ние без подслон и без издръжка, без средства. Оставам / остана на пътя (на улицата). Разг. 1. Изгубвам жилището си, нямам вече подслон. — Кажи де, де да отида сама жена.. Ами аз оставам на улицата, бати Пешо.. С трите дечица. П. Незнакомов, СП, 78. 2. Изпадам в тежко, бедствено положение, преставам да имам препитание, средства за живот. Оставам / остана настрана. Разг. 1. Бивам пренебрегнат или забравен като по-маловажен, по-незначителен, по-не-нужен. 2. От нещо. Не вземам участие, не се замесвам в някакво дело. Оставам / остана открит. Книж. За въпрос, проблем — продължавам да бъда неразрешен. Главният въпрос, който беше причина за раздорите, — въпросът за въстанието, си оставаше открит. П. К. Яворов, Съч. И, 228. Въпросът за естеството на „каналите“ [на Марс] остава открит. ВН, 1958, бр. 2081,
4. Оставам / остана под миндера. Разг. За някаква работа, решение, идея и под. — бивам забравен, изоставен. Оставам / остана само с една риза. Диал. Изгубвам всичко, съвсем западам; обеднявам. Оставам / остана с голи ръце. Разг. Изпадам в тежко положение след претърпяна голяма материална загуба. Аз имам, рече, едного съдружник, който си прахосва сермикът по излишни разноски и, според годишната ни равносметка, току ми се струва, че той остава с голи ръце. У, 1871, бр. 7, 112. Оставам <си> / остана <си> на своето. Разг. Продължавам упорито да поддържам мнението или искането си. Разправях му колко не, но той остана на своето убеждение. Ив. Вазов, Съч. VIII, 97. Оставам <си> / остана <си> ни сам, ни там. Диал. Постига ме неуспех, не спо-лучвам в нещо или изпадам в безизходица. Оставам / остана соло. Разг. Не съм подкрепен, поддържан от никого при спор. Оставам / остана с отворена (отворени) зяпнала (зяпнали) уста. Разг. 1. Изпадам в почуда, изненадвам се от нещо неочаквано (обикн. като давам външен израз със съответната мимика). Точно с това е известно Тинчето — със своите странни забележки, които така те смайват, че се чудиш да прихнеш ли или да се ядосаш. Но понеже не можеш да разбереш кое от двете трябва да направиш, оставаш си така — с отворена уста. В. Цонев, ПТ, 10-11. 2. Изпадам в захлас пред нещо много хубаво. Оставам / остана чужд на нещо. Книж. Не се интересувам от нещо, не проявявам грижа за нещо, не участвам в нещо. Ни прения, ни колебания. България се готви да въстане. Кой ще приеме да остане чужд на общото дело? К. Величков, ПССъч. 1,114. Остават ми / останат ми очите в (на) нещо, в някого или са-мост. Разг. 1. Много харесвам нещо или някого, възхитен съм от нещо или от някого (обикн. за нещо, което не мога да имам, да купя, или което желая да имам). Шарените черги, които ще изтъче на своя стан, са като изписани — очите ти да останат в тях. Т. Влайков, Пр I, 62. А като гледам какви хубави платове има по витрините, очите ми остават. М. Марчевски, П, 150.
2. Изпитвам чувство на завист, зловиди ми се нещо, което друг има. Остават ми / останат ми очите отворени. Разг. Чувствам се крайно незадоволен, неудовлетворен, защото не се е осъществило най-голямото ми, съкровено желание. Останала ми е само от Бъдния вечер бабката; Останало ми е само от Бъдни вечер грошлето. Диал. Станал съм сетен сиромах, пропилял съм всичко от пиянство. <Останал> от <времето на> дядо Адам<а>(Ноя).; Останало от <дядово> Адамово време; Диал.; Останало от Московеца. Диал. Много старо, отдавнашно, няко-гашно. Остана ми сърцето някъде. Разг. Много ми е харесало нещо, заобичал съм го. Останах като хашлашка пръдня между две дъски. Диал. Грубо. Не се чух. Панер няма да остане [не остава / не остане па-пер] от нещо или от някого. Диал. Ще бъде (беше) напълно унищожен(о), ще загине (загина). — Моята жена сякаш по земята не ходи — не вижда ли, че войната край няма и че от нас папер няма да остане? К. Петканов, МЗК, 181. Под камък да остане. Диал. Нека не се чуе, нека не стане (употребява се, когато се каже нещо лошо). <Прах> и пепел не остана от нещо. Разг. Всичко е напълно унищожено. Пуст да остане. Обикн. вметнато. За изразяване на недоволство, възмущение, яд от някого или от нещо. Стана Божил кмет. От ка е закмету-вал, пусто му кметство останало, цяло село е пропищяло. М. Георгиев, Избр. разк., 176. — Налей, Андрея, още по една от не-гушкото, па... да удавим в нея, в последната, скърби и ядове... край нема те, пусти да останат! Д. Талев, ПК, 212. <Само> кожа и кости (кокал<и>) оставам / остана. Разг. Извънредно много остслабвам физически; измършавявам. Сянка да не остане от някого или нещо. Разг. Напълно да бъде унищожен, заличен, да бъде забравен. У мене остава / остане кръчмата. Разг. Ще черпя следващия път (от обичая, че този, у когото се падне последното питие от бутилката, е наред да черпи следващият път). Умря Марко, остана Трайко. Разг. Употребява се, когато трябва да се изтъкне, че няма повече изгода от нещо, че не може повече да се ползва нещо.
ОСТАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от оставам. Той е дошъл тук преди няколко години по някаквва специализация, после е попаднал под влиянието на емигрантите и е отказал да се върне в страната си. Но понеже не е имал сериозни причини за оставането си, известно време е бил под съмнение. Б. Райнов, ГН, 125 .И тези думи пресекли у него всяка надежда за оставане в село. Той [даскалът] се завръща в Търново. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 63. Наши
