век или животно), за да отиде другаде, на друго място; завеждам. Противоп. довеждам. Свещеникът ни отведе в къщи. Неговата невяста ни сина чудесна пилешка чорба в пръстена паница. А. Каралийчев, В, 99. Момичето се олюля, смъкна се на пода и обгърна с две ръце колената на старата жена.. Тя я вдигна, отведе я до миндерче-то. Г. Райчев, ЗК, 185. Забрави да погледне за конете. А когато мина покрай каруцата в своя двор, той не се попита, кой я беше докарал. Нито пък забеляза Бояна, който отвеждаше конете в обора. К. Петканов, ДЧ, 373. Тя пристъпи до баща си, който я държа за ръка до свършването на святата литургия, и сетне я отведе с голяма радост в двора си. Кр. Пишурка, К, 145. // Карам някого да иде, да отиде другаде или в определена посока. Скараха се [жените], хванаха се за косите. Велика с мъка ги разтърва, отведе сестра си настрана и я посъветва: — Друг път пред мъж да не се карате. К. Петканов, МЗк, 172. По едно време Бъзунекът повика Еньо в стаята с таен и лукав жест. Еньо помисли, че и той ще продава нещо, хвана го за ръка и го отведе вътре. Елин Пелин, Съч. Ш, 131. — Само да изскокнем до „Малкия стол“ над водопада, оттам аз ще ги удържа до довечера, а ти отведи Рада нагоре, — каза Соколов. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 220.
2. Диал. В съчет сочи, поглед — отклонявам, извивам, обръщам настрана или в определена посока (очи, поглед); отмествам. Филип гледаше след нея — фигурата й, дребничка и девически стройна, се изгуби в навалицата на плажа и едва тогава той отведе поглед. Е. Манов, БГ, 165. Юнона нещо се бавела, останала последна в кабинета на полковника. Той я погледнал въпросително, тя отвела очи, подвоумила се. А, 1978, кн. 37, 45. Неволно са се притиснали един към друг. Но лавината се вмъкна помежду им, изтръгва ги от топлината на близостта им. — Какво? Нима замразихме любовта си, за да я запазим вечна? — възкликна Дара и изведнаж отвежда поглед към ухото му. — Ушите ти са побелели! — се сепва тя. Бл. Димитрова, Лав., 227.
3. За превозно средство — откарвам, закарвам някого някъде. Той [Емил] вече мислеше не за близките си.., а за фронта, закъдето го отвеждаше специалният влак. Ив. Мартинов, СНУ, 117. Оттук., през долините с гъсти лозови насаждения.. — камион или кола ще ме отведат в синята долина на Росица. 3. Сребров, Избр. разк., 183. Съмнало не съмнало, ние търчим към гарата.., отгдето часа в 9 Ш специалният трен на параходното дружество ще ни отведе в Хавърското пристанище. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 27.
4. Водя, вземам някого със себе си отнякъде, за да отидем заедно на друго място. Станка знаеше, че Борис е писал писмо до баща си. Тя също като него чакаше с нетърпение съдбоносния отговор. А ето че вместо отговор пристигнал сам бащата и го отвел. Г. Караславов, ОХ I, 254. —Лазе... Да дойде да я [Ния] поиска от баща й, да дойде да я отведе. Д. Талев, ЖС, 346. Драгия още говори. — Сега дойдох да ти кажа това, защото утре заминавам. Догодина ще се върна. За теб ще се върна. Ако ме искаш Тинке, с каква радост ще те отведа.
А. Каменова, ХГ, 153.
5. Принудително водя някого някъде; закарвам* откарвам, обикн. под стража. Още същата вечер дойде от градеца полиция и го отведе. След няколко дни всички научиха, че партизанинът бил застрелян. П. Вежинов, НС, 174. А Раковски, като разбираше това и като се страхуваше, че колебанието можеше да струва живота на всички, направи последно усилие над себе си и извика неумолимо на гвардейците: — Вие не чухте ли заповедта! Отведете го! Ст. Дичев, ЗС I, 244. Една сутрин го [съпруга] отведоха. Напразно тя чака и ходи да го търси от участък в участък. М. Грубеш-лиева, ПП, 145. Отвели тогава злодея / злосторен, / затворили този субект. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 36. // Разг. Отвличам, открадвам. Побягнала една мома за-горчанка по личен и снажен крайшчанин, дюлгерин, а майка й плаче и нарежда: „Баре да беше се оженила за туканец, а то, тур-лак я отведе!“ СбНУ XXXII, 87. Па немало госке да им дойдат, / на са дошли турци яничаре: / Закарали коня Дебеляна / и отвели нему пръвно либе. Нар. пес., СбНУ ХЫУ, 102. — Не се цару мужко дете роди, / но йе бегу робиня бегала. / Йем бегала, йем коня отвела. Нар. пес., СбНУ ХХП-ХХШ, 40.
6. С предл. на, в, за и следв. същ. Принудително водя някого някъде, за да бъде подложен на нещо, за да изпадне в състояние, посочено от съществителното. Тогава челеби Сюлейман., завладя Велико Търново.., отведе на заточение патриарх Евтимия. А. Каралийчев, МИ, 37. В суматохата, която ще се създаде сред стражарите, партизаните ще освободят арестуваните наши другари, които отвеждат за разпит в града. П. Михайлов, МП, 119. Той си спомняше други случаи, дето властта не подканяше на ласкав български език като тоя смешен белобрад генерал, а с камшици отвеждаше хората на ангария. Ст. Дичев, ЗС I, 65. Ще те запомни / този сив тунел. / Страхливец никога не вдига сватба, / когато / го отвеждат на разстрел! Е. Евтимов, Худ. С I, 349-350. Асирийский цар., отвел израилтя-ните.., в робство. Г. Иошев, КВИ (превод), 44. Повелял на слугите си да я [девицата] хванат на улицата и да я отведат на съд.
Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 286.
7. За път, следи, стълба и под. — имам определена посока и насочвам движението на
