на трънен венец между венценосците, един апостол между апостолите, един светец между светците… Христо Ботйов. П. К. Яворов, Съч. III, 235. Новата читаеща публика обаче не го [Дим. Бояджиев] познава. Ето днес й се поднасят изгубените бисери на неговата префинена поезия и нейните отзвуци ще бъдат дълготрайни и неговото име трябва да бъде записано редом с имената на всички наши венценосци в литературата. Елин Пелин, ЕСМИ (Д. Бояджиев, С), 5.
ВЕНЦЕСЛА`ВЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Книж. Изказвам хвалебствени слова за някого; възхвалявам.
ВЕНЦЕХВАЛЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Пресилена възхвала. За невиността на Яворов вече пишеха словоохотливо хора, които мълчаха, когато всички — .. — го смятаха за убиец. Но те бяха му простили, а и венцехваленията за един покойник се леят много лесно! М. Кремен, РЯ, 26. Венцехваленията и лигавенията пред царя нямаха нито край, нито мярка. Д. Казасов, ПВ, 588.
2. Хвалебствена тържествена песен, обикн. към древно божество; дитирамб. Старите гърци са пеели венцехваления за бога Дионис.
ВЕНЦЕХВА`ЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Книж. Хваля прекалено, пресилено някого или нещо, обикн. без да има достойнства за хвалене. И това съвсем не значи, че венцехваля тази книга .. — аз дълбоко уважавам пишещия, който не се изтегля зад събитията, а ври заедно с тях. Б. Болгар, ОП, 7. венцехваля се страд.
ВЕ`НЦОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Който е с формата на венец. Венцова структура. Венцови дървета.
