ьие такава велика борба... Откак заживя в партията на бедните светът се отвори за очите му, той прогледна и му стана радостно и светло. Г. Караславов, СИ, 150. Отварят ми се / отворят ми се очите. Разг.\ Отварят ми се / отворят ми се зъркелите. Грубо. 1. Преставам да се заблуждавам в нещо, в което по-рано съм вярвал, става ми напълно ясно нещо, в което съм се заблуждавал. — Снощното, то се мина, остави го. Аз бях глупава. Дете! Сама не знаях какво правя. Отсега нататък... Ти ще видиш! Мене ми се отвориха очите! П. Тодоров, Събр. пр И, 312. Добре че ме вкараха в участъка да ми се отворят зъркелите. Инак още много щях да се лъжа по жълтата преса. Г. Караславов, Избр. съч. II, 303. 2. За нещо или самост. Проумявам, разбирам нещо (обикн. някакво учение, идеология). Към края на шестия клас на гимназията очите му се отвориха за социализма. Ив. Богданов, СП, 72. Бай Петър зачести в нашия клуб. Слушаше беседите с отворени уста..
— Брей, сега ми се отвориха очите! — казваше той. А. Каралийчев, СР, 16. Отворил лице. Разг. Използува се, за да се подчертае, че някой е много приветлив, приятен. — Таквази булка аз харесвам. Отворила лице, засмяла се, като я погледнеш и драго да ти стане! П. Тодоров, Събр. пр II, 117. Сезам, отвори се! Разг. Магическа фраза, която се употребява при фантастично, нереалистично желание нещо да стане, да се извърши (фраза от вълшебното заклинание на Али Баба, герой от арабската приказка „Али Баба и четиридесетте разбойника“ от „Хиляда и една нощ“, при произнасянето на която всички заключени врати се отваряли).
— Друга (диал.) форма: утарям, уторя.
ОТВАРЯНЕ ср. Отгл. същ. от отварям и от отварям се. Вратите са изкривени и паднали, тъй че, когато се затварят, тръшкат се, а при отваряне проточено скриптят, като че пеят. И. Йовков, Б, 7. Бабата ме изпревари и се затича да му отвори. Още при отварянето тя му прошепна нещо. Д. Калфов, ПЮН, 130. Чувам понякога шум от хартия и вдигам очи от ръкописа — той върти между пръстите си копчета за ръкавели.., ножче с прибори за отваряне на бутилки и консерви. И. Петров, ОЗап, 8. Пенсионерите заемаха местата още с отварянето на заведението. Й. Попов, ИЖП, 14. — Сега., най-важната обществена работа в Преспа е отварянето на женско училище. Д. Талев, ПК, 201-202. Тоя дядо Йоцо., беше имал злочестината внезапно да ослепее в родното си гнездо на шейсет и четвъртата си година, тъкмо при отваряне Руско-турската война. Ив. Вазов, Съч. X, 95. Когато в Цариград са приготвюва отварянето на конференцията, турското правителство бърза да изпревари със своите реформи европейските предложения. СПл, 1876, бр. 28,111.
ОТВЕДА. Вж. отвеждам.
ОТВЕДНАЖ нареч. Остар. Отведнъж. Нямаше живот в селото. Скучно и неинте-ресно минаваха дните.. Много години така течеше животът. Вяло, нерадостно, неин-тересно. И отведнаж, случи се нещо необикновено. Елин Пелин, Съч. IV, 271-272. Той има всякога готова усмивка на устните и ти печели отведнаж симпатията. Ив. Вазов, Съч. XV, 49. И сама току ме пита ..: за мама, за дома, за в село — за сичко отведнаж. Т. Влайков, Съч. II, 43-44. Времето отведнаж се променява, облаците насъде заминуват. М 1857, 23. Оно си било истин, / че си Лиляна умрела: /.. / Никола влезна в дворове / .. / Йзвади влашко ножленце, / в клето се сърце убоде, / па си е трапен продумал: / „У един гроб да ни турите, / отведнаж да ни жалите.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 255.
ОТВЕДНЪЖ нареч. 1. Изведнъж. Тя беше си мислила за много неща, а сега си мислеше как беше се поминал едно време свекърът й. Като канара човек беше, здрав, як, р пддна и се повали отведнъж, като сноп. Й. Йовков, ВАХ, 179. После те се разпръснаха в различни посоки, изгубиха се в пелената на облаците и гласовете им се стопиха отведнъж. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 104. Наскоро по това дойде йедин гълъб и по него друго йедно ято гълъбе, и сичките нападаха на житото, без да огледат примките, и така ся изловиха сичките отведнъж. Кр. Пипгурка, К, 83-84. Дивий човек добива храната си от лов, успеха на когото не е всякога верен; затова дивий на-често гладува по цели дни и подир това като намери благоприятен случай, претоварва си стомаха отведнъж. Ч, 1875, бр. 6, 2оЗ.
2. От пръв път, от един път. Хората от селцето никога не купуваха отведнъж стока. Те ходеха настойчиво седмици нареф, подбираха.., чакаха спадане на цените. Й. Радичков, ББ, 121. И замечтахме за още една крава.., мама хем искаше да направим търговията, хем някак не смееше да се реши отведнъж, за да не сгреши. Кр. Григоров, ОНУ, 104. А бе че нали се мъчим да направим българи владици, ама отведнъж не става. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 32. Не може ли отведнъж, / опитай ся пак. П. Р. Славейков, Г, 1866, бр. 12, 96.
— Други (остар.) форми: отведнаж, отвсднъжд и (диал.) отсднаж, отсднъж.
ОТВЕДНЪЖКА нареч. Диал. Отведнъж. — Цялата беда дойде оттам, че нашият Бабинкостов, както знаете, беше намислил да забогатее някак отведнъжка, с лека ръка, дето се вика. Б. Обретенов, С,
83.
ОТВЕЖА. Вж. отвезвам1.
ОТВЕЖДАМ, -аш, несв.\ отведа, -еш, мин. св. отведох, прич. мин. св. деят. отвел, св., прех. 1. Съпровождам, водя някого (чо
