8
КП, 1874, кн. 2,20. Ако ся махне знаменателят на една дроб и на място него ся постави единица, то дробта., ще ся увеличи о толкова пъти, о колкото знаменателят е бил по-голям от единицата. Хр. Данов, ТПЧ, 127-128. Нашта книжна търговия е о три пъти повече от тяхната [на сърбите]. Йв. Богоров, КП, кн. 1, 2. Това частно число ще бъде о пят пъти по-малко от исканото. Хр. Данов, ТПЧ, 148.
9. Остар. Книж. За означаване предмета, обекта на речта, на мисълта или обекта на някакво действие; за. Треба да разсудиме, що може даисе каже о воспитании свобод-них детей. И. Стоянович, ДСС (превод), 1. Сичко що е писано до сега о славянскому язику, писано е по подражанию от учебните книги, кои са писани за другите язици. Г. С. Раковски, БС, 43. „Чеда, трудите ся о просвещений вашего отечества и рода“. Р. Попович, X, 35. Защо ли господин Душанов не преведе и следующето знаменито съчинение: „О глупостях и безумии болгарских мудрословеснейших и мусикословеснейших ослов прослепителей.“ Хр. Ботев, Зн. I, 14.
О О оозе почившия (почившата). Църк. Употребява се пред името на покойник. Хенри Форд II.. е внук на о бозе почившия Хенри Форд I, великия и незабравим създател на прочутите автомобили. Св. Минков, Избр. пр, 265.
О3 частица. За усилване. 1. Обикн. в началото на отговор, а) За подчертаване на съгласие, одобрение, потвърждение с отсянка на удовлетвореност, въодушевление, любезност. — Тази година ще се качим ли на Мусала? — попита весело на излизание Бомбардек. — Разбира се. То се знай. О, да, да!- извика въодушевено компанията. Ал. Константинов, Съч. I, 293. — А кога ще направите доклада си?.. — След десетина дни... Трябва да систематизирам материалите... — О, да! О, да! Г. Караславов, Избр.съч. II, 341. — Извинете., имате ли нужда от водач? — О, да — отвръща чужденецът. Св. Минков, ДА, 23. б) За подчертаване на отрицание, с отсянка на категоричност. — Вие може би пътувате за Барна? — О, не, за Шумен. Ив. Вазов, Съч.ХХ\Ч, 16. — А не мъчиха ли, не убиваха ли [турците^ някого? — О, не. Нищо не ни казаха. И. Йовков, Разк. II, 122. Го лема но в: Тъкмо за тази работа човек, прекрасен, отличен... Илиева: Аз очаквах това да кажете, макар че напоследък една хладина между вас двамата, може би. Голема-нов: О, това нищо не значи... Ст. Л. Костов, Г, 55.
2. Обикн. с глаголи в пов. За изтъкване, подчертаване на молба, увещаване, заповед и под. — Из книгата падна едно писмо,.. Госпожо, бъдете уверени, че ви го връщам, без да съм погледнал в него. — О, недейте: вашата честна физиономия ми говори ясно... Ив. Вазов, Съч. XII, 180. „О, Бог да даде нестопен да останеш! /../ О, милост за тебе от бога да няма /лице той от теб да отвърне!“ П.П.Славейков, ЕП 1907, 50. Че в страх безумно леденея / пред първи студ на люта зима — / о, пламък дай ми да се сгрея, / сестрице моя най-любима. Д. Дебе-лянов, С 1936, 19. Остави таз песян любовна, /../ О, махни тез думи отровни! Хр. Ботев, Съч. 1950, 15-16.
О4, понякога удължено оо, о-о, о-о-о, междум. 1. Книж. Поет. При реторически обръщения. За изразяване на приповдигнатост, патетичност или поетическа изразителност. — Аз не идвам с точно определена молба, о, василевсе на Византия! — подхвана незабавно Борис. — Нашите две войски стоят една срещу друга. Й. Вълчев, СКН, 425. — Пиши му: О-о-о-о сладкогласнейши славею! Ив. Вазов, Съч. XXII, 80. О, майко моя, родино мила, / защо тъй жално, тъй милно плачеш? Хр. Ботев, Съч. 1929, 37. О, храбри панагюрци! О, синове достойни! / Във вази е кипяла Асеновата кръв. НБ, 1876, бр. 9, 33.
2. Поет. При реторически възклицания. За израз на силни, спонтанни чувства. Ти владееш моето сърце... то е твое... но животът ми, о, той принадлежи на България... Ив. Вазов, Съч. XXIII, 71. — О, жалка участ, да умираш като червей от безсмислена, мръсна, подла смърт. Л. Стоянов, X,
39. Ще гледам как вие / се връщате бодри и здрави / и тихо ще шепна: / „О, колко е хубав светът!“ Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946,
43. О, как са късогледи, как са слепи/понякога младежките очи! Бл. Димитрова, Л, 35. О, скрити вопли на печален странник, / напразно спомнил майка и родина! Д. Дебе-лянов, С 1936,42.
3. За израз на радост, възторг, доволство, възхищение и под. — Това ли е параходът, с който ще пътуваме през океана? —Да — отговори бай Михал. — О! — извика Бенко. Това е най-красивото нещо, което съм виждал досега! Ал. Бабек, МЕ, 51. Когато колибата беше напълно готова и сгодна за жилище, той каза на Дона: — Ще вървиме да живейме през летото в гората.. — О, в гората — какво по-хубаво от това? Д. Та-лев, И, 310-311. Ако ли, мале майно ле, / жив и здрав стигна до село, /../ О, тогаз, майко юнашка! / О, либе мило, хубаво! / Берете цветя в градина, /../ да кичим глави и пушки! Хр. Ботев, Съч. 1929, 7. Полето! Просторът! Витоша! / О, колко е хубава тая картина! Ив. Вазов, Съч. 1Х,1о5. О, колко хубава е пролетта! / Цветя цъфтят и пее славей! П.Р.Славейков, Избр. пр I, 128.
4. Обикн. проточено о-о. За израз на изненада, съчетана с радост от среща с някого. — Добре дошли! О, о! добре дошли, господин инспектор, добре дошли.. — загъргори-ха изведнъж дванадесет мъжки гърла. Ал. Константинов, Съч. I, 264. В обора, наредени в прашните ясли, седяха още седем ду-
