е знаменитост, кралицата му подари сабя с вензел. Н. Антонов, ВОМ, 119. Кадир ефенди се настани зад бюрото и посегна към златната си табакера с вензела на султана. Д. Спространов, С, 121. На другия ден Матей Матов получи сребърна табакера с вензел и корона над буквата Ф. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 381.
— От пол. węzel ’възел’ през рус. вензель.
ВЕ`НЗЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от вензел. Вензелно име.
ВЕ`НИЧКА ж. Умал. от вена. Една веничка на сляпото око бележеше ускореното биене на сърцето. Но какво имаше тук за вълнуване? П. Вежинов, НС, 138. Нито една веничка не трепваше на лицето на Васил. М. Грубешлиева, ПИУ, 110.
ВЕ`НО`, мн. няма, ср. Остар. 1. Откуп или дар, който младоженец дава на родителите на невястата; венчанина, прид. Първият девер Боян подаде обеци от тежко злато, .. Докато девойките настояваха за още откуп, Велислава се питаше какво ли вено е отделил Боян за нея. Б. Смилова, ДСВ, 137. Предлежеше [предстоеше] да оженя едната от сестрите си, която искаше един момък, но с условие да земе и едно малко вено. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 8.
2. Зестра. Просякът погледна парите продължително и нещо заигра в скулите му, сякаш си преглъщаше слюнките. — Не ща, не ми трябват — и той [дядо Кузман] ги бутна с ръка. И да е на купец някой — на болярин изедник, просто да ти е, а то, я скътани пари, я невестино вено. Ст. Загорчинов, ДП, 477. Константий ся бе жално оплакал на Атила, и му ся бе топло помолил да го не остави тъй обезчестен, но да удължи Теодосий, или пак нея жена да му даде, .., или друга някоя, която би му принесла едно богато вено. Г. Кръстевич, ИБ, 339.
◇ Момино вено`. Диал. Откуп или черпня, която младоженец-другоселец дава на ергените от селото на невястата.
ВЕНО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който е на вена, свързан е с вена. Керанов .. с принудена леност на лицето, наситено с венозна кръв, седеше в предното дворче върху един пън пред куп кленови храсти и пресяваше с решето житни смески. Д. Вълев, Ж, 106. Газираната Софийска минерална вода, според проф. Грьодел, възбужда апетита, увеличава диурезата, .., спомага за венозния отлив. БНТ, 1941, бр. 215-216, 6. В кръжока по болнична хирургия е конструиран пневмограф и е модифициран апарат за измерване на венозното налягане. ВН, 1960, бр. 2675, 1.
2. Който се отнася до вена. Тя прави най-добре венозни инжекции. М. Радев, СР, 42.
ВЕНО`ЗНО. Нареч. от венозен. — Няколко души от техните прекараха ден-два в лазарета. Слагаха им венозно гликоза и ги оправиха. С. Северняк, П, 193. Инжекцията трябва да се постави венозно.
ВЕНО`К, мн. -нци, м. Диал. Венец. Де минало / едно лудо младо, / де минало, / мирно не минало: Земало е / моми шарен венок. Нар. пес., СбНУ XLIV, 371.
ВЕНТИ`Л м. 1. Техн. Приспособление към тръбопровод, което затваря и отваря или само притваря някакъв отвор и по този начин регулира притока или оттока на вода, пара, газ и пр.
2. Техн. Стесн. Приспособление към вътрешна гума на автомобил, велосипед и др., което позволява да се вкарва в нея въздух, но не пуска въздухът да излиза обратно. — Можех да демонтирам гумата и аз! — мънка по едно време. — Ти? — Че защо не! Или вентилът изпуща, или пък вътрешната е спукана! Тарас, СГ, 27.
3. Муз. Род клапани в духовите инструменти за изменение височината на звука.
— Нем. Ventil.
ВЕНТИЛА`ТОР м. 1. Апарат, уред с въртящи се перки, който служи за смяна на въздуха чрез образуване на въздушно течение, обикн. в закрито помещение. Помещението представляваше вестибюл с няколко бюра за по-дребните чиновници. На тавана му се въртяха бавно крилата на голям електрически вентилатор, който раздвижваше въздуха, но не докарваше никаква прохлада. Д. Димов, Т, 453. Въпреки всички удобства, въпреки мекото легло с лек балдахин, който се поклаща от освежителното подухване на вентилатора, кабината на всеки пътник е малка затворническа килия. Св. Минков, ДА, 12. Горещо и влажно. Задъхваме се от горещина, сякаш чаршафите ни са подгизнали от вода. Вентилаторите шушнат монотонно и облъхват с въздушната си струя ту едното, ту другото легло, но напразно. П. Бобев, К, 58.
2. Рядко. Отвор на покрив или на стена, който служи за проветряване; отдушник. Стаята нямаше никакъв прозорец. Осветляваше се с електричество, а се проветряваше чрез малък вентилатор със замрежена дупка. Г. Белев, КВА, 303.
— От лат. ventilator ’отвевач при вършитба’ през нем. Ventilator.
ВЕНТИЛА`ТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от вентилатор. Вентилаторно устройство. Вентилаторно помещение. Вентилаторна уредба. Вентилаторна перка. Вентилаторна сушилня.
ВЕНТИЛА`ТОРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от вентилатор. Без палто, по бяла риза със запретнати ръкави, той движеше пред лицето си малкото вентилаторче, сякаш се пръскаше с пулверизатор. Г. Белев, КВА, 86.
ВЕНТИЛАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от вентилация. Из първия забой се кълбеше сиво-жълт дим, из тръбите
