вам зад тях; изоставам. Бащата рекъл: — Хензел, како току поглеждаш и оставаш назад? Върви и гледай напреде си. Ас. Раз-цветников, СН (превод), 23. Стефчов остана малко надире. Ив. Вазов, Съч. XXII, 6. // Оказвам се откъснат, отделен зад някого, зад другите, с които съм се движел в група; изоставам. Преминахме с мъка някакъв дълбок дол със стръмни и хлъзгавр брегове. Някои войници остават назад. И. Йовков, Разк. П, 134. Руси остана по-назад. Немирни деца шаваха около него, блъскаха го без да искат, отвличаха го. П. Спасов, ХлХ,
121. // Не се развивам, не напредвам в сравнение с други; изоставам. „Ще имаме едно знаме., на което ще пише свята и чиста република! Същото желаем и на братята сърби, черногорци., и пр. — да не остават след нас, в едно и също време да дадт гласа си.“ Ив. Унджиев, ВЛ, 136. Враца, като град е останала доста назад. Ал. Константинов, Съч. I, 221.
8. Прен. За местност, населено място, при-родна забележителност, покрай които съм минал при пътуване — оказвам се зад или встрани от нещо или някой, който се движи. Незабелязано се изминават километрите, градът остава далече и вече не се вижда. Ем. Станев, ЯГ, 101. Селото и цялото хълмисто поле, което оставаше зад Еньо, светеше обляно от слънцето. Елин Пелин, Съч. III, 143. Под нас е безкрайната равнина.. След това завиваме на север и Дунав остава далече на юг. Н. Фурнаджиев, МП, 6. Вдясно остава новият, спретнат почивен дом, обърнал бяло чело към Рила. К. Константинов, НЗХ, 45.
9. Прен. За случка, явление и др. — оказвам се назад във времето спрямо даден момент. Когато „опасността“ остана далеч зад гърба им, Горица попита: — какво означаваше тази работа? Ив. Хаджимарчев, ОК, 264. Огняново коренно промени своя облик. Останаха в миналото и безводието, и схлу-пените нехигиенични къщурки. ОФ, 1955, бр. 3445, 1.
10. С предл. без и обикн. с отриц. Лишен съм от притежание на нещо или от присъствието на някого (обикн. най-необходимото). Той [Димитър] никога не остава без пари и без тютюн, а понякога намира и ракия. Й. Йовков, Разк. I, 12. Никога тя не остава вкъщи без зехтин, без ориз, без пипер. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 169. Стига си стрелял, ще останеш без патрони. Л. Стоянов, X, 15. Вървяха бавно, тежко, като че умората беше ги налегнала едвам с$га, когато бяха останали без работа. Й. Йовков, В АХ, 196. Той на старини беше останал без жена, без деца. Елин Пелин, Съч. П1, 32. „Бабо Фонке, човек без око да остане, без приятел да не остане...“ Ив. Вазов, Съч. IX, 56. Много хитър човек честта си пре-хитря и без чест остава. П. Р. Славейков, БП I, 271. Оставам без сили. Д Остана без надежда за работа. Д Остана без илюзии за бъдещето.
11. Обикн. св. За имот и под. — получен съм в наследство или съм завещан. — Хе-е там, виждаш ли., като почнеш от онзи орех долу, че до горичката на върха е все хаджи Вълчев имот... Сега е на бай Асен де, ама остана от баща му. К. Константинов, СЧЗ,
140. Рашид бей имаше два сарая, единът беше стар., той беше останал от дедите му. Ц. Гинчев, ГК, 29. Къща, дом и покъщнина си имаш, останало ти е от баща ти и от майка ти. Т. Влайков, ПСп, 1888-1889, кн. 28-30, 459. Тя [Султана] извади цял такъм шаечни дрехи.. Тия дрехи бяха останали от дядо й. Д. Талев, ЖС, 69. Случеше ли се някой да го попита от де има емфената си кутийка., той зафащаше да разказва, че останала наследство от баща му Ивана. Ив. Вазов, Съч. VIII, 12.
12. За част или известно количество от нещо цяло, от общото количество на нещо — оказвам се в наличност след изразходване или преразпределение на другата част, другото количество. Продавачът дълго се бори. Той имаше нужда от пари, при това дължеше на Еньо голяма сума. Сега искаше да се наплати и да му остане нещо. Елин Пелин, Съч. III, 130. Ленко подаде колета, взе разписката, скъта я и я пъхна в джоба на панталонките си. Останаха му пет лева. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 206. Малцината господари, които нищо не работят, по един хайдушки начин поглъщат почти двете трети от придобитото, а за работния народ едва остава третината от всичко туй. Г. Кирков, Избр. пр I, 47. //Продължавам да съществувам, да живея след смъртта, унищожението на другите от някаква общност (семейство, род и под.). Ючбунарецът бил имотничък човек.. Вдовец бил, деца нямал, само една сестрина дъщеря.. му останала в рода жива и той я прибрал в къщата си. Йв. Вазов, Съч. X, 20. Нека се види тя сама какво е станала, та за нея да се подири лек.. Другите, дето остават, да се гледат. Т. Влайков, БСК I, 503. Всички, всички ще оздравеят. Кой сега.. кой след десет години.. — Ами остават ли някои за след двайсет години, дядо? Елин Пелин, Съч. II, 37-38. Тези кокошки тя пазеше за годежа на Станка. Още шест вардеше за сватбата й. Тя имаше всичко на всичко четиринадесет кокошки. След неделя ще й останат пет. Г. Караславов, ОХ I, 418. Виждаш ли двата бряста.. Дървото не покара вече млад филиз и на другата годц-цр. го отсякоха.. Остана едното дърво. Й. Йовков, ВАХ, 139-140.
13. Само 3 л. Обикн. с числително или с наречие за количество. За период от време или някакво разстояние — съм в известно количество, брой до достигането на някакъв момент или предел в пространството, до някаква цел. — Според нашия, християнския
