ОБИКНОВЕНОМУ 85 ОБИКОЛЕНИЕ
2. По такъв начин, че с нищо не се отличава, не изпъква с някакви качества или особености. Тя изглеждаше съвсем обикновено.
3. По общия ред, без специални условия или изисквания. Тестото се замесва съвсем обикновено. А Молбата се написва съвсем обикновено.
О По обикновено. Остар. Книж. Както обикновено; по обикновеному, по обичайно-му. Той ма прие по обикновено с ония почести, които са дават на селските кехаи: не ма прикани даже да седна в реда на подчинените му заптии. 3. Стоянов, ЗБВ I, 159.
ОБИКНОВЕНОМУ нареч. Само в съ-чет.: Но обикновеному. Както обикновено, както винаги; по обичайному, по обикновено. Навън се мръкваше съвсем.. Животът там си течеше по обикновеному, хората бързаха заети с грижите си. Кр. Велков, СБ, 78. Нощта била между Игнажден и Рождество Христово, двамата другари спели по обикновеному в пустата воденица.
3. Стоянов, ХБ, 111. Куршумът на партизанските пушки и не свистеше по обикновеному, а едва ли не като пикиращ самолет. К. Ламбрев, СП, 157. На Димитровден имахме голяма черква; след черковния отпуск селяните по обикновеному насядаха вън на-длъж под черковната стряха, за да се посп-рикажат. Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 553. От обикновеному. Остар. Книлс. От обикновеното. Отзарана хумористът, станал много по-рано от обикновеному и без да си изпие кафето, вместо в редакцията на „Мир“ отива право на банята. Хр. Радевски, Изор. пр III, 40.
ОБИКНОВЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Качество на обикновен. Този човек е прекрасен в своята обикновеност и прекрасен го прави неговата жажда за по-хубав живот. Л. Тенев, Т, 1954, кн. 7, 6. Какъв обикновен, жизнерадостен човек му се виждаше този български владетел.. В тази обикновеност има нещо страшно, смайващо, непреодолимо. Й. Вълчев, СКН, 418. Орце ни удивлява със своята необикнове-ност. А Гоце — със своята обикновеност. П. Шатев, МПР, 17.
О По обикновеност. Остар. Книж. Както обикновено. Слугата прочее, като зел бюфтеците, пощяло му ся да изяде единия, а защото нямало время да го яде по обикновеност, той го глътнал изеднаж. Дун., 1866, бр. 133, 2.
ОБЙКНУВАМ, -аш, несв. (остар.); обикна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. обикнат, св., прех. Обиквам. И наистина турчин, като му изпълниш очите, обикнува те, но все пак е кученце. М. Кънчев, В, 135. Ми обикнуваме четири различни гозби: една чорба или супа, едно сварено (месо), една яхния и един кебап или печено със салата. П. Радов, КТРБ, 73. Любопитният читател иска да знае сичко, що е ново за него, и тъй полека-лека обикнува прочитанието и ползва са от книгите. Ив. Адженов, ВК (превод), 3. обикнувам се, обикна се страд. и взаим. Такъв списател [който възбужда страстите] по случай може да донесе и нравствени мнения за уверение, да обличава ло-шетиите, които повечето ся не обикнуват и да представлява добродетелта възтър-жествуема, нъ чрез това прегрешенията му не щат ся опрости. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 19 .В человеческите чувства има нещо чудно и невразумително, когато двама души за пръв път се срещнат.., те, тогава или се обикнуват или се възненавиж-дат. Ст. Ботьов, К (превод), 49.
ОБЙКНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от обикнувам и от обикнувам се; обикване.
ОБИКОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил.
1. За път, пътека и под. — който води в определена посока или към определена цел не пряко, а като заобикаля; заобиколен, непряк, страничен. До полунощ спасителите прокопаха нов обиколен тунел, стигнаха задушените копачи и ги измъкнаха на чист въздух. А. Каралийчев, СР, 115. До късни нощи,., из обиколни пътища, откъм Арбанаси и откъм Лясковец, за Търново скрибуцаха коли, тропаха коне. Д. Рачев, СС, 111. „Линколн“ беше единственият кораб, който можеше да ни откара в Европа, макар и по обиколен път. М. Марчевски, ОТ, 513. Пътуванието ми бе твръде благополучно, нъ малко ся продлъжи, зачтото до Киев ходихме из обиколни пътища. АНГ I, 422-
423.
2. За начин за постигане на нещо — който е насочен към някаква цел непряко, който не води направо към целта; заобиколен. И тръгнах по обиколни пътища да диря разрешение. Черемухин, ПД, 11.
3. Който е свързан с обиколка, обикаляне, обхождане в кръг на нещо. Освен това контраадмиралът възнамерява да построи обиколно шосе по цялото крайбрежие на острова. М. Марчевски, ОТ, 506.
4. Който е свързан с обиколка, обикаляне в пределите на нещо или обхождане, посещаване последователно на много места. Мъжът,.., е стар основен учител и разхожда семейството си с обиколни билети. К. Константинов, Избр. разк., 166. С нетърпение дочаквал идния неделен ден. Но му забранили да се качва в обиколния миньорски автобус. Д. Вълев, Ж, 125. Просто се вдигнах и се качих на влака. Купих си обиколен билет. Г. Крумов, Т, 41.
ОБИКОЛЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Обиколка. „Никой не може живя или посети английския стан, без да не е взел дозволение за пребивание или за обиколение от пашапортското във Валаклава писалище.“ ЦВ, 1855, бр. 255, 4. Тия пятна [слънчевите] ся появиха перво в едина край на
